10 Ранно ислямско изкуство

В историята всяка голяма религия е донесла със себе си и велика културна действителност. С други думи, изкуството на миналите периоди се е възродило предимно под влияние на религията и се е развило предимно в нейна услуга. Това е едно естествено събитие. Защото будизмът, християнството и ислямът са важни събития, които са донесли нови виждания за света, нов начин на живот. Новосформиращата се обществена структура променя индивидуалното схващане, мислене и вкус и ги насочва в определена посока. Също така води изкуствоведа към търсене, намиране и оформяне на различни форми и красоти в стремежа си към нови цели.
При промяната на архитектурните форми и структурните планове, голяма роля са изиграли колкото начинът на живот на хората толкова и начините за извършване на ибадет. Както са пригодени жилищните планове, нуждите на обществения и семейния живот, така се е наложило и структурите, отделени за ибадет, да се пригодят към нуждите на религията. Тъй като в Древна Гърция ибадетът се е правел не вътре, а отвън, пред молитвения дом, затова се е отдавало голямо значение на външната архитектура. В християнството църквата се прави в посока изток - запад, което се дължи на необходимостта от обръщане към изток по време на ибадет. Освен това необходимостта хората да седят на по-задна редица от монашеската класа е станала причина за оформяне на план не в широчина, а в дълбочина.
Най-голямата новост, която ислямската религия внася в изкуството, е джамийската архитектура. Ислямът е събудил желанието всяка класа, без да се прави разделение, да може да се кланя на първите редици, редиците да бъдат широки. Именно затова обратно на църквите в джамиите е предпочетено мястото на широчина. Формата на плана се появява в резултат от нуждата, така стои и въпросът за михраба, минбера и др. Архитектурни особености от вида на минарета паралелно с развитието на исляма във времето са се породили от необходимостта.
Няма постройка, която да съществува днес в характерния вид за първите години на исляма. Защото първите джамии са подложени на промяна, на техни места са създадени примери, представящи по-развита архитектура. Първите джамии са били елементарни постройки с открити тавани, кирпичени стени, навеси от фурмови клони. Първата джамия е домът на Хз. Мухаммед в Медина. Тя представлявала квадратно пространство, обградено с кирпичени стени и покрит с фурмови листа таван, на който имало два реда диреци. Така джемаата бил предпазван от изгарящото слънце. Този първи пример по-късно е доразвит, около оградата са направени няколко редици навеси, а мястото за ибадет е покрито с наклонен покрив. Джамиите в Басра, Кюфе и Фуста, т.е. джамията Амр в стария Кайро, от гледна точка на плана на мединската джамия не се различавали много. В тези постройки няма минбер и минаре, а михраба бил само един знак, който определя страна. Все още не бил придобил качеството на архитектурна особеност.
Най-старата ислямска постройка, която с малки изменения запазва едновремешното си състояние, е Куббету'с-Сахра в Йерусалим. Постройката се намира в най-високата точка на Харем-и Шериф, който се смята за религиозния център на града. Този хълм и преди исляма се е считал за свещен. Юдеите считали камъка, намиращ се вътре в постройката, за мястото, където Пророкът Ибрахим избрал, за да принесе в жертва сина си Исмаил. Постройката Куббету'с-Сахра е била направена, за да улесни посещенията и тавафа на свещения камък. Но основната идея била да бъде привлечен центърът на исляма там и да се докаже, че Йерусалим е ислямски град. Планът на Куббету'с-Сахра е проектиран така, че да бъде удобен за обикашгае (таваф) свещеният камък, наречен "Хаджери Муалляк". Осмоъгълната постройка с четири входа улеснява посещението и дава възможност от всеки ъгъл да бъде видян камъкът. Чрез стъпки от вътрешната страна на осмоъгълната външна стена е оформен втори осмоъгълник. А вътре в него има централно място, което е закрепено на четири подпори около камъка. Централното място с размер 20 м е покрито с дървено куббе, а околните места – с един цял покрив. В тази постройка се срещаме с един от първите михраби. Михрабът, който е изработен от парче мрамор, по отношение на формата и украсата е много елементарен. Но има важно значение за михрабите по-късно, като се приема за образец. Външността и вътрешността на сградата са богато украсени с различни техники. Освен цветните камъни и мозайката отвън внимание привлича и османският порцелан, добавен при ремонта по времето на Султан Кануни. Външната сграда също по-късно била ремонтирана. При украсата на челно място е мозайката. Главните мотиви са растителни елементи, начупени клончета, поставени симетрично, фурмови дървета и др., изобразени върху златна основа. При тези мотиви и тяхната подредба се забелязва влиянието на Изтока и особено на сасанидското изкуство. Освен това има следи от елинистичните, римските и византийските изкуства. Става ясно, че при направата на мозайката са работили византийски майстори. Тази мозайка дава идея за изкуството на украсяване през ранния ислям, също така има научна стойност от гледна точка на показване особеностите на византийската мозайка.
Куббету'с-Сахра е една от най-старите ислямски постройки, стигнали до днес. Само че тази постройка не е джамия, а място за посещение. Поради това макар да е построена в по-късните времена, джамията „Емевие" в Дамаск носи особеността на най-старата джамия, съхранена до днес в оригиналния си план. Тази джамия може да се приеме като най-важния архитектурен образец за омеядския период. В архитектурата на джамията са прибавени много нови неща, дори по-късно е повлияла върху джамиите в Анадола по отношение на плана. Джамията „Емевие" се намира на място, което още преди исляма се считало за свещено. През римско време там се намирал молитвен дом на Юпитер. През времето на християнството на същото място била построена църква. След 636 г. единият ъгъл на това свещено място се е използвал за джамия, а останалата част – за църква. През 705-707 г. омеядският халиф Велид I съборил църквата, а на мястото й построил джамията „Емеви". Въпреки пожарите и ремонтите, които джамията претърпява, до голяма степен е запазила оригиналния си вид.
Тази джамия се явява оригинално творение в архитектурната област с привнесените новости, което я отличава от първите джамии, при които се повтарят елементарните форми. Външната стена на постройката е направена върху основите на римския молитвен дом. А минаретата заемат място върху ъгловите кули на тази външна стена.