Ибн Халдун – велик ислямски учен забравеният баща на обществените науки
(Продължение от миналия брой)
Един от най-ярките представители на забравените от съвременното човечество мюсюлмански учени от периода на техния разцвет, е великият мислител на своята епоха – Ибн Халдун (? -1406/608). Той се ражда в Тунис, служи в дворците на султаните на Тунис, Мароко и емира на Гренада. Освен с държавническата си дейност Ибн Халдун е широко известен с поощряване на достиженията на законите за развитието на света чрез наблюдения, размишления, анализи и научни търсения.
Малко преди смъртта си Ибн Халдун се преселил да живее в Кайро, където преподавал в знаменития университет „Ал-Азхар“.
Особено голяма известност получава неговото знаменито „Въведение“ (Мукаддима) към „Голямата история“, в която Ибн Халдун включил много наблюдения и анализи, отнасящи се до закономерностите на развитието на човешкото общество, различните култури и цивилизации и положил основите на справедливо политическо управление. Неговите трудове по икономика, икономически ориентирана политика до такава степен са важни и интересни и до днес, както и в неговото време.
Един от съвременните изследователи на неговото творчество – Джим Дейвид пише, че Ибн Халдун „открил огромно количество икономически закони отпреди много столетия до тяхното „официално признаване на Запад“. Той разкрил необходимостта от разделението на труда преди Адам Смит, ролята на правителството в провеждането на стабилизационна политика.
Посттоталитарните общества в наше време, които желаят да станат пълноправни членове на световната икономика, следват препоръките на Ибн Халдун за приватизационната политика и установяване на частната собственост, отслабване на държавния контрол на цените на стоките и услугите, значението на предприемачеството и частната инициатива, съкращаване на бюрократичния апарат и наемните армии, ограничаване намесата на държавата в икономическата и търговската сфера.
Ибн Халдун е първият, който се занимавал със систематическия анализ на функционирането на икономиката, значението на развитието на технологиите, производствената специализация, външната търговия, ролята на държавата и нейната стабилизационна политика в стимулирането на производителността и заетостта. Освен това се занимавал с проблема за оптимално данъчното облагане, минималните държавни услуги, икономическите очаквания и стимулите, институционалните рамки на правата и законите, на производството и теорията на ценностите.
Неговите препоръки за държавната монетарна политика за овладяване на инфлацията и заздравяване на валутата били реализирани от Съвета на федералния резерв на САЩ, банките в Англия и германската Бундесбанк. Правото на собственост, което започнали активно да разработват и реализират през 60-те години на миналия век много западни и на първо място американски икономисти, е разработено от Ибн Халдун няколко века преди това. При това въпросът за важността на защитата право на собственост Ибн Халдун извел в степен до оцеляването на цивилизацията като казва, че незащитеността на собственост води към намаляване на икономическата активност.
Причина за упадъка на цивилизацията
Едно от ключовите направления на научната дейност на Ибн Халдун е анализът на причините за разцвета и упадъка на цивилизациите. Ибн Халдун без да претендира, че открил някакъв „магически ключ“ за спасението на народите и държавите от закономерните кризи и упадъка, все пак извежда цял ред препоръки, призвани да укрепят обществено-политическата и икономическата стабилност, да обезпечат разцвета на нациите, да се избягва преждевременния икономически крах и политическата гибел на държавите и цивилизациите, а именно:
- Строго спазване и защита правото на собственост и свобода на предприемачеството;
- Господство на закона и надеждност на съдебната система за установяване на справедливост;
- Обществена безопасност и безопасност на търговията и търговските комуникации;
- Снижение на ставката на данъчното облагане за повишаване на заетостта, производителността и доходите;
- Съкращаване на бюрократичния апарат и наемната армия и едновременно повишаване на тяхната ефективност;
- Ограничаване на държавната намеса в търговията, производството и търговската дейност;
- Недопускане на държавно определяне на цените;
- Недопускане монополизация на пазара с подкрепата на държавата;
- Последователна монетарна политика, независима от държавата; недопускане на заиграване и спекулации с цените;
- Ръст на населението и ръст на степента на специализация на пазара;
- Система от творческо образование, стимулираща развитието на независимата мисъл и действия;
- Колективна отговорност и вътрешно чувство на справедливост за установяване на обществена система, поощряваща добрите деяния и предотвратяваща пороците.
Както се вижда от тези препоръки, Ибн Халдун всячески се стараел да огради човешката и икономическата активност от несправедливи вмешателства както от недобросъвестни монополисти, така и от страна на държавата, начело на която можели да застанат не само компетентни хора, но и нечестивци. Д-р Саалим Кафар Каратас в статия, посветена на Ибн Халдун, отбелязва особено факта, че за гарантиране на невмешателство и защита на принципа на справедливостта, даже предложил да се създаде Агентство под контрола на главния съдия, „богобоязлив човек“, за да може „безстрашно“ да защитава икономическата свобода.
Бидейки вярващ и богобоязлив мюсюлманин, Ибн Халдун отделял огромно внимание на въпросите на справедливостта и обществените блага. В своите трудове относно значението на производствената специализация и последваща кооперация, той пише, че това позволява „да се удовлетворят колкото се може повече хора.“ По-късно по същия този въпрос един от бащите на западната политикономия – Адам Смит, чиито идеи в много отношения са определили облика на съвременната западна икономическа система, е на съвършено противоположно мнение като заявява, че хората в икономическата си активност се стремят да се ръководят само от „собствената си изгода“.
Що се отнася до справедливостта в обществото, и особено в икономическата сфера, Ибн Халдун потвърждава, че единственият път на нациите към развитие, разцвет и усъвършенстване „лежи върху справедливостта“. Разбирането си за обществена справедливост Ибн Халдун напълно естествено разкрива чрез кораническите принципи, че справедливостта - „това е баланс, който се установява между хората“.
Почти повтаряйки едно към едно кораническите айети и хадиси на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) за това, че които отказват на хората техните права, вършат несправедливост, Ибн Халдун разкрива този принцип в икономическата сфера така: „Тези, които нарушават правото на собственост, вършат несправедливост... Тези, които отнемат чужда собственост със сила, вършат несправедливост... Тези, които събират несправедливи данъци, вършат несправедливост“.
Ибн Халдун пределно ясно формулира един от основните обществени закони, утвърдени на земята от Аллах, подробно описан в неговите трудове и валиден и в днешно време, като ограничеността на съзнанието, бездуховността и откровеното невежество, напълно игнорирано от лидерите на западния свят - „несправедливостта унищожава цивилизацията.“
Портал 
