8 Ислямът в епохата на демокрацията

Нашето интервю:

Ислямът в епохата на демокрацията

И.Ч. - Преди известно време излезе от печат книгата Ви "ИСЛЯМЪТ И ДЕМОКРАЦЯТА". Всеки автор иска ла каже нещо на своите читатели. Какви са Вашите послания към читателите в тази книга?
И.Я. - Още в средата на миналия век човечеството прекрачи прага на информационната епоха. През този преход ние се сблъскахме с много обществени, икономически, политически, научни и др. проблеми. Мюсюлманските народи и страни, които се сдобиха с националния си суверенитет, започнаха да търсят решения на своите социално-икономически и политически проблеми чрез прилагането на социалистически, либерални и така нареченият некапиталистически път, които са продукт на западната мисъл. Тъй като те пренебрегваха специфичните условия на "третия свят", тези опити завършиха без успех.
Към края на миналия век, т.е. в края на студената война, процесът на демократизация обхвана целия свят. Поради тези причини въпросът, по който по-рано се спореше, т.е. дали ислямът е съвместим с демокрацията или не, придоби много актуален характер.
При тази обстановка мнозина мюсюлмански мислители и политици започнаха да търсят отговор на този въпрос в ислямската мисъл, да търсят и да предлагат някои нови идеи и модели. В основата на тези възгледи и концепции лежат рационалистическите схващания на онези учени, които принадлежат към школата на ислямската философия през втората половина на IX век под името мешай (факлоноспи) и особено на авторите модернисти като Джеляляеддин Афгани. Мухаммед Абдух и др., които творили в края на XIX в. и началото на XX в.
И.Ч. - Известно е обаче, че модернистичното течение предизвиква реакция или най-малкото съмнение в мюсюлманските среди.
И.Я. - Да. Обновителните тенденции или така наречените реформаторство и модернизъм, селефидство предизвикват колебания у някои мислители.
Основната причина за това е, че възникналото под влиянието на консервативните среди опасение, че новостите ще подкопаят основата на ислямското учение. Тези догматици не могат да видят разликата между ислямската религия и по-специално нейната истинска същност и ислямската мисъл.
Когато говорим за ислямската мисъл трябва да се разбира не самата ислямска религия, а нашето схващане за нея, нашият начин на възприемане на тази религия. Същността на ислямската религия е неизменна и никога няма да се изменя. Обаче начина как ние възприемаме тази религия, как я разбираме се променя през различните епохи. Хазрети Мухаммед (с.а.с.) сам заявява, че във всяко столетие ще се яви нов тълкувател, който ще обнови тълкуването на Корана.
Основните понятия, които се използват, когато се говори за опитите за обновление все още не са изяснени. Западните учени, при изследване на мисловните, политическите и религиозните процеси, които се развиват в мюсюлманския свят използват понятия като "ислямски фундаментализъм", "политически ислям", "ислямски радикализъм" или "ислямски тероризъм"
Но от методическа гледна точка това не е оправдано. Не е възможно чрез тези понятия да се разкрият мисловните и политическите процеси, които се развиват ш мюсюлманските общества. Мюсюлманските учени основно се стремят да избягват тази терминология и вместо нея използват понятия като „селефия”, "тедждит” (обновление), „ъслах” (сформиране) и "ихйа" (съживяване). Но тъй като тези понятия общо взето са близки помежду си по смисъл не са в състояние напълно да изразят различията между отделните течения и възгледи.
Не само консервативно мислещите но и болшинството от привържениците на обновлението избягват да използват понятията модернизъм или ислямски модернизъм. Главната причина за това е, че когато се каже или пише модернизъм, болшинството от мюсюлманските учени подразбират европеизация. За да не събуждат такива негативни мисли, тези автори в Турция говорят повече за осъвременяване (чаадашлашмак) в арабските страни за движението "в крак с епохата" - "асране" и др. Но когато тези понятия биват преведени на чужди езици, с тях не могат да се изразят точно и ясно желаната мисъл. Може би поради тази причина в края на XX век най-изявеният представител на новаторската мисъл пакистанецът Фазлур Рахман използваше понятието "модернизъм".
И.Ч. - Какво конкретно означава понятието "модернизъм" в ислямската научна мисъл?
И.Я. - Общо взето понятието "модернизъм" означава напредък, развитие. Накратко казано действия, насочени към бъдещето и напред. В османското общество, например, когато се говореше за "ъслахат" реформи от Танзимата до Второто конституционно управление, сиреч до преврата на младотурците през 1908 г. се разбираше осъществяването на определени преобразования или реформи в икономическата и управленческата област.
Съвременните модернисти приемат модернизма като нещо, което трябва да обхване всички сфери на живота. Тяхната цел е, като се извършат промени преди всичко в сферата на социалния живот, да се формира динамично развиващо се общество и творчески личности. В тази връзка те предвиждат обновлението да започне преди всичко с осъвременяване мисленето на хората. Стремежът им чрез променяне начина на мислене на хората да създадат едно динамично развиващо се общество и особено необходимостта в края на XIX или първата половина на XX век да се извоюва националната независимост, ги принуди да се занимават и с такива проблеми като кадер (предопределеността) и джихада. Но това съвсем не означава опит за промяна на същността на религията, нейната верска основа. Целта им е откривайки отново на иджтихада направят нов коментар на Корана, да напишат нов Тефсир и Келям. С други думи вярата ще си остане същата, но ще се промени нашето разбиране за религията и нейната роля в обществото. Накратко, религията ще бъде отделена от държавата и ще бъде възприет лаицизмът. Така че обновлението е свързано не с ислямската вяра, а със социалната и политическа доктрина на исляма.
И.Ч. - Сиреч модернизмът цели преди всичко да осъвремени и да рационализира социално-политическата и икономическата система на обществото.
И.Я. - Да. Делта, но израза на прочутия пакистански мислител и поет Мухаммед Икбал е с реконструирането на ислямска мисъл се цели главно създаването на нова икономическа и политическа система, която да осигури просперитет на мюсюлманския свят. А сърцевината на тази нова система ще съставлява едно демократично-политическо управление и свободната пазарна икономика. Модернистите смятат за несериозни и нелогични твърденията на консерваторите, че ислямът е несъвместим с демокрацията.
Според тях в Свещения Коран и Сунната на Хз. Мухаммед /с.а.в./ никъде не се препоръчва определена форма на държавно управление или политически строй. Решаването на тези проблеми се предоставя на уммета. Нешо повече, Господарят на земята и небесата Всевишният Аллах предоставя упражняването на политическата власт на уммета.
По такъв начин се преодолява противоречието между разбирането на демокрацията принцип властта принадлежи безусловно на народа.
От друга страна модернистите са на мнение, че кораническата постановка за шура (съвет) и предоставяне на властта, на управлението в ръцете на компетентните хора, може да представлява основа за демокрацията. Следователно съвременните модернисти защитават твърдението, че в мюсюлманските страни може да бъде изградена демократична система на управление, в съзвучие с условията и традициите на тези страни.
И.Ч. - При това положение имат ли модернистите някои нови предложения, свързани с правата на човека, които се смятат за неотменима част от принципите на демокрацията?
И.Я. - Постепенно темата за основните права и свободи на гражданите се превръщат в сърцевина на модернистичното мислене. Те, преди всичко, опирайки се на повелята на Всевишния, изразена в 29. айет на сура "КЕХВ": "И кажи: "Истината е от вашия Аллах. Който желае, да вярва, а който желае да остане неверник", защитават мнението, че в исляма има свобода на мисълта и вярата и че мюсюлманите имат право на избор.
От друга страна като имат предвид особено Прощалното слово на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) те твърдят, че отпреди 14 века мюсюлманите се възползвали от редица граждански, социални и политически права както и правото да придобиват имущество.
Ако трябва да се съпоставят Всеобщата ислямска декларация относно правата на човека, приета от мюсюлманските лидери в централата на ЮНЕСКО на 19.IX.1981 г., декларацията, приета от ООН през 1948 от останалите ще се види, че схващането на мюсюлманските учени и политици по отношение правата на човека не се различават съществено от тези, намерили място в международното право. Само че мюсюлманските учени ги сакрализират като изтъкват, че правата на човека се предоставят не от държавата, а от страна на Всевишния Аллах.
И.Ч. - Както е известно тезата на американския учен Самуел Хънтингтън относно "сблъсъка на цивилизациите" спечели многобройни привърженици особено след войните в Афганистан и Ирак. Какво мислят модернистите в това отношение?
И.Я. - Взаимоотношенията между исляма и западната цивилизация, културният обмен между тях са въпроси, които открай време интересуват реформаторите.
Танзиматските реформатори винаги са защитавали тезата, че от Запада могат да се вземат новите технологии, военни съоръжения и средства, определени политически и икономически концепции. В началото на миналото столетие, особено след младотурския преврат през 1906 г. се утвърдила мисълта, че това не е достатъчно. Реформаторите достигат до становището, че е необходимо да се заимства от Запада научното мислене и подход като се използват такива научно-изследователски методи като наблюдение, опит, анализ и синтеза; и на базата на научния подход да се извършат реформи в икономическите, политическите и образователните системи. Главното основание за това са, че западната цивилизация не е и не може да бъде чужда на мюсюлманите, защото във формирането и развитието на западната цивилизация, например, в областта на медицината, математиката, литературата и др. мюсюлманските учени са имали важен принос.
Новите поколения реформатори излизат с твърдението, че модернизмът не се припокрива с европеизацията, т.е. модернизмът не означава тотално европеизиране. Според тях модернизацията не трябва да се опира на външния натиск, а главно на вътрешните динамики. Според тях ислямската цивилизация трябва да се осъвремени като се съчетаят новите научни, технически, политологически открития със собствените демократични и културни традиции. Нещо повече, да се създаде една нова ислямска цивилизация, собствените демократични и културни традиции. Нещо повече, да се създаде една нова ислямска цивилизация. А за да се постигнат тези важни цели трябва да има не сблъсъци, а диалог между цивилизациите на основата на толерантността.
Според мнението на модернистите регионалните войни, които възникнаха в Близкия изток, Афганистан и на Балканите и терористичните действия не произтичат от същността на исляма, а са предизвикани от определени социално-икономически, геостратегически и политически причини.
И.Ч. - Накрая бих искал да попитам, дали модернистичната мисъл оказва някакво влияние върху българските мюсюлмани?
И.Я. - В наше време, в което особено силно развитие получиха средствата за масова комуникация, всякакви идейни течения ни оказват влияние по един или друг начин. Всъщност обновителният процес обхваща българските мюсюлмани непосредствено още след Руско-турската война през 1878/79 година. Оттогава започват да се забелязват промени както във външния ни вид така и в начина на мисленето.
В мисловната област през 20-те и 30-те години на миналия век се появиха ислямският и секуларистки модернизъм. Те водеха усилени научни спорове от една страна помежду си, а от друга с консервативните ислямисти. Интелигенцията, в лицето на учителството, настояваше да се извършат реформи в начина на живот, в езика и в образователната система като същевременно националното самосъзнание да има приоритет пред умметското. Ислямистите от своя страна защитаваха необходимостта от отхвърляне на реформите, за да могат хората да си останат мюсюлмани.
В периода на тоталитарния социализъм движението за модернизацията бе монополизирано от партията-държава, БКП.
В годините на прехода към демокрацията секуларният модернизъм продължава да доминира. Наистина такива основни въпроси, отнасящи се до ислямското право като лихвата, покриването на лицата, взаимоотношенията и сътрудничеството с немюсюлманите все по-често чукат на вратите, но наши теолози все още не могат да намерят време да се занимават с подобни теми. Духовниците, които идват отвън, се възприемат като авторитети и възгледите, което те изповядват не се подлагат на критически анализ.
Общо взето появилият се през годините на тоталитарния социализъм застой в областта на мисленето все още продължава. Изглежда, че българските мюсюлмани предоставили мисловната дейност на определени религиозни и политически авторитети. А за да има прогрес, е наложително преди всичко да се свиква да се мисли творчески и да се оформят нови възгледи.
И.Ч. - Уважаеми господин Ялъмов, благодаря Ви за отзивчивостта да споделите Ваши мисли в страниците на нашето списание и препоръчвам на нашите читатели да се запознаят с най-новата Ви книга. Пожелавам Ви нови творчески успехи.