Рамазан е месецът, който лекува раните на бедните

Рамазан е месецът, който лекува раните на бедните

Рамазанът е месец, когато е низпослан Свещеният Коран. Той така живо поддържа социалната солидарност и взаимопомощ, че почти няма човек, който да не се възползва от блажените повеи на този месец.
Вярващите живеят в един възвишен, благодатен и свещен месец, който в продължение на една година ще осветлява моралните хоризонти, ще пречиства душите им.
Животът е по-кратък, отколкото си представя човек. За да бъдем щастливи на този и в отвъдния свят, длъжни сме да изживеем този кратък живот по начин, отговарящ на човешката природа. В краткия благословен живот, който ни е даден за изпитания, за да го изживеем смислено и плодотворно, трябва по всякакъв начин да оценяме значението на месец Рамазан, който ни е дарил Аллах.
През месец Рамазан е низпослан Свещеният Коран, който посочва на човечеството правия път и разграничава истината от суеверията. Заповядано е в този месец да се пости. Пазенето на оруч не е повод само за молитви и самовъзпитание, а в същото време е повод да благодарим на Аллах, който в този месец е низпослал Свещения Коран.
Когато заедно с постенето извършваме и други богослужения, подпомагането на нуждаещите и благотворителността се считат за много полезни, предвид социалната солидарност.
Намираме се в месец, който е заслужил похвала от Аллах. В Корана няма друг такъв месец, който категорично да е възхваляван от Аллах. Рамазанът е месец за жътва, месец за печалба на онези, които служат на Аллах, които се състезават в благотворителността.
Богатите, притежателите на имоти и власт, които са с неугаснало състрадание и милост, очакващи топъл повей като жарава под пепел, вдъхновени от месец Рамазан, помагат на бедни, сираци и нуждаещи се, облекчават мъките и лекуват техните рани. Такива постъпки осигуряват в обществото равновесие, спокойствие и стабилност.
Бедността и нищетата са пороци, които отвътре разяждат обществото. Една от най-важните причини за социалните взривове и брожения, е проблемът с бедността.
Проблемът с бедността е факт, който трябва да се приема на сериозно. Ако богатите, живеейки в своя, отделен свят, не изпълняват задълженията си към обществото, ако пренебрегват бедните и нищите, тогава в това общество е доста трудно да се гарантира спокойствие и мир.
Рамазан е месец, който обединява богатите и бедните, поддържа жив духа на взаимопомощта, развива чувството за по-справедливо разпределение на благата и укрепва солидарността. В този свещен месец по-интензивна е движещата сила на социалната солидарност и взаимопомощ, която прави бедните и нуждаещите се по-радостни. Дадените вечери им повишават настроението, получената помощ връща усмивката, усещайки грижата и вниманието към себе си, те си възвръщат човешкото достойнство.
В месец Рамазан всеки мюсюлманин се надпреварва да заеме своето място, за да получи своята награда, посочена в хадиса, където се казва: “Този който дава вечеря на говеещия, е благословен толкова, колкото самият говеещ."
Вярващите, които дават вечеря на говеещи, бедни, нищи, сираци, ученици, овдовели жени и мъже, са хората, които въртят колелото на социалната солидарност и взаимопомощ, дават своя важен принос в създаването на социалния мир и справедливост. Ако погледнем от тази страна месец Рамазан, ще видим, че този месец има голямо въздействие както за обезпечаване на благоденствието и опрощението, така и за опазването на мира и стабилността на земята.
Човекът е основният елемент на социалната солидарност. Само чрез социалната солидарност е възможно да се съхрани вярата, живота, имота, честта и корена на човека. Социалната солидарност за човека е неотменима необходимост. Без нея е трудно, дори невъзможно човекът да оцелее във вселената и да изпълнява както трябва своята роля сред живите същества. Солидарността е най-важният фактор в обществения живот. Благодарение на солидарността индивидите, семействата, роднините, съседите, приятелите и се почитат и уважават един друг. Решаването на личните и обществените проблеми може да стане само със силата и подкрепата, която дава социалната солидарност. Чрез тази сила хората укрепват своята смелост, вникват в смисъла на живота и ценят другите. Ето защо Рамазанът е месец, който подготвя почвата за всичко това.
Свещеният Коран учи и повелява на вярващите в дни на благоденствие и нищета, в щастие и тъга, навсякъде и всякога да вървят по пътя на Аллах.
Аллах умножава комуто пожелае. Безкрайна е добрината на Аллах. Истините, разкрити в айета “Той е всеобхватен, всезнаещ” показват движещите сили на социалната справедливост и взаимопомощ. Вярващите се мобилизират като бойци на социалната солидарност, за да изпълнят посочените в айета условия за получаване на добра вест и поздравления.
В този ред на мисли, Рамазан е месец, в който човек напълно изживява радостта от преодоляване на стръмнини, от служенето в името на човека, от това да се радваш и да зарадваш, да черпиш, да нахраниш гладния, да завладееш сърцата на нуждаещите се, да закриляш беззащитните и да получиш благословия.
С позволението на Аллах вярващият “раздава от своя имот на роднините и сираците, и на нуждаещите се и на пътника (в неволя), и на просяците, и отслужва молитвата, и дава милостинята зекят.” Жив пример за това е даването на милостинята фитре от страна и на най-бедните, макар че самите те се нуждаят от помощ.
“Не може да бъде сит онзи, чийто съсед е гладен". Когато съседът на човек е гладен, той не може да бъде сит, не може да почива и спи, не може да е спокоен и щастлив, и не трябва да бъде. Тази принципна постановка от хадис-и шериф е от огромно значение за запазването на обществения мир. Относно зачитането правата на съседа нашият Пейгамбер е казал: “Този, който вярва в Аллах и Отвъдния ден, да черпи съседа си."
Мюсюлманите, вдъхновени от айетите и хадисите, в цялата си история са строили трапезарии, общежития, кервансараи, хранили са овдовели мъже и жени, бедни и пътници, възвръщали усмивката, завладявали сърцата и ги радвали.

Идриз Арпад

Източник