Ислямът и изобразителното изкуство
Дискусиите, които се водят относно изобразителното изкуство, общо взето се въртят около понятията „сурет“ и производното от него „тасвир". Ето защо в тази статия за основа ще вземем понятието „сурет“ – изображение.
„Сурет“ в арабски език се използва предимно в значение на „форма, вид, външност, портрет, изображение“. Заедно с това обаче езиковедите тълкуват думата „сурет“ по два начина: изображения, хвърлящи сянка (скулптури) или за рисувани, очертани фигури. В някои хадиси думата „сурет“ се използва в значение на външен вид на човек. Затова е по-лесно да възприемем понятието „сурет“ като нещо, на което е дадена форма. В някои айети „тасвир“ се използва в смисъл на „придаване на форма и вид“. По същия начин думата обозначава и „скулптура“. Понеже в Свещения Коран Аллах характеризира Себе си като „Създател“, „Творец“ това потвърждава горните значения.
В някои хадиси онези, които рисуват човешки образи се възприема като подражатели на Аллах Теаля и поради това подлежат на наказание в отвъдния свят. Затова се смята, че забраната за рисуване в исляма произтича от Корана. Но това не е достатъчно основание за подобно твърдение. Защото, ако трябва да се обоснове подобно разбиране като се абстрахираме от условията, при които е възникнал този хадис, ще трябва да приемем, че е забранено да се произвеждат и да се използват роботите, които днес намират широко приложение като своеобразни технически роби. Затова по-правилно ще бъде да приемем, че забраната за рисуване е въведена повече чрез сюннета и това трябва да се обясни по друг начин.
Ето някои от по-важните предания, на които се основава забраната за рисуване на образи:
А) Според един хадис, достигнал до нас чрез Хз. Айше (радиаллаху анха), Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) чупел всяко нещо, върху които се намирало изображение на разпятието на Хз. Иса. (Бухари, Либас)
Б) В съдния ден най-сурово ще бъдат наказани художниците. (Бухари, Либас)
В) На тези, които правят изображения (скулптори) в съдния ден ще им се каже: „Сега им вдъхнете живот!“, за което ще бъдат измъчвани. (Бухари, Либас)
Г) Според едно предание, разказано от Хз. Айше (радиаллаху анха), веднъж тя купила постелка, върху която имало изображения на някакви животни. Когато Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) я видял, той се спрял пред вратата и не влязъл вътре. Хз. Айше (радиаллаху анха) забелязала израза на негодувание на лицето му и рекла: „О, Расулюллах! Моля за опрощение от Аллах и Неговия Пророк. Нещо лошо ли направих?“ Тогава Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) посочил с очи и попитал: „Каква работа има тук тази постелка?“ Хз. Айше (радиаллаху анха) му отговорила: „О, Расулюллах! Купих я за тебе да сядаш или да се излягаш върху нея понякога“. При тези нейни думи Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелил: „На тези, които рисуват изображения, в съдния ден ще им се каже: „Хайде да видим сега как ще вдъхнете живот на онова, което сте нарисували!“ В дом, в който има рисунки, не влизат меляикета.“ (Бухари, Либас)
Д) Меляикетата не влизат в дом, в който има изображения и кучета.
Е) Меляикетата не влизат в дом, в който има изображения, освен ако са върху платове и бродерии.
Ж) Веднъж Хз. Айше (радиаллаху анха) опънала една завеса с рисувани картини в коридора на къщата, в която живеела. На връщане от поход, когато Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) я видял, рекъл: „В съдния ден най-сурово ще бъдат наказани онези, които подражават на Аллаховите творения“ (Бухари).
З) Хз. Айше (радиаллаху анха) имала една завеса с различни рисунки. Като я видял Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) казал: „Свали тази завеса отсреща. По време на намаза ми се набива в очите“ (Бухари)
Било у Бухари, било в преданието на Несаи не се съдържат твърдения, че Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повторно е изпълнил намаза си заради тези изображения. Поради тази причина някои учени са на становището, че това е само мекрух (неодобрен от религията), но не разваля намаза. Онова, което веднага става ясно от този хадис е, че завесата, на която имало изображения, не е посрещната одобрително, тъй като нарушавала смирението по време на намаза.
И) Хз. Айше (радиаллаху анха) имала една завеса, окачена на видно място, на която била изобразена птица. Всеки влязъл в стаята се взирал в нея. Когато я видял Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) рекъл: „Айше, премести тази завеса на друго място. Когато вляза, веднага погледът ми пада върху нея и ми напомня за съблазните на света.“ (Муслим).
К) Хз. Айше (радиаллаху анха) имала играчки под формата на бебета и крилати кончета, при вида на които Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) се усмихвал. (Ебу Давуд)
Л) Според едно предание, веднъж при Ибн Аббас (радиаллаху анху) дошъл един художник и рекъл: „Аз преживявам като рисувам разни неща. Затова ще те помоля да ми издадеш фетва за тази дейност“. Ибн Аббас (радиаллаху анху) поканил човека да пристъпи близо до него, след което поставил ръката си на главата му и рекъл: „Чуй сега. Аз ще ти кажа едно предание, което съм чул от Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем). Той казваше, че всеки, който рисува, ще иде в джехеннема и Аллах ще го накаже той да вдъхне живот на онова, което е изобразил. А това изобщо не е възможно“. При тези негови думи човекът изпаднал в ужас. Тогава Ибн Аббас (радиаллаху анху) продължил: „Ако ти си принуден да продължиш да рисуваш, рисувай дървета, и неща, които нямат душа.“ (Бухари. Муслим).
Когато учените твърдят, че могат да се рисуват всякакви предмети, освен хора и животни и да се печели от това, изхождат от посоченото в много хадиси, че в съдния ден на художниците ще им се каже да съживят онова, което са създали и от горепосочената фетва, дадена от Ибн Аббас (радиаллаху анху). Само че, когато се анализират фактите в тази насока, ще се види, че суровото наказание, което се предвижда в хадисите, се отнася за онези хора, които създават картини или скулптури за поклонение, които да се мерят ръст с Аллаховите творения. Защото тези наказания са твърде сурови за безобидните рисунки, които не са направени с такава цел. Впрочем и хронологията на хадисите, отнасящи се до темата показва, че наказанията и заплахите постепенно се смекчават.
Повечето от учените са на мнение, че детските играчки остават извън границите на забраната.
Както става ясно, като причина за забрана на изображенията в исляма се посочва уподобяваното на произведенията на художниците с творенията на Аллах Теаля. Макар да не е погрешен този довод, то е видно, че истинската причина се крие в обичая арабите от епохата на невежеството да се кланят пред различни идоли, които те са изработвали саморъчно. Премахвайки всичко, което напомня за идолопоклонничеството, ислямът е сложил в строги рамки култа към единобожието. Към това трябва да добавим и мястото и ролята на кръста в живота на християните. Ето защо основната причина за отношението към картините и скулптурите изглежда е била тревогата да не би да се приемат те като предмети за поклонение и обожание. Ислямът е религия на единобожието. Арабите се кланяха пред рисунките и фигурите, които сами си изработваха. Затова Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) счел за уместно да забрани рисунките и фигурите под страх да не би арабите отново да се върнат към старите си навици. Впрочем подобна забрана е била въведена след решителната забрана за употребата на вино. Макар че не е имало нищо лошо в употребата им, Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) забранил да се използват някои съдове, в които по-рано се е наливало вино. Ето защо и на забраната на картините и скулптурите трябва да се гледа като на предпазна мярка срещу повторното заразяване с „вируса“ на многобожието.
Становището на някои учени, че решителната забрана по отношение на картините и скулптурите се отнася за началния период на исляма, която впоследствие била смекчена, също подкрепя тезата, че причината е била посочената от нас по-горе.
В заключение можем да кажем, че учените смятат за позволено изобразяването на дървета, камъни, планини, пейзажи. Както Несефи смята, че могат да се използват платове, покривки за маси с изображения на животни.
Портал 
