Пролетта дойде
С всеки ден времето се променя. Пролетта дойде! Това е времето, когато животът се обновява, в градините грейват в светлина, клоните на дърветата се отрупват с цветя и пчелите жужат. В уречения час долитат и щъркелите от "хаджилък" и със своето характерно тракане ни благовестяват пролетта. По жиците накацали като ноти на пролетна мелодия белокрилите лястовички, оглеждат домовете ни и радостно констатират: "Да, досетил се е моят стопанин да почисти около къщата си!"
Когато обаче стане въпрос за пролетно почистване, сигурен съм, че ще започнем да се вайкаме колко сме бедни и сиромаси. Но ако ще се оплакваме, има и куп други неща в моя списък. Така например, може би сте чули или чели, че вече неграмотността сред населението достига 40 на сто! Това означава, че почти всеки трети човек у нас не може да чете и да пише! Тук не говоря за онези, които умеят да четат и да пишат, но нито веднъж не са отворили книга да прочетат нещичко. Тук говоря за онези, които изобщо не са държали молив в ръката си!
Както и да е, да се върнем към темата си. Искам с примери да онагледя онова, което желая да разкажа. Често пъти онези, които са пътували за Европа, на връщане съм чувал да разправят, че ...Европа започва след Сърбия. Сега видях с очите си и се убедих, че са прави. Пътувахме за Загреб, столицата на Хърватия, останала дълго време под австрийско владение. Часове наред прави гледахме през прозорците на влака. Всичко наоколо е безупречно подредено. И селата, и градовете. По улиците на Загреб търсим парче, откъртено от плоча, но не намираме. Улиците на целия град са застлани с еднакви плочи. Не както у нас - кой с каквото е намерил и кой както е поискал... А след няколко дена вече ги изровили... Няма къс хартийка по улиците. Да не говорим, че нямаше нито една счупена пейка, или трамвайна спирка...
Връщаме се влакът навлезе в Сърбия. Все едно сме си у дома. Никаква разлика! По гарите, улиците, дворовете на къщите, навсякъде ще видите нахвърлени безразборно на куп дървета, гнили дъски, потрошени сандъци, стари перални, варели, корита, печки, стари коли и какво ли още не!.. В някои градове и села ще видите няколко къщи една до друга сред прилично подредени дворове, чистички, красиви. Но веднага до тях долепена кочината на съседа им... Къде започва и къде свършва тази мизерия не можете да познаете...
Влакът спира на гара Драгоман. Същата картина, същият пейзаж... Все същата мизерия, мръсотия, все същият хаос... Всичко е струпано напосоки. Всичко говори за едно пренебрежение, за една досада. Все едно всичко ти нашепва: "Днеска сме тука, утре ни няма!.. След нас ако ще и потоп!.." Няма никаква разлика между нас и Сърбия! Може да се каже, че нашите две страни са ромският квартал на Европа. Срам да те хване, че живееш в такава мърлява страна! Нима това е от беднотия?!
Да, зная, че сме бедни. Но някога нашите майки, които също така живяха в бедност, ни учеха: "Да е закърпено, но да е чистичко!" Значи, бедността не е пречка да бъдем чисти и подредени. Тогава защо градините ни не са чисти? Защо не пометем и изчистим улиците, по които минаваме всеки ден? Вижте каква е картината покрай жилищата и в градините ни! Там някъде разхвърлен оборски тор, по-нататък купчина вършини и дърва, паднали под тежестта на снега огради, избледнели прозорци и врати... Като че ли никъде няма живот. Всичко е запустяло. Дори някъде ще видите как стопанинът е изкопал вада от двора към улицата, по която да изтича урината на животните... Като че ли улицата е помийна яма!
Между другото нека хвърлим и един поглед в дворовете на джамиите, които посещаваме по пет пъти на ден. Какво ще стане, ако няколко души грабнат метлите и лопатите и почистят наоколо?
Нашият народ има много добри вековни традиции и обичаи, свързани с чистотата.
Преди празниците всички къщи са се почиствали, измазвали... Утре, вдруги ден по чернозема на прясно прекопаните градини ще разцъфнат пъстри иглики, зюмбюли, лалета... След тях ще дойдат люляците... Момински смях ще екне по градините. Пролетта не признава бедни или богати, тя идва за всички ни... Съседи, приятели ще почукат по вратите ни. Ще ни зарадват, ще ни развеселят. Как ще ги посрещнем?
Да, иде пролетта! Кои плодни дървета се садят през тези месеци, кои се кастрят, варосват?.. Ако не знаете, питайте да разберете. И нека не забравяме, че някъде спят вечен сън нашите предци. Нека отворим и техните двери, да хвърлим един поглед и към тяхната градина. И там дърветата ще цъфнат и ще се разнесе аромата на цветята и жуженето на пчеличките.
С една дума да не живеем в тази страна като чергари. Нека да осъзнаем, че ние сме собствениците на тази земя. Затова да не хвърляме безразборно боклуците навсякъде. Да знаем, че там ще играят нашите деца, ще пасат нашите животни. Нека и ние да правим така както правят цивилизованите народи. Та нали всъщност нашата религия ни учи, че чистотата е половината вяра. Нека да бъдем чисти и спретнати. Утре, вдруги ден, увлечени в тежката полска работа, може да нямаме време за това. Нека сега да свършим това. Нека всичко край нас да е чисто, да грейнат дворовете и домовете ни. Защото пролетта дойде!..
И. Ч.
Портал 
