С разпри и ножове дойде рамазана и така си отиде
В любимото ни отечество, благодарение на ненаситния бивш агент на ДС и петимния за главен мюфтия човек огорчи вкуса на рамазана. Вълнението от първия теравих в една историческа светиня бе помрачено от юмручен бой и вадене на ножове. В тези свещени дни на Рамазана, вместо да излъчваме послания на мир и толерантност към българското общество и да го запознаем с благодатта на този месец, ние му предложихме грозни кървави сцени в основните информационни емисии на телевизиите и по вестниците.
Българският сценарий в месеца за правдиво разпределение на благата, както правилно разкрива д-р Мустафа Хаджи, трябваше да покажем, че този месец е времето за воля и търпение, за излекуване на раните, то отново не успяхме. Вместо това посипахме още сол в раните. Джемаатът, който излизаше от храма тръгваше гневно, а джамията бе блокирана от полиция и тези, които се биеха с виковете „кой е бил законен и кой не“ не бяха в състояние да изпратят някакво послание за праведното разпределение на благата, нито за търпението, което води до успех. Докато има хора, хора под „правдивото разпределение на благата“ разбират личните си интереси, тези прекрасни послания ще бъдат помрачени. Този наш съгражданин, който във вечерните новинарски емисии се изправи в качеството си на „председател“ на Висш мюсюлмански духовен съвет, с пълни уста говори скверни слова за това кой колко милиона отнесъл, какви злоупотреби са правили в Джумая джамия... И тъй като това е интересно за медиите, той продължи с жар словоизлиянията си.
Господине, ваш проблем ли е да проверите от къде колко пари са изтекли и кой е разпродал вакъфските имоти? Именно този човек, който се представи за „председател“ е специалиста по тези дела! Нека да бъда благоразумна и да не отворя уста.
Пари, пари, пари... Къде са ми парите?
Смеете ли да поискате всеки да декларира имуществото си? Да застане пред хората и да го попитаме този новоназначен мюфтия какви богатства владее? Откъде са капиталите на фирмите на сина и дъщеря му? Колко вакъфски имота е заграбил досега? Да видим дали ще се намерят пет гроша в джоба на имам Кемал ходжа или ще се окаже, че много е широко около врата на Ашим ага?
Да застане пред нас и да го питаме и разпитаме, но те бягат. Освен, че не смеят да се явят с чиста съвест пред мюсюлманите, но се крият и от медиите. Часове наред се мъчих да откопча от съдебния мюфтия интервю, но така и не се съгласи.
Близо един час от другия край на телефона чувах само: „Пари, пари, пари... Вакъфски имоти, наеми, банкови сметки... Ограбили, представили... А парите ги няма... Някой ги завлякъл...“
Има няма само за пари ми говори. Изглежда други задачи едно мюфтийство няма. Най-сетне успях да прекъсна словоизлиянията на назначения мюфтия. „Е, добре, рекох, при това положение къде са и къде остават исканията на българските мюсюлмани? Защо не се чува тяхната дума?“ Та и вие дума не обелихте за това. Дори не споменахте думата „народ“. Отговорът бе кратък и ясен: „Аз имам решението на съда. Какво ме интересува народа?“
А че хората не го искали, изобщо не му пука!
После? Тъй като добре е обучен и подготвен от онова време, тези неща ги знае и владее пристрастеният „лидер“ на мюсюлманите. След това ми звъни, за да ме предупреди: „И да знаеш, нито дума за това, което говорихме! Иначе може да се срещнем в съда!“
Вижте, значи, какъв коз държи в ръцете си човека!
Едно съдебно решение, второ съдебно решение, а че един милион народ не го иска, какво от това?
При това аз не успях да ги видя, но след като накара своите хора в тези свещени дни да разиграват срамни сцени, какво да искам повече? То си е от ясно по-ясно. За останалото мислете вие.
Севда Дюкянджъ
Портал 
