Мисионерството

Мисионерството

“Когато представителите на Запада пристигнаха при нас, те държаха в ръцете си Библията, а ние - земите си... Казаха ни да си затворим очите и да се молим. Когато отворихме очите си, видяхме, че в ръцете си държим Библията, а в техните ръце бяха земите ни”.
(Кени Кенияту, основател на независима Кения)

Речниковото значение на думата мисия е пратеничество на католически духовни лица, за да разпространяват католицизма сред некатолически народи.
Онези, които изпълняват мисии, се наричат мисионери, което пък означава “духовно или светско лице, изпратено сред езически или иноверски народи за религиозна пропаганда, която често пъти служи и за политически цели”.
Християнските мисионери посочват като свое оправдание за дейността си следните думи на Хз. Иса в Евангелието: “Сега вие вървете и намерете за себе си последователи от всички народи. Покръствайте ги в името на Отца, Сина и Светия дух. Учете ги на всичко онова, което ви повелих да правите”. Затова днешните християнски мисионери смятат апостолите за свои първоучители мисионери, а себе си за техни последователи.

Малко история
През първите векове апостол Павел заема първостепенно място сред разпространителите на християнството. Павел, който е бил евреин, обявил, че приема християнството, и избира за своя територия на действие езичниците и европейските народи. За да има успех в своето начинание, той е променил някои канони в християнството, а други е подменил с поверия, каквито са съществували в онези общества, сред които той е развивал своята дейност. По този начин той се опитал по най-лесния и безболезнен начин да ги привлече към християнството.
Заедно с него, а и след него и други светци са развивали мисионерска дейност. На първо място сред тях са католиците.
След като завладява Европа, римският католицизъм се опитал да християнизира всички останали народи, живеещи по света. За да постигнат тази си цел, католиците първо прибягнали до силата на меча, с което всъщност започнали т. нар. кръстоносни походи. И тъй като са разбрали, че единствената сила, способна да се противопостави на стремежа им да завладеят света, е ислямът, те са избрали мюсюлманските общества за първа мишена на своята завоевателска кампания. Но както е известно християнският свят не можа да надделее чрез насилие в борбата си с мюсюлманите.
В книга, издадена от Парижкия католически институт, отец Самуел Зуемер посочва следното:
“Нека не се опитваме напразно да покръстваме мюсюлманите. Нека търсим и намираме други пътища и начини за целта. В бъдещата си дейност сред мюсюлманското население, нека ги запознаваме с християнските традиции, християнските празници, християнската култура и морал”.
Както се вижда, мисионерите, които първо са прибягнали до пропагандирането на своята религия, по-късно - до кръстоносните походи, а след като и тоя път се оказал неуспешен, са променили своята тактика. Те са преустроили дейността си по налагане на християнството чрез християнизация на живота на мюсюлманите. Но тази тактика изисква от онези, които ще я прилагат, да имат изключително сериозна подготовка. Защото днес отмина окончателно времето на насилственото налагане на християнството и сме на прага на нова епоха, в която в душите на хората трябва да се проникне чрез нова тактика и нови начини на пропаганда. В този смисъл днес не трябва да се залага на силата на ръката, която държи меча, а на ума, на таланта, на езика на силното тяло, културата, политиката и на влиятелните личности в обществото.

Как израства един мисионер?
1. За бъдещи мисионери с разрешението на семействата се подбират умни, трудолюбиви и даровити деца. Те получават солидно образование в училищата на онези страни, в които ще развиват мисионерска дейност. Това се прави с цел те да се запознаят с историята и културната среда на съответната страна.
Обстоятелството, че ги поемат още от детска възраст способства да подчинят идеологически умовете им и да се превърне мисълта за налагане на християнството в тяхна съкровена мечта. Затова им се насажда такова съзнание и чувство на дълг, че те да са готови да отидат и в най-затънтените краища на света.
2. По възможност бъдещите мисионери получават и професионална подготовка. Това са такива въздействащи на човешката психика професии като лекари, медицински сестри, обслужващ персонал в болниците - все професии, които са много важни с оглед мисионерската им дейност. Защото най-успешната стратегия за проникване в човешката душа са онези моменти, в които човек се чувства слаб телом и духом и се нуждае най-силно от утеха и подкрепа.
3. Всеки мисионер получава солидна финансова подкрепа. От своя страна той оказва помощ на безработни, бедни и самотни хора и по този начин си осигурява успех в пропагандната си работа.
4. Онези мисионери, които се подготвят за работа в мюсюлманските страни, първо изучават арабски, получават подготовка по ислямските науки и историята на ислямската философия. Наред с това ги подготвят много добре с оглед критиките, които мюсюлманите биха отправили към християнството. Учат ги как мюсюлманите биха им се противопоставили и какво трябва да им отговарят при такива случаи. Обучават ги специално в кои области и по кои теми могат да критикуват исляма и мюсюлманите. Поощряват ги да изучават повече езици.
5. В своята дейност те изтъкват, че са привлекли на своя страна много известни личности и такива, с които са установили близки контакти с други цели. Публикуват списъци на лица, които уж били приели християнството и използват техните имена.
6. В мюсюлманските страни съставят списъци на бедни, но умни и нуждаещи се от подкрепа деца, учещи в религиозни училища. Тези ученици постепенно биват спечелвани за каузата на християнството като им се помага при усвояване на нови езици, оказва им се финансова помощ, създават им се възможности за екскурзии в близки и далечни страни.
Върху жените, а чрез тях и върху семейството се оказва въздействие посредством жените. Тук се обръща по-специално внимание на следните неща:
А) Мисионерите да бъдат подготвяни още от детска възраст и да са предимно млади хора.
Б) Да подбират за свои събеседници преди всичко младежи.
В) Да прибягват главно до помощта на жените в усилията си да проникнат в културните среди и в обществото.
Както е известно, семейството е основното ядро, което е стожер на обществото. Естествено майката е тази, която пази и крепи семейството. Колкото до младежта, тя съставлява енергията, потенциалният порив и възторгът на обществото.
Ето защо след като бъдат овладени енергията и умът на младежта, плюс слабостта и чувствителността на жените в дадено общество, то вече е подготвено за евентуална дегенерация. По тази причина мисионерите си поставят за главна и основна цел на своята дейност преди всичко завладяването на умовете и сърцата на младежта и жените.

Основни прицелни точки на мисионерите
А) Религиозната и културната среда. В страните, в които развиват своята дейност мисионерите проучват преди всичко религиозната, обществената и културната среда на обществото. След това изучават материалните и духовните ценности на даденото общество и действат с оглед опорочаването им. В това отношение най-голямата им цел е ислямската култура. Затова в един наръчник за мисионера се казва:
“Да се подклаждат расистките и националистическите настроения на мюсюлманите и онези техни мисли и чувства, които са тясно свързани с миналите им култури, езици и история...”
Б) По отношение на военните и земетръсните зони и райони на бедствия - мисионерите смятат, че най-удобни време за тяхната дейност са периодите, когато оказват помощ на хората, изпаднали в беда. Така те целят да спечелят техните симпатии. С финансовите средства, с които пък разполагат, оказват уж помощ на съответните райони. По този начин събуждат чувство на благодарност и признателност у хората и се стремят да постигнат целите си като по този начин си осигуряват близост с тях. Ето защо предпочитат главно бедните страни.
В) Младежта е една от основните им прицелни точки. В своята дейност в мюсюлманските страни те се стараят младото поколение да израсне откъснато и далеч от своята религия и национални ценности. След това спокойно проникват сред онези слоеве, които не признават никакви ценности и като спасителен пояс им предлагат своята религия.
Пак в горепосоченото ръководство се подчертава следното: “Сред мюсюлманските младежи и девойки трябва да разпространяваме безразличие и безверие, да събуждаме съмнение по отношение на исляма. В училищата и при църквите да се разпространяват книги и издания, които не отговарят на принципите на исляма, да се изграждат спортни центрове, в които да се ширят аморалните връзки, да се погрижим младите хора да се сприятеляват с немюсюлмани. Да създаваме сдружения, в които участват евреи и християни и младежи от други вероизповедания. Прибягвайки до всякакви начини и средства, да спечелваме младите мюсюлмани”.
Както е известно, младите хора са най-податливи към чуждото въздействие и най-бързо се пригаждат към промените. Затова мисионерите се интересуват най-много от учениците в гимназиите и студентите в университетите.
Г) Обредите също така представляват особено важен прицел на мисионерите. Те проповядват, че християнските обреди са лесни и достъпни, а обредите като намаз, оруч и др. в исляма са особено тежки. Внушават, че като посещават веднъж седмично църквата, те изпълняват изцяло религиозните си задължения. Затова изтъкват, че християнството е религия на любовта и достъпността, а ислямът - на насилието и трудностите”.
(Със съкращения)

Шуле Колай

Източник