Ислямът в Германия
Мюсюлманите заемат второ място в Германия по брой на населението, 70 на сто от които са турци. Сред останалите има преселници от Северна Африка, от бивша Югославия, но трябва да отбележим също така, че има и 150 000 етнически немци.
Първата джамия в Германия датира от времето на пруския крал Фридрих Вилхелм I, който през 1732 г. заделил една от конюшните си, за да могат там да си изпълняват намаза 20-те турски войници, които са били на служба при него. Най-старата джамия, запазена и до ден днешен, е построена през 1924 г. от ахмедияни в столицата Берлин.
Мюсюлманите, които пристигаха през 60-те години на миналия век тук, бяха наречени “гастарбайтери”, т.е. работници гости. Емигрантите в края на 70-те в по-голямата си част бяха прогонени от войните и от други бедствия в родните им страни. Такива бяха например преселниците от Афганистан, Пакистан, Палестина и другаде. През 90-те години пък дойдоха мюсюлмани от Босна и Косово, станали арена на бойни действия.
Според данни на Министерството на вътрешните работи на Германия, броят на приемащите исляма немци расте от година на година. Така например от юли 2004 г. до юни 2005 г. 4000 етнически немци са приели исляма. В сравнение с предишната година това е повече от 4 пъти. Статистиката сочи, че в предишни периоди мюсюлманки са ставали предимно германки, омъжили се за мъже мюсюлмани. Но днес нещата са се променили: ислямът вече е религия, която се предпочита от все по-заможни слоеве, както и от хора, посветили се преди това на християнството, но впоследствие разочаровани от него. Сред приемащите исляма голям дял се пада на завършилите висше образование.
Главният имам на Берлин Мухаммед Херцог, бивш протестантски пастор споделя, че немците предпочитат исляма заради по-ясната му доктрина, която се възприема по-лесно от всеки.
Докторът на юридическите науки проф. Мурад Хофман, приел исляма през 1980 г., разказва: „В настоящия момент в Германия живеят около 3,5 милиона мюсюлмани, които изпълняват обредите си в 3000 джамии. Централният съвет на мюсюлманите в Германия е в Берлин и обединява 18 мюсюлмански дружества. Главната цел на съвета е да разобличава лъжите, които се разпространяват по адрес на исляма. За тази цел ние си сътрудничим отблизо с Европейския съюз, като организираме кръгли маси и конференции, на които разясняваме същността и ролята на исляма.
Ние се стремим да работим и с всички останали мюсюлмански организации и фондации с оглед реализирането на най-неотложния ни проект - откриването в столицата на Германия на Ислямска академия по подобие на Виенската академия.
Това ще бъде поредната победа на умерените мюсюлмански организации в Европа, което безусловно е много важно като се има предвид разширяващия се кръг от европейци, които проявяват интерес към исляма и приемащи исляма”.
Специалистите прогнозират, имайки предвид темпът на нарастване на мюсюлманското население в страната, че към 2046 г. повече от половината население на Германия ще бъде мюсюлманско. Фактът, че хиляди германци приемат исляма, стана причина един от протестантските пастори да се самозапали. Както съобщава сп. “Шпигел”, това е станало по време на богослужение в Августинския манастир, разположен в Ерфурт. Духовникът се облял с бензин и се запалил като викат: “Иисус, Оскар”. Той бил транспортиран до болницата, но починат от многобройните си рани. В предсмъртно писмо обяснил, че протестира против разпространението на исляма.
В настоящия момент мюсюлманските предприемачи заемат важни позиции в редица стопански отрасли в страната. По-рано много от тях са се занимавали с отглеждане на овошки, а по-късно са се прехвърлили в инвестиционния сектор, създавайки големи търговски фирми и взаимосвързани вериги от предприятия. Солидарността и готовността им да си сътрудничат са изиграли важна роля в техния успех. Стартирали с подобна динамика, мюсюлманските предприемачи започнали да изграждат свои съюзи, които да защитават интересите им. Едно от тези влиятелни обединения се намира в гр. Кьолн и се нарича МЮСИАД (Организация на бизнесмени мюсюлмани). Този съюз подпомага мюсюлманските предприемачи не само организационно, но и като им съдейства да разширяват международните си контакти и да засилват влиянието си в деловите среди.
Към днешна дата петима мюсюлмани са членове на парламента на Германия. Към преизбраните за втори мандат Ляле Акгюн и Екин Делигьоз се присъединиха и новоизбраните Хаккъ Кескин, Севим Дагделен и Хюсеин Айдън, издигнати от мюсюлмански обществени организации.
През последните години в Германия израсна и живее многобройно мюсюлманско население от второ и трето поколение, които се чувстват като деца на тази страна. Те обаче изпитват тревога да не би бъдещите поколения бързо да изгубят чувството си за принадлежност към мюсюлманското общество. И въпреки това се чува по-силни гласове, че ислямът може и трябва да играе все по-важна роля в живота на Германия в XXI век.
Портал 
