5 Рамазан - месецът на благодатта

Рамазан - месецът на благодатта

Рамазан е месецът, в който Всевишният Аллах е низпослал Свещения Коран. С този израз започват ваизите и хатибите, когато изброяват характеристиките на този месец. Интересно е, че този израз се повтаря многократно през всеки Рамазан, но винаги, когато човек го чуе, като че ли го чува за първи път, като че ли иска да го чуе отново, като че ли този израз е неизчерпателен... Защо ли? Защото това не е нечия мисъл, а Словото на Аллах:
"Рамазан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението..." (Бакара, 2:185)
Неизчерпаемо е това слово, както са неизчерпаеми благата на Аллах, а също така е неизчерпаема и благодатта в този месец. Това е месецът на духовността и търпението. През този месец мюсюлманите се отдават изцяло на Великия Аллах като се стараят да правят повече ибадет. Атмосферата на Рамазана се чувства навсякъде, където има мюсюлмани, макар и не всички да говеят. Субханеллах!... Не говеят, но чувстват, че е Рамазан, чувстват, че този месец е по-различен от останалите, защото дори и да имат пропуски в изпълнението на религията си, Коранът– тяхната Книга, в която те вярват, която почитат и която обичат, е низпослана в този месец. Та нали Коранът е тяхното напътствие, нали вярата в него ги характеризира като мюсюлмани... затова нищо не им попречи да го съхранят в сърцата си, пазен като семейна реликва на тайно място, Книга с пожълтели страници, останала от бащи и деди, която те наричаха "мусхаф". Тази книга е низпослана в този месец, затова я уважават, затова дори и да не знаят каква е наградата в този месец правят ибадет. Това е свързано с тяхното битие, това е свързано с тяхната история, това не се забравя, това не се заличава, това е тяхната същност...
"Рамазан е месецът, през който беше низпослан Коранът..."
Колко от мюсюлманите в България знаят, че Коранът е низпослан в Рамазан, колко от мюсюлманите знаят каква е наградата от ибадета в Рамазан, колко от тях могат да четат Коран, колко от тях...? Отговорът на тези и подобни въпроси е един – много малко. Защо тогава правят ибадет най-вече през този месец? Защото духовността на този месец е осезаема и не се нуждае от обяснение, както зрящия човек съзнателно чувства светлината, без някой да му я показва.
Как не, нали самият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
"Когато настъпи първата нощ от месец Рамазан, сатаните и джиновете се оковават във вериги, затварят се вратите на Джехеннема (Ада) и не се отваря нито една от тях, отварят се вратите на Дженнета (Рая) и не се затваря нито една от тях. Тогава се провиква глашатай: "Нека се приближи всеки, който търси добро и нека се отдалечи (да престане) всеки, който търси (да извърши) зло..." (Тирмизи)
Другата специфичност на този месец е оручът. Оручът е една от основите на исляма. Оручът е ибадет, който е тайна между говеещия и Всевишния Аллах. В него вероятността за лицемерие е почти нищожна, защото е ибадет, който не може да се изкара на показ. За него се казва в хадиса на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем):
"Наградата за всяко добро дело, извършено от човека се умножава от десет до седемстотин пъти. Аллах казва: "Говеенето прави изключение, то е за Мен и Аз давам наградата за него. Говеещият се отказва от страстите си и от храната си заради Мен, поради което за него има две радости: едната е по време на ифтар, а другата е при срещата с Господаря си. Дъхът от устата на говеещия е по-приятен при Аллах от парфюм." (Бухари, Муслим)
В месец Рамазан мюсюлманите говеят, като по този начин се отделят от животинската природа и се доближават до природата на ангелите (меляикетата), защото говеещият е в ибадет постоянно, както меляикетата са постоянно в ибадет.
Всъщност това е духовна храна, от която се нуждае духът на всеки човек, както тялото му се нуждае от материална храна. Може би една от мъдростите на оруча е да поддържа чувствителността на човешкия дух, тъй като по този начин се чувства по-добре сладостта на ибадета и по този начин човек се стреми да извършва повече ибадет. Хз. Локман (алейхис селям) казал на сина си:
"Когато се засити стомахът, разсъдъкът заспива, мъдростта в човека млъква, а тялото на човек изостава от ибадета."
Оручът е средството за възпитание на човешкото его, както и начин за изравняване на социалното положение между богатите и бедните, тъй като говеейки оруч богатите гладуват като бедните, което способства първите да схванат затрудненото положение на последните. Оручът предпазва говеещия от злословене, обиди и лоши постъпки, тъй като по този въпрос Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
"Който говее, трябва да се пази от лъжа и измама. Аллах не иска от хората оруч (само) чрез въздържане от храна и пиене." (Бухари, Тирмизи)
Третата характеристика на Рамазана е наградата и берекета, които Аллах Теаля дарява през този месец. По този въпрос е достатъчно да споменем хадиса на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), в който казва:
"Ако хората от моя уммет (общност) знаеха какво представлява Рамазан, щяха да искат цялата година да бъде Рамазан."(Сахих Ибни Хузейме)
"Началото на Рамазан е благодат, средата му е опрощение, а края му е освобождаване от огъня на Джехеннема (Ада)." (Сахих Ибни Хузейме)
По този въпрос един поет казва:
"Рамазан, Рамазан, Рамазан,
Ти месец най-голям!
В теб се избистрят умовете,
в теб се опрощават греховете!"
Думите са недостатъчни да опишат чувствата. Те само могат да послужат за напътствие на онези, които не са почувствали. Дано почувствалите сладостта на Рамазана имат възможност да се потопят в благодатта на Аллах, а онези, които не са разбрали смисъла на Рамазан да се замислят. Така могат те да намерят правия път и да вкусят сладостта на имана и ибадета.