Верен на завета на баща си
Този ден в силистренското с. Любен имаше тържество-хатим по случай приключване изучаването на Корана от страна на една от девойките. Но едно време от единия край на селото се зададе шествие от момичета, които с възгласите: „Амин!.. Амин!..“ съобщаваха на хората за милото тържество и наближаваха двора на джамията, където щеше да се състои молитвата. Чули тези възгласи народът се стече на мястото на тържеството.
През това време възрастните мъже отдавна бяха заели местата си край стените на джамийския двор и с любопитство наблюдаваха развоя на нещата. Селският имам Касим ходжа днес щеше да представи пред обществеността втората си възпитаничка, завършила успешно курса по изучаване на Корана. На тържеството бе поканен и районният мюфтия в Силистра Мюддесир Мехмед, които след откриване на тържеството се обърна с прочувствено слово към присъстващите:
- Уважаеми братя и сестри! Вие прекрасно знаете значението на курсовете за изучаване на Корана. Нека не забравяме Аллаховата повеля: „Най-добрият сред вас е онзи, който изучава и обучава на Коран другите!“ Освен това още в първата страница на Свещената ни Книга се повелява: „Чети в името на своя Господар!“ Ето защо всички ние трябва да отдаваме изключително голямо значение на учението. Затова трябва да изпращаме децата си на училище. А и самите ние непрестанно трябва да четем и да се образоваме.
Нека се надяваме, че Аллах ще ни възнагради с дженнета. Но пътят за рая минава през учението. Любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: „Науката е изгубената вещ на мюсюлманина. И в Китай да го намери трябва да го вземе!“ Щом е така, всички ние трябва да положим усилия да усвояваме науката. Да се грижим децата ни да посещават редовно училището и Коран курсовете.
След него думата взе Касим ходжа и прикани участничките в курса Сибел, Елиф, Джансел, Севен да прочетат отделни сури-айети от Корана. На последно място дойде ред и на Гълман Танер, която през този ден щеше да се защити пред сериозната комисия и да покаже, че знае да чете целия Коран. След като започна бесмеле, тя се зачете така прекрасно както бе усвоила от учителя си. Всички присъстващи слушаха с голямо внимание.
Накрая на Гълман бяха поднесени подаръци и много поздравления.
Кой е Касим ходжа? Роден през 1932 година в същото село, години наред той работил в селското стопанство като тракторист механизатор, но никога не е прекъсвал връзките си с религията и джамията. През 1989 г. заедно с други представители на интелигенцията и него го заточили. Преди три години поминала съпругата му. Но днес той намира утеха в своите занимания с подрастващите поколения, на които предава своите знания и опит. И все пак трябва да подчертаем, че не е от случайно семейство. Баща му е бил ходжа и лечител на селото. След като завършил учението си в Истанбул, той се завърнал в родното си село. Тогава селото им се намирало в границите на Румъния. След завръщането си от Истанбул румънските власти го прибрали и го изпратили в Молдова. В продължение на две години никой нищо не знаел за него. След много години съдбата му повторил синът. Касим ходжа си спомня:
- Когато се завърна от заточение, зае се да обучава децата в селото. Имаше прекрасен глас. Дълги години беше неизменният имам на селото ни. Никога не сме забравили и няма да забравим неговия завет: „Аз умирам. Завещавам ви да не забравяте джамията!“ Когато го казваше това, искаше да ни внуши никога да не оставяме хората без водач и неуки. Затова в нашата работа строго се придържахме към неговия завет. След брат ми, който почина по комунистическите лагери, всичко легна на моите плещи. Подновихме джамията, което много ме радва. В cpaвнение с околните села имаме най-многоброен джемаат.
...След като останалите участнички в курса четоха своите дялове, дойде ред и на “виновничката” за днешното тържество. Гълман Танер. Гълман смело и с увереност разтвори мусхафа и се зачете така както я беше научил Касим ходжа. И слушатели, и учителят й останаха много доволни от нейното представяне. Така тя успешно положи своя нелек изпит.
Нека пожелаем на Касим ходжа здраве и сили в неговото поприще да предава знамето на познанието на бъдещите поколения.
Портал 
