МисионерствотоДумата „мисионер“ означава духовно или светско лице, изпратено сред езически или иноверски народи за религиозна пропаганда. Мисионерите в християнските страни се обучават и възпитават от църквата или от християнските сдружения с цел разпространение на християнството. От определението става ясно, че мисионерството е организирана дейност, която се базира на някакви сдружения. Мисионерските дейности в продължения на столетия също така потвърждават, че тази дейност се организира и се води строго професионално. От началните си прояви до ден днешен те водят методично, продължителна и систематична дейност, насочена към постигане на определена крайна цел.
Трябва да се подчертае, че мисионерството не е просто разказ или известяване на християнското учение както е в исляма. Мисионерството задължително съдържа елемента на християнизация или то е дейност в името на християнизацията. А известяването в исляма се свежда до довеждане на ислямското учение до хората.
Мисионерството ако не успее да християнизира хората, то поне се стреми да усвоят християнската култура. Затова тяхната дейност надхвърля границите на обикновения разказ или простото известяване. Когато християнският свят със своите планове и дейности не постига набелязаните си цели, се прибягва до войни, насилия, завоевания и експлоатация.
Когато погледнем в историята на мисионерството ще видим, че отначало то е целяло да разпространява християнството като го поддържало с независими организации вътре в страната, но външно те зависели от римския папа. По-късно когато християнството става официална религия на Рим, организационната му структура се променила. В новия етап мисионерите вече са имали подкрепата на политическите сили в западния свят в стремежа си да разпространят официалната си религия в други общества. През този етап мисионерите вече се превърнали не само в преносители на религиозните, но и на икономическите и политическите им изисквания.
Дори след като настъпва разделението между протестанти и католици и борбата между тях продължава, и двете църкви не са престанали да развиват мисионерската си дейност чрез изградените свои учреждения и системи.
Известно е, че с появата на исляма се забелязва бързо разпространение на влиянието на новата религия, нещо, което не се е случило при нито една от другите религии. Така че много общности, които принадлежали към различни етнически и културни общества, избрали исляма и станали мюсюлмани. За много кратък срок ислямският свят се превърнал в политическа и икономическа сила. Тогава реакцията на християнския свят не закъсняла и те отговорили с организирането и провеждането на кръстоносните походи, с което се опитвали да попречат и да спрат разпространението на исляма. Най-важният момент, който се вижда тук е, че се води война не само против исляма, но и за ликвидиране на всякакви постижения и придобивки на ислямската цивилизация. Християнският свят предпочита доколкото е възможно да християнизира местата, които завладява, а там, където не го приемат да ги ликвидира. Само че поради особеностите, които съдържа в себе си исляма, той продължил да се разпространява.
Мисионерите продължили своята систематична дейност след 1300-ната година. Общите особености на дейността на мисионерите, насочени против исляма представляват следното: Да се попречи на християните да се ислямизират; приелите исляма християни отново да бъдат върнати в лоното на християнството; да защитават основите на християнството в противовес на исляма; да предизвикват спорове върху основните положения на исляма; да изучават “слабите” страни на исляма; като учение и да предизвикват дрязги и раздори сред мюсюлманите по основните положения на исляма.
На базата на мисионерските дейности, с оглед целите на мисионерството са били събрани сериозни научни доводи и са водени специализации, за мисионери, които да работят всред ислямския свят се подбират талантливи и умни младежи, които вредом с познаването на християнството получават и солидни познания по арабски и ислямските науки.
След Втората половина на Двайсетия век християнският свят свиква редица събори, на които са били обсъждани политиката и стратегията на мисионерството и са били взети решения, в които се изтъква, че всяка църква представлява мисионерско сдружение и че нейната територия за дейност е цялото земно кълбо.
След тези решения започнали да се търсят нови пътища за по-плодотворна дейност на мисионерите, да се заличи отрицателният имидж на евангелизма и да се изгради нов такъв. С оглед на това отправят се призиви към бедните народи за преодоляване на глада и бедността, които са предизвикани именно от самите западни страни.
Освен това мисионерите са приемали решения да прилагат методи за действия, съобразени със своите религии и култури. На първо място всред причините за приемането на всички тези решения се причислява неуспехът в постигането на желаните от тях резултати както и увеличението на вътрешните противоречия и деленията в самото християнство, поради което продължава преминаването на хората от християнството към будизма и исляма. Какво трябва да се прави, за да се попречи на влиянието на мисионерството всред мюсюлманите? Най-силното оръжие срещу дейността на мисионерите, естествено, е самият ислям. Когато се направи сравнение на дейностите на мисионерите всред останалите религии се забелязва, че в нормални условия мюсюлманите много трудно се поддават на християнизация. А там, където им такова преминаване се забелязва, че мюсюлманските общности там са били принудени да приемат християнството чрез експлоатация и насилие. В сравнение с останалите религии обаче в ислямските общности не са забелязани масови преминавания към християнството. Най-важната причина за това е, че ислямската религия си има свои особености и че тя е поставила всичко в една стройна и непоклатима система и че се опира на здрави основи и източници и е последната религия, която по най-точен и идеален начин отговаря на поставените от човечеството въпроси.
Провеждането на успешна борба срещу мисионерството изисква то да бъде разбрано и анализирано правилно. В наше време мисионерите съвместяват своята дейност с борбата за човешките права, за свобода, за сигурност и демокрация. Трябва да се внимава във факта, че в зависимост от епохата мисионерството променя и своето красноречие.
Днес повече от всякога човечеството се нуждае от мир и справедливост. Пътят, който води до мира преминава през истината и справедливостта. Затова мюсюлманите трябва да съумяват да разяснят своето разбиране за справедливостта на целия свят, без разлика дали това е Западът или Изтока.
Гюлден СьонмезИзточник 
Портал 
