1 Калиграфското изкуство

1. Куфи

2. Сулюс

3. Несих

4. Мухаккак

5. Рейхани

6. Тевки

7. Тънък тевки

8.Талик

9. Тънък талик

10. Дивани

11. Джели дивани

12. Рика

13. Иджазе

До преселението на мюсюлманите от Мекка в Медина (хиджра), в Мекка имало само 17 души, които били грамотни. Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) също не знаел да чете и пише, но това не означавало, че хората от това време били неграмотни според съвременното разбиране. Арабите имат генетически силно развита памет. Ето защо Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) и мюсюлманите без затруднение заучавали наизуст посланията на Всевишния Аллах. Следователно, не съществувала специална необходимост работата на паметта да се облекчава с писане. Но след разпространението и влиянието на Исляма писмеността станала значима. След знаменитото сражение при Бедир мюсюлманите поставили условие на пленниците в замяна на освобождаването им онези от тях, които били грамотни, да обучат мюсюлманите на четмо и писмо. Редом с Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) съществували кятиби (писари), които записвали Божиите Откровения. В историята на исляма кятибите са считани за първите хора, на които се паднала честта да записват сурите от Корана. Благочестивите Али, Омер, Талха, Ебан бин Саид (Аллах да е доволен от тях) и други сподвижници с голямо благоговение и трепет записвали Откровенията на Великия Аллах върху финикови листа, тънки бели каменни плочи, кости и парчета плат. Тези записи се съхранявали като голяма ценност в Месджид-иНебеви или в домовете на доверени хора. Още една сериозна причина за необходимостта от записване на Корана била, че хафъзите (знаещите наизуст Корана) ставали шехиди в борбата за вярата, и поради възникналата опасност да се загуби целостта на Корана, мюсюлманите се оказали принудени сериозно да помислят за събиране на Откровенията на Аллах в една книга. Немаловажно значение имали появилите се далеч от Арабския полуостров центрове на ислямската култура. Необходими били оригинални екземпляри на Корана, за да се избегнат изопачавания и грешки в произношението, четенето, тълкуването на Свещената Книга. По това време се говорело: "Коранът е низпослан в Хиджаз, чете се в Египет, а се пише в Анадола.
Арабската дума хат, означаваща на гръцки калиграфия, т.е. изкуството да се пише красиво, станала обща ценност за мюсюлманите. Арабската писменост била наследена от финикийците, а с идването на исляма станала писменост на цялата мюсюлманска общност. Ето защо често я наричат ислямска. Във връзка с факта, че в арабската азбука буквите се изписват по различен начин в зависимост от мястото им в думата – в началото, средата или в края, а в писмен текст се използват и множество знаци над буквите – апострофи - за обозначаване на гласните звуци, за указване на спиране при четене, всичко това открива перспективни възможности за създаване на широк спектър за художествено изписване на текста.
В началния етап калиграфията се използвала за преписи и разпространяване на Корана. Писмото било просто. Преписваните на Корана полагали всички усилия словата на Всевишния Аллах и хадисите на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) да бъдат написани по най-добър начин, което се оказало основа за появата на различни калиграфски стилове.
Първият известен калиграфски стил се появил през втората половина на VIII век. Той се породил в иракския град Куфе и затова се нарича куфически. Простото въглищно писмо в течение на вековете било приспособено за платове, керамични изделия, пари, инструменти, надгробни камъни и за украшенията на архитектурните строежи. Първите екземпляри на Корана били написани чрез този вид писмо от ранния куфически стил, чиято отличителна черта е буквите да се изписват с широкия край на перата в лек наклон и хоризонтално разтеглени. При композиране на общия вид на текста се прилагали различни варианти – запълвали ъглите, украсявали полетата, рамките, в края на буквите рисували цветя или листа, често добавяли абстрактно-растителни орнаменти. (Фиг. 1)

[You must be registered and logged in to see this link.]


В края на X в. в Иран се появила нова разновидност на куфическия стил с по-тънко изписване на буквите и удължаване на вертикалните линии. Подобно изписване се среща при източните преписвачи на Корана, затова този стил се нарича източно-куфически. (Фиг. 2)

[You must be registered and logged in to see this link.]


С течение на времето куфическият стил става по-декоративен, така че смисълът на написания текст минавал на заден план. Особено популярен бил цветният куфически стил.
Закръгленото изображение на буквите съществувало едновременно с остроъгълното и се използвало в Мекка и Медина при лична или официална кореспонденция. Но в изписването на Свещения Коран започнало да се прилага доста по-късно.
Своя разцвет калиграфското изкуство достига в периода на управление на Абасидите. Ислямските науки, следователно и книгите, както и всички видове изкуства преживявали своя "златен век". Самите управители и султани се стремели да овладеят такова майсторство и да имат най-добрите калиграфи. Държавата смятала за чест да има калиграфски школи и помагала това изкуство да се развива. Много калиграфи имали духовни наставници. Това било изкуство, което дисциплинира духа, затова го използвали като своеобразен метод за духовно развитие, като изпитание за търпение и за покорност към учителя. Учебното време се използвало за подостряне на перата и водело до по-голяма изтънченост на душата. Художниците от век на век, без да гонят някакви материални интереси, предавали майсторството си като ценно наследство в надеждни ръце.
Трима видни калиграфи – Ибн Мукле (885- 949), Ибн Бевваб (XI в), Якути Мустасими (1204-1298) – положили основите на калиграфското изкуство. С приемането на исляма тюркските народи наследили от своите предшественици –уйгурите– пристрастието към красивото писмо и към изобразяване на оригиналните орнаменти и рисунките. Това дало тласък за развитието на ислямската калиграфия. Знаменитите калиграфи –Шейх Хамидуллах (1437-1520), Ахмед Карахисари (1468-1556), Хафъз Осман бин Али (1642-1698), и други оставили неповторими образци на калиграфското изкуство, което се разпространило във всички видове декоративно-приложни изкуства.
През XI в. става все по-популярно закръгленото изписване на буквите, наричано несих, което се развива от калиграфа Ибн Мукле. Особеността на този стил са яснотата в изписването и изтънчената декоративност. Калиграфът Ибн Мукле създал закони за изписване на всички съществуващи букви и стилове, което облекчило работата на следващите художници. Везир Ибн Бавваб усъвършенствал закръгленото изписване.
Якут бин Абдуллах Ал-Мустасими извел закръгленото изписване до невиждано съвършенство; направил буквите толкова тънки и фини, че никой не можел да го надмине. Творчеството му оказало огромно влияние върху разпространението и развитието на калиграфското изкуство в Египет, Турция, Сирия, Иран и други ислямски държави.
С течение на времето се утвърдили повече от 20 вида калиграфски стилове.
Преписвачите на Корана по-често използвали стила мухаккак.
За украсяване на вътрешната обстановка в джамии, медресета и жилищни домове повече прибягвали към стила сулюс с широк писец (перо), тъй като написаното трябвало да може да се вижда и разбира отдалече.
В Иран предпочитали стила талик – изтънчено, извито, изящно изписване, добиващо по-късно вид на миниатюра.
И до днес продължават да съществуват всички традиционни стилове. Търсенето на нови стилове и форми започва в началото на XX век. Художниците започнали да придават особено предпочитание на модулните изображения, известни още от XIII в. – съставени от две части огледални изписвания с фигурки. Върху калиграфското изкуство са оказали влияние донякъде съвременните течения на изобразителните изкуства – експресионизмът и символизмът.
Искрената вяра, сигурната ръка и усърдието на майстора, перото, мастилото, хартията – с всичко това се появило на бял свят изисканото арабско старинно писмо – послание за разума и сърцата. Писаното е превод на духовното. Калиграфията е изкуство от точки, линии и извивки. Колкото сърцето на майстора е по-чувствително, толкова по-изискано и леко говори перото му; толкова по-силна и изразителна става за света неповторимата хармония на написаното.