XXXII. РАЗДЕЛ ЗА ПРЕДИМСТВОТО НА СЛАБИТЕ, БЕДНИТЕ И НЕВЗРАЧНИТЕ
قال اللَّه تعالى: ﴿ واصبر نفسك مع الذين يدعون ربهم بالغداة والعشي يريدون وجهه، ولا تعد عيناك عنهم ﴾
Аллах Всевишния е казал:
„И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господ сутрин и вечер, искайки Неговия Лик!“ (18: 28).
257- عن حَارِثَة بْنِ وهْب رضي اللَّه عنه قال : سمعتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقولُ : « أَلا أُخْبِرُكُمْ بِأَهْلِ الجنَّةِ ؟ كُلُّ ضَعيفٍ مُتَضَعِّفٍ لَوْ أَقْسَم عَلَى اللَّه لأبرَّه ، أَلاَ أُخْبِرُكُمْ بَأَهْلِ النَّارِ؟ كُلُّ عُتُلٍّ جَوَّاظٍ مُسْتَكْبِرٍ » . متفقٌ عليه .
257. От Хариса ибн Уахб, Аллах да е доволен от него, се предава следното: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Да ви известя ли кои са обитателите на Рая? Всеки слаб и презиран, който ако даде клетва с упование в Аллах, Той я осъществява. А да ви известя ли кои са обречените на Ада? Всеки груб, нагъл, надменен“ (всепризнат хадис).
258- وعن أَبي العباسِ سهلِ بنِ سعدٍ الساعِدِيِّ رضي اللَّه عنه قال : مرَّ رجُلٌ على النَبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقالَ لرجُلٍ عِنْدهُ جالسٍ : « ما رَأَيُكَ فِي هَذَا ؟ » فقال : رَجُلٌ مِنْ أَشْرافِ النَّاسِ هذا وَاللَّهِ حَريٌّ إِنْ خَطَب أَنْ يُنْكَحَ وَإِنْ شَفَع أَنْ يُشَفَّعَ . فَسَكَتَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، ثُمَّ مَرَّ رَجُلٌ آخرُ، فقال له رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَا رأُيُكَ فِي هَذَا ؟ » فقال : يا رسولَ اللَّه هذا رَجُلٌ مِنْ فُقَرَاءِ الْمُسْلِمِينَ ، هذَا حريٌّ إِنْ خطَب أَنْ لا يُنْكَحَ ، وَإِنْ شَفَع أَنْ لا يُشَفَّعَ، وَإِنْ قَالَ أَنْ لا يُسْمع لِقَوْلِهِ . فقال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « هَذَا خَيْرٌ منْ مِلءِ الأَرْضِ مِثْلَ هذَا» متفقٌ عليه .
258. От Абу Аббас Сахл ибн Саад ас-Саиди, Аллах да е доволен от него, се предава следното: „Покрай Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, мина мъж и той попита своя събеседник: „Какво мислиш за него?“ Човекът отговори: „Мъж измежду знатните хора. Кълна се в Аллах, той заслужава, ако поиска ръката на някоя жена, да му я дадат, и ако се застъпи, да го послушат“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, замълча. После мина друг мъж и Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, пак попита: „Какво мислиш за него?“ Отговори: „Пратенико на Аллах, това е беден човек измежду мюсюлманите. Той заслужава, ако поиска ръката на някоя жена, да не му я дадат, и ако се застъпи, да не го послушат, и ако изрече нещо, да не го чуят“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Този човек е по-достоен, отколкото цялата земя, пълна с хора като другия“ (всепризнат хадис).
259- وعن أَبي سعيدٍ الخدري رضي اللَّه عنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : «احْتجَّتِ الجنَّةُ والنَّارُ فقالت النَّارُ : فيَّ الجبَّارُونَ والمُتَكَبِّرُونَ ، وقَالتِ الجَنَّةُ : فيَّ ضُعفَاءُ النَّاسِ ومسَاكِينُهُم فَقَضَى اللَّهُ بَيْنَهُما : إِنَّك الجنَّةُ رحْمتِي أَرْحَمُ بِكِ مَـنْ أَشَاءُ ، وَإِنَّكِ النَّارُ عَذابِي أُعذِّب بِكِ مَــنْ أَشَاءُ ، ولِكِلَيكُمَا عَلَيَّ مِلؤُها » رواه مسلم .
259. От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Раят и Адът спорели. Адът казал: „Мен ще ме обитават могъщите и надменните“. Раят казал: „А мен ще ме обитават слабите хора и клетниците“. Аллах отсъдил между тях: „Ти, Рай, си Моето милосърдие, което Аз оказвам на когото пожелая. А ти, Ад, си Моето мъчение, с което наказвам когото пожелая. Мой дълг е да ви напълня и двата“ (разказан от Муслим).
260- وعن أَبي هريرة رضي اللَّه عنه عن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « إِنَّهُ لَيأتِي الرَّجُلُ السَّمِينُ العْظِيمُ يَوْمَ الْقِيامةِ لا يزنُ عِنْد اللَّه جنَاحَ بعُوضَةٍ » متفقٌ عَلَيه .
260. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „В Деня на възкресението огромният мастит човек ще дойде и наистина не ще тежи пред Аллах дори колкото крило на комар“ (всепризнат хадис).
261- وعنه أَنَّ امْرأَةً سوْداءَ كَانَتَ تَقُمُّ المسْجِد ، أَوْ شَابّاً ، فَفقَدَهَا ، أو فقده رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَسَأَلَ عَنْهَا أَوْ عنْهُ ، فقالوا : مات . قال : « أَفَلا كُنْتُمْ آذَنْتُمُونِي » فَكَأَنَّهُمْ صغَّرُوا أَمْرَهَا ، أَوْ أَمْرهُ ، فقال : دُلُّونِي عَلَى قَبْرِهِ » فدلُّوهُ فَصلَّى عَلَيه ، ثُمَّ قال : « إِنَّ هَذِهِ الْقُبُور مملُوءَةٌ ظُلْمةً عَلَى أَهْلِهَا ، وإِنَّ اللَّه تعالى يُنَوِّرهَا لَهُمْ بصَلاتِي عَلَيْهِمْ » متفقٌ عليه .
261. Пак от него се предава, че някаква черна жена[1] била метачка в джамията, но престанала да се явява. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, попитал за нея и му отговорили, че е починала. Той казал: „Защо не сте ме известили за това?“ А те сякаш омаловажили този факт. Казал: „Покажете ми гроба й!“ Показали го. Той отслужил над него молитва, после казал: „Тези гробове са пълни с мрак над своите обитатели. Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, ги озарява вследствие на моята молитва за тях“.
262- وعنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « رُبَّ أَشْعثَ أغبرَ مدْفُوعٍ بالأَبْوَابِ لَوْ أَقْسمَ عَلَى اللَّهِ لأَبرَّهُ » رواه مسلم .
262. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ако мнозина разчорлени, прашни, прогонвани от вратите, се закълнат в името на Аллах, [желанието им] ще се осъществи“ (разказан от Муслим).
263- وعن أُسامَة رضي اللَّه عنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « قُمْتُ عَلَى بابِ الْجنَّةِ ، فَإِذَا عامَّةُ مَنْ دخَلَهَا الْمَسَاكِينُ ، وأَصْحابُ الجَدِّ محْبُوسُونَ غيْر أَنَّ أَصْحاب النَّارِ قَدْ أُمِر بِهِمْ إِلَى النَّارِ . وقُمْتُ عَلَى بابِ النَّارِ فَإِذَا عامَّةُ منْ دَخَلَهَا النِّسَاءُ » متفقٌ عليه .
263. От Усама, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Застанах пред вратата на Рая, и ето, повечето влизащи там бяха бедняци. А имащите богатство бяха задържани. На обречените на Ада бе повелено да влязат в него. Застанах пред вратата на Ада, и ето, повечето влизащи там бяха жени“ (всепризнат хадис).
264- وعن أَبي هريرة رضي اللَّه عنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لَمْ يَتَكَلَّمْ فِي المَهْدِ إِلاَّ ثَلاثَةٌ : عِيسى ابْنُ مرْيَمَ ، وصَاحِب جُرَيْجٍ ، وكَانَ جُرَيْجٌ رَجُلاً عَابِداً ، فَاتَّخَذَ صَوْمَعةً فكانَ فِيهَا ، فَأَتَتْهُ أُمُّهُ وَهَو يُصلي فَقَالَتْ : يا جُرَيْجُ ، فقال : يَارَبِّ أُمِّي وَصَلاتِي فَأَقْبلَ عَلَى صلاتِهِ فَانْصرفَتْ فَلَمَّا كَانَ مِنَ الْغَدِ أَتَتْهُ وهُو يُصَلِّي ، فقَالَتْ : يَا جُرَيْجُ ، فقال : أَيْ رَبِّ أُمِّي وَصَلاتِي . فَأَقْبَلَ عَلَى صَلاتِهِ ، فَلَمَّا كَانَ مِنَ الْغَد أَتَتْهُ وَهُو يُصَلِّي فَقَالَتْ : يَا جُرَيْجُ فقال : أَيْ رَبِّ أُمِّي وَصَلاتِي ، فَأَقْبَلَ عَلَى صَلاتِهِ ، فَقَالَتْ : اللَّهُمَّ لا تُمِتْه حَتَّى ينْظُرَ إِلَى وُجُوه المومِسَاتِ . فَتَذَاكَّرَ بَنُو إِسْرائِيلَ جُريْجاً وَعِبَادَتهُ ، وَكَانَتِ امْرَأَةٌ بغِيٌّ يُتَمَثَّلُ بِحُسْنِهَا ، فَقَالَتْ : إِنْ شِئْتُمْ لأَفْتِنَنَّهُ ، فتعرَّضَتْ لَهُ ، فَلَمْ يلْتَفِتْ إِلَيْهَا ، فَأَتتْ رَاعِياً كَانَ يَأَوي إِلَى صوْمعَتِهِ ، فَأَمْكنَتْهُ مِنْ نفسها فَوقَع علَيْهَا . فَحملَتْ ، فَلَمَّا وَلدتْ قَالَتْ : هُوَ جُرَيْجٌ ، فَأَتَوْهُ فاسْتنزلُوه وهدَمُوا صوْمعَتَهُ ، وَجَعَلُوا يَضْرِبُونهُ ، فقال : ما شَأْنُكُمْ ؟ قالوا: زَنَيْتَ بِهذِهِ الْبغِيِّ فَولَدتْ مِنْك . قال : أَيْنَ الصَّبِيُّ ؟ فَجاءَوا بِهِ فقال : دَعُونِي حَتَّى أُصَلِّي فَصلىَّ ، فَلَمَّا انْصَرَفَ أَتَى الصَّبِيَّ فَطَعنَ فِي بطْنِهِ وقالَ : يا غُلامُ مَنْ أَبُوكَ ؟ قال : فُلانٌ الرَّاعِي ، فَأَقْبلُوا علَى جُرَيْجُ يُقَبِّلُونَهُ وَيَتَمَسَّحُونَ بِهِ وقَالُوا : نَبْنِي لَكَ صوْمَعَتَكَ مِنْ ذَهَبٍ قال : لا، أَعيدُوهَا مِنْ طِينٍ كَمَا كَانَتْ ، فَفَعَلُوا . وَبيْنَا صَبِيٌّ يرْضعُ مِنْ أُمِّهِ ، فَمَرَّ رَجُلٌ رَاكِبٌ عَلَى دابَّةٍ فَارِهَةٍ وَشَارةٍ حَسَنَةٍ فَقالت أُمُّهُ : اللَّهُمَّ اجْعَل ابْنِي مثْلَ هَذَا، فَتَرَكَ الثَّدْيَ وَأَقْبَلَ إِلَيْهِ فَنَظَرَ إِلَيْهِ فقال : اللَّهُمَّ لا تَجْعَلْنِي مِثْلهُ ، ثُمَّ أَقَبَلَ عَلَى ثَدْيِهِ فَجَعْلَ يَرْتَضِعُ» فَكَأَنِّي أَنْظُرُ إِلَى رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَهُوَ يحْكِي ارْتِضَاعَهُ بِأُصْبُعِه السَّبَّابةِ فِي فِيهِ ، فَجَعلَ يَمُصُّهَا، قال : « وَمَرُّوا بِجَارِيَةٍ وَهُمْ يَضْرِبُونَهَا، وَيَقُولُونَ : زَنَيْتِ سَرَقْتِ ، وَهِي تَقُولُ : حَسْبِيَ اللَّهُ وَنِعْمَ الْوكِيلُ . فقالت أُمُّهُ : اللَّهُمَّ لا تَجْعَلْ ابْنِي مِثْلَهَا ، فَتَركَ الرِّضَاعَ وَنَظَرَ إِلَيْهَا فقال : اللَّهُمَّ اجْعَلْنِي مِثْلَهَا ، فَهُنالِكَ تَرَاجَعَا الحَدِيثِ فقالَت : مَرَّ رَجُلٌ حَسنُ الهَيْئَةِ فَقُلْتُ : اللَّهُمَّ اجْعَلْ ابْنِي مِثْلَهُ فَقُلْتَ : اللَّهُمَّ لا تَجْعَلنِي مِثْلَهُ ، وَمَرُّوا بِهَذِهِ الأَمَةِ وَهُم يَضْربُونَهُا وَيَقُولُونَ : زَنَيْتِ سَرَقْتِ ، فَقُلْتُ : اللَّهُمَّ لا تَجْعَلْ ابْنِي مِثْلَهَا فَقُلْتَ : اللَّهُمَّ اجعَلْنِي مِثْلَهَا ؟، قَالَ : إِنَّ ذلِكَ الرَّجُلَ كَانَ جَبَّاراً فَقُلت : اللَّهُمَّ لا تجْعَلْنِي مِثْلَهُ ، وإِنَّ هَذِهِ يَقُولُونَ لها زَنَيْتِ ، وَلَمْ تَزْنِ ، وَسَرقْت ، وَلَمْ تَسْرِقْ ، فَقُلْتُ : اللَّهُمَّ اجْعَلْنِي مِثْلَهَا » متفق عليه.
264. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Само трима [сред Исраилевите синове] са говорили още от люлката, [двама от които]: Иса, синът на Мариам, и едно дете, уж от Джурайдж, който бил благочестив мъж. Той построил храм, в който пребивавал и се молел, когато при него дошла майка му и извикала: „Джурайдж!“ Казал си: „О, Господи, на майка си [ли да обърна внимание], или молитвата си [да довърша]!“ И продължил да се моли, а майка му си отишла. На другия ден пак дошла, докато се молел и извикала: „Джурайдж!“ Той отново си казал: „О, Господи, на майка си [ли да обърна внимание], или молитвата си [да довърша]!“ И продължил да се моли. На третия ден пак дошла, докато се молел и извикала: „Джурайдж!“ Той отново си казал: „О, Господи, на майка си [ли да обърна внимание], или молитвата си [да довърша]!“ И продължил да се моли, а майка му казала: „О, Аллах, не му отреждай смъртта, докато не погледне лицата на леките жени!“ Понесла се сред Бану Исраил мълвата за Джурайдж и неговото богослужене. Имало някаква жена блудница с пословична хубост и тя казала: „Ако желаете, аз да го съблазня!“ Подмамила го, но той не я погледнал. Тогава отишла при пастир, който живеел близо до храма на Джурайдж, допуснала го до себе си, обладал я и забременяла. Когато родила, казала: „Това е от Джурайдж“. Отишли при него, накарали го да слезе, разрушили храма му и започнали да го бият. Попитал: „Какво се е случило?“ Отговорили: „Прелюбодействал си с тази блудница и е родила от теб“. Попитал: „А къде е детето?“ Донесли го при него и той казал: „Оставете ме да се помоля!“ Помолил се и като приключил, отишъл при момчето, боцнал го в корема и попитал: „Момче, кой е баща ти?“ Отговорило: „Еди-кой си пастир“. [После израилтяните] отишли при Джурайдж, започнали да го целуват и миропомазват, и казали: „Ще ти построим храм от злато!“ Казал: „Не, възстановете го какъвто си беше – от глина!“ И те така постъпили.
[Третият случай е с] дете, кърмено от майка си, когато минал мъж, яздещ бързо, красиво и хубаво добиче, и тя казала: „О, Аллах, стори сина ми да бъде като този [мъж]!“ Детето пуснало гърдата, обърнало се натам, отправило поглед към мъжа и казало: „О, Аллах, не ме сторвай да съм като него!“ После отново се обърнало към гърдата и започнало да суче. Тук, докато разказвал за кърменето, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, пъхнал показалеца си в устата и започнал да го смуче. После продължил: „Минали [хора] с момиче, което биели и крещели: „Развратница! Крадла!“ А то отвръщало: „Достатъчен ми е Аллах. Колко прекрасен е Той – Блюстителя!“ Майката казала: „О, Аллах, не сторвай сина ми да бъде като тази!“ [Детето] престанало да суче, погледнало натам и казало: „О, Аллах, стори ме като нея!“ И двамата с майката повели разговор. Тя казала: „Мина благообразен мъж, хубав на вид, и затова казах: „О, Аллах, стори сина ми да бъде като него!“ А ти каза: „О, Аллах, не ме сторвай да съм като него!“ После минаха с тази робиня, която биеха и наричаха: „Развратница! Крадла!“ Затова казах: „О, Аллах, не сторвай сина ми да бъде като тази!“ А ти каза: „О, Аллах, стори ме да съм като нея!“ [Детето] отговорило: „Онзи мъж бе деспот, затова казах: „О, Аллах, не ме сторвай да съм като него!“ А момичето наричаха: „Развратница!“, но то не бе прелюбодействало. И го наричаха: „Крадла!“, ала не бе откраднало. Затова казах: „О, Аллах, стори ме да съм като него!“ (всепризнат хадис)
[1] Възможно е това да е бил и младеж.
<--- Върни се на съдържанието на -
РИЯДУ-С-САРИХИН 
Портал