Умму Селеме (радиаллаху анха)Благословената ни майка Умму Селеме (радиаллаху анха), след като приключил срокът й за иддета, учтиво отказвала да се ожени на такива известни мъже в обкръжението на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), като Хз. Ебу Бекир (радиаллаху анху) и Хз. Омер (радиаллаху анху). Когато видял как тази жена се е посветила единствено на децата си, на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) му дожаляло и й предложил брак.
Тя добре знаела, че това е изключителна възможност и не бива да я пропусне. Само че в сравнение с останалите млади и хубави съпруги на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), тя била по-възрастна, вдовица с деца и това положение в бъдеще можело да смути живота на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем).
Поради това, молейки да бъде извинена, тя му изпратила следното известие:
"Аз съм ревнива жена, при това вече възрастна. Имам и деца, освен това родителите ми не са при мен, за да искам разрешението им..."
След тези нейни оправдания Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) й изпратил следния отговор:
-
"Казваш, че си възрастна. Аз съм по-възрастен от теб. Заявяваш, че си ревнива. Моля се на Аллах и се надявам, че Той ще премахне това от теб. Що се отнася до отглеждането на децата, те са на разположение на Аллах и на Неговия пратеник. А колкото до родителите ти, които не били тук, съвсем не смятам, че ще се противопоставят на такава една женитба."След всичко това Умму Селеме (радиаллаху анха) в 4-та година от хиджрета през месец Шеввал се омъжила за Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) и получила заслужено званието майка на вярващите. По време на сватбеното тържество нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) дал сватбено угощение на гостите.
След като сключили брак, Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) я завел в дома на Зейнеб бинт Хузейме (радиаллаху анха), която била починала по-рано и останал три нощи при нея.
Нравът на Умму Селеме (радиаллаху анха)
Хазрети Умму Селеме (радиаллаху анха) била талантлива и изкусна жена, която знаела кога какво да говори. Затова думата й се чувало винаги. Дори е успяла да възпре такъв волеви човек като Хз. Омер (радиаллаху анху).
Умму Селеме (радиаллаху анха) била умна и културна жена. Често Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) се съветвал с нея и често действал така, както тя му казвала. Впрочем през 5-та година от хиджрета, когато трябвало да се сключи Худейбийското мирно споразумение, Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) се допитал до нея и послушал съвета й.
Накратко казано, тогава идолопоклонниците от племето Курайш не допуснали жителите на Медина да се поклонят в Мекка. Тогава Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ги поканил да си заколят животните за курбани, да приемат мирното споразумение, но всички се въздържали в очакване нещо да се промени. Тогава Умму Селеме (радиаллаху анха) казала на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем):
- О, Расулюллах! Прости им! Те се надяваха, че тази година ще могат да се поклонят в Мекка. Вие обаче си заколете курбана и си обръснете главата. Ще видите как всички ще последват вашия пример!
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) излязъл от палатката и постъпил така, както го била съветвала Умму Селеме (радиаллаху анха). Тогава приближените му разбрали, че връщане назад няма да има и че трябва да спазват сключеното споразумение. Тогава последвали неговия пример. Както се вижда, в един изключително критичен момент Умму Селеме, благодарение на своя разсъдък и съобразителност бързо преценила обстановката и без да засегне някого, намерила изход от създалото се положение.
Умму Селеме (радиаллаху анха) неотлъчно била до нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) по време на похода при Хайбер, при завземането на Мекка, обсадата на Таиф и битките Хевазин и Сакиф.
Както Хз. Айше (радиаллаху анха), така и Хз. Хафса (радиаллаху анха) положили не малко усилия лоялно да посрещнат новата съпруга на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем).
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) винаги високо ценял Умму Селеме (радиаллаху анха). Според едно предание, достигнало до нас, благодарение на Хз. Айше, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) след икинди намаз посещавал съпругите си.
Тези си посещения той започвал от дома на Умму Селеме (радиаллаху анха). Защото тя била най-възрастната от всички, а последно отивал при Хз. Айше (радиаллаху анха).
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) обичал и се грижел за децата на Умму Селеме (радиаллаху анха) като за свои деца. Краткият и благополучен живот в дома на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) продължил до деня, в който се разболял. Умму Селеме (радиаллаху анха) и другите му съпруги с удоволствие се съгласили по време на болестта му той да остане в дома на Хз. Айше (радиаллаху анха).
След смъртта на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) Умму Селеме се усамотила в своя дом и заживяла скромен живот. Тя отказала да се намесва в обществените дела и се отдала изключително на ибадет.
Умму Селеме (радиаллаху анха) починала най-последна от всички съпруги на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), на 84-годишна възраст през 61-та година от хиджрета. Погребана била в гробището Баки в Медина. Погребалният й намаз бил ръководен от Ебу Хурейра (радиаллаху анху).
Съобщава се, че след като узнала за пожертването на Хз. Хюсеин (радиаллаху анху) и семейството му в Кербала, тя припаднала и скоро след това починала.
Умму Селеме (радиаллаху анха) е една от съпругите на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), която след Хз. Айше (радиаллаху анха) предала най-много светени хадиси от него. Техният брой достига 378.
Поуки, изчерпани от живота на Умму Селеме (радиаллаху анха)• Нейният живот е изпълнен с много примери на мъки и терзание, които са изпитали мюсюлманите в името на вярата. Тя била една от първите жени, които приели вярата и намирайки се в обстановка на невежество и мъчения в Мекка първо се преселила в Етиопия, а после и в Медина. По такъв начин тя на два пъти е напуснала родната си земя, за да може да изживее достойно вярата си.
Тъкмо преди да се пресели в Медина, тя се развела с мъжа си и била принудена дълго време да живее отделно от децата си. Това обаче не е променило нейната вяра, напротив, тя с още по-голямо усърдие, търпение и всеотдайност продължила да служи на вярата.
• По-късно тя предприела сама да се пресели от Мекка в Медина и с тази си смелост послужила за пример на останалите мюсюлманки. Нейният труден и изпълнен с изпитания живот, и сега служи за пример на нашите отрудени жени.
• Както се вижда от саможертвите на които Умму Селеме (радиаллаху анха) се била подложила, става ясно, че ислямът не е победил тъй лесно, а тържествувал благодарение преодоляването на много трудности и изпитания. Но вярващите никога не склонили глава и не отстъпили от вярата си.
• След мирното споразумение от Худейбие, когато въпреки повелите на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) приближените му останали по местата си, Умму Селеме (радиаллаху анха) направила това, което се изисквало от нея като майка на вярващите. В този решителен момент тя действала не ръководена от чувствата си, а с ум и далновидност. И дала пример с това, че се оказала не жена, която предизвиква раздори, а усмирява света.
Със своя ум, скромност, поведение и зрялост, тя оказала влияние не само на останалите съпруги на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), но и върху него самия и станала пример за хората не само от своето време но и на следващите поколения.
• Умму Селеме (радиаллаху анха) е била умна, културна и далновидна жена поетеса, с която сам Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) се съветвал. Тя внимателно е следяла жизнения път на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и положила голямо усилие да пренесе част от мъдростта и опита му на бъдещите му последователи. Тя е била тази, която е предала най-много свещени хадиси след Хз. Айше (радиаллаху анха).
Дано Аллах ни даде да вземем възможно най-много примери от изпълнения с мъдрост и поуки живот на тази свята жена.
Халиме ДемирешикИзточник 
Портал 
