Една цивилизация, изградена върху нулата

Една цивилизация, изградена върху нулата

Преди разпространението на ислямските математически познания на Запад, европейската култура е била толкова примитивна, че дори не познавали цифровите системи. Причина за това е била безпочвеното възвеличаване и издигане в култ на древната гръко-латинска култура, която не познавала числата! В Рим например числата се отбелязвали с букви, Римските цифри, които все още се използват при обозначаването на вековете или отделните раздели на книгите се изразявали с букви. Така например, „V“ означавало 5; „X“ - десет, „С“ - сто, Д“ - петстотин и „М“ - хиляда! Но в тази система липсвала най-важната цифра „нулата“. Много естествено е, че без нулата не може да се изградят математическите науки. В своята книга „Арабската цивилизация“ издадена през 1955 г. проф. Рислер обяснява по следния начин ислямското откритие на нулата - 0.
„Навярно без всякакво съмнение, може да се каже, че откриването на нулата е едно от великите открития на човечеството“.
В 161-а страница на същата книга откриването на нулата като най-важната основа на бройната система се описва по следния начин: „През 976 г. от н.е. в книгата на Мухаммед ибн Ахмед се посочва, че ако в семейството на десетиците няма никакво число, то, за да се запази реда там трябва да се постави малко кръгче, т.е. нулата (0). Ето от това малко кръгче, наречено „съфър“, което на арабски ще рече „празно“, произлиза латинското „зеро“. Нито древните гърци, нито пък римляните все още не бяха успели да открият системата от числата. Тъй като древните хора са броили все с пръстите на ръцете си, то на Запад математическата наука не получила своето развитие още 250 години след откриването на нулата от Ибн Ахмед.
В 150-а страница на френското издание на ислямската история се разкрива по следния начин колко късно и трудно са възприети арабските цифри на Запад: „Въпреки всичко разпространението на ислямските цифри в немюсюлманска Европа стана невероятно трудно. До средата на XIII век християнските математици използваха римските числа и сметалото, наречено „абак“. Те упорстваха именно за запазването на тези две неща. Поради необходимостта от приложението им, новите числа първо бяха възприети в Италия.
Ученият Леонардо Фибонаци, който бе пътешествал в Северна Африка и бе вземал уроци от един учител мюсюлманин, през 1202 г. издава своя книга, най-важната особеност на която бе използването на ислямските цифри. Ето с тази книга се положиха основите на развитието на математическата наука в Европа. На базата на старата бройна система не беше възможно да се развиват коя да е сфера на математическите науки. Защото основополагащите камъни на математическата наука, която ние знаем в настоящия момент, са съставени именно от нулата и арабските числа.
Ето защо проф. Е. Ф. Готиер в своята книга, публикувана през 1955 г. заявява следната своя мисъл: „Няма никакво съмнение, че колкото и голямо да е името на Евклид, то нашите учители по математика през Ренесанса не са древните гърци, а мюсюлманите“.
Нека за миг до оставим настрана факта, че математическата наука на Запад е преминала от ислямския свят. Нека си помислим за миг, какво би останало от атомната цивилизация на нашия век само ако й отнемем тази бройна система, състояща се от “някакви си” десет знака!..

Източник