9 Пролетта събужда имана

Всевишният Аллах определя времената, в които е залегнала мъдростта Му, макар и да не е понятна за хората. Времената се сменят, хората изминават своя жизнен път. Вечен и непроменим е само Аллах.
В някои части на земята е постоянна зима, някъде е постоянно лято, в някои части има сух и дъждовен период, а в други има четири сезона. Всяко кътче на земята е красиво с това, което му е отредил Великият Аллах. Хората обичат най-много местата, където живеят. Така и ние обичаме мястото, където живеем, и годишните времена, с които сме свикнали. Всеки сезон от годината е прекрасен и красив, но също така във всеки сезон има мъдрост, която хората се опитват да прозрат. В този аспект може да се направят две сравнения. Едното е с човешкия живот. Човек се ражда така, както настъпва пролетта. От всеки новороден се очаква нещо добро, както с надежда хората очакват добър берекет в настъпващата пролет. Дали това ще се получи, зависи от много фактори, но хората имат надежда, хората очакват нещо добро, очакват промени в техния начин на живот...
За осъществяване на тези мечти е необходимо да се трудят, защото само така е възможно да получат онова, което желаят. Пролетта настъпва, но тя не е безкрайна, с настъпването на пролетта се зараждат идеите и надеждите на хората, но мъдростта изисква хората да се трудят, за да успеят. Същото е и с хората, които идват на този свят. За тях има надежда, щастие и любов, но за постигането им трябва да се трудят и да се стараят да ги постигнат. В противен случай животът ще мине без очакваните резултати, защото и без това е толкова кратък. В много случаи хората дори не успяват да достигнат старини, но дори и да се стремят, животът е безкрайно кратък. По този въпрос Джеляледдин Руми казва:
„Бях зелен, узрях, изгорях."
От друга страна, човек пресмята живота си. Брои годините, които са изминали от появата му на този свят, във всяка година е имало по една пролет – или е използвана рационално, или е пропиляна напразно.
Второто сравнение, което може да се направи с пролетта, е възраждането на вярата на хората. Казват, че след всяка зима, колкото и да е тежка, идва пролет. Може би мюсюлманите са в началото на една ранна пролет, защото срещу тях се изсипват купища обвинения и нападки, които приличат на сланата през ранна пролет. Заедно с това не липсват младите хора, привързали се към вярата на Всевишния Аллах, които наподобяват кокичетата и минзухарите през пролетта. Също както беше при появата на исляма. Несправедливостта и гнетът бяха повече от добрината и човещината, но Аммар ибн Ясир, Али ибн Еби Талиб и много други бяха вестителите на доброто, те бяха доказателство, че гнетът на невежеството свършва. Не случайно Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Бях подпомогнат от младежите." От младежите, защото те са силни, не се огъват пред трудностите, не се поддават на изкушения, не се колебаят да защитават правдата... Те са устойчиви на трудности, както са устойчиви кокичетата на сланата и студа през пролетта. Младежите са тези, които вещаят доброто и те не липсват днес в нашето общество. Те са със съвсем чисти мисли, така както са чисти кокичетата, те желаят доброто за всички, защото доброто е дар от Великия Аллах. Настъпването на пролетта вдъхва доверие на хората, засилване на имана. Не са малко хората, които произлизат от немюсюлманско потекло, но осъзнавайки истината, приемат исляма. Приемат исляма, защото зародишът на вярата е в сърцата им и с настъпването на пролетта в човешките души този зародиш покълва и в сърцата им. Нека Аллах да отреди напътствието и доброто за всички – Амин.