Основно правило в Исляма за лъжата ...

Основно правило в Исляма за лъжата ...

Ислямът строго забранява лъжата във всяка нейна форма, защото тя опетнява лъжеца, причинява вреда на околните и става източник на опасност за обществото.

Всевишният Аллах е казал: О вие, които повярвахте! Бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!/9:119/

Всевишният Аллах е повелил: О вие, които повярвахте в Аллах и във всичко, което ви е заповядал да вярвате Аллах! Постъпвайте в съответствие с изискването на вашата вяра, изповядайте боязън от Аллах и странете от всичко онова, което ви е забранено. Бойте се от Аллах и бъдете с правдивите! Бъдете с тези, които са правдиви в думите и делата си, които говорят само истината и извършват на праведните деяния, не познаващи безделието и умората, които имат чисти и искрени намерения и е далече от користните мисли. Наистина, правдивостта води към благочестие, благочестието води в градините на Дженнета. По този повод Всевишният Аллах също така е казал: “Това е Денят, когато за искрените ще е от полза искреността им.” За тях са приготвени Градините, сред които реки текат. Там те ще пребивават вечно и завинаги. Аллах ще е доволен от тях и те ще са доволни от Него. Това е великото спасение!/5:119//Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 706/

От Абдуллах Ибн Месуд радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Необходимо е да бъдеш правдив, защото правдивостта води към праведност, а праведноста води към Дженнета. Човекът продължава да говори истината и е усърден в правдата, докато не бъде записан при Аллах като “сиддик” правдив. Пазете се от това да говорите лъжа, защото лъжата води към аморалност, а аморалността води към огъна на Джехеннема. Човек продължава да лъже и е усърден в лъжата, докато не бъде записан при Аллах като лъжец.” /Този хадис е сведен от Муслим, (4721)/

Правдивостта включва в себе си, правдивост към Всевишният Аллах, да Му се покланяш с искреност; и още правдивост към собствената си душа означава да я принуждаваш към следване на Законите на Всевишният Аллах; правдивост към хората означава да си изпълняваш обещанията и да си държиш на думата, в дела като покупко-продажба, женитба и т.н. не трябва да има лъжа и измама, мошеничество и скриване на информация. Лъжата е строго забранена и се различава по степента на греха и отвращението.
Основно правило в Исляма е, че лъжата не е разрешена, но съществуват условия при които Исляма позволява това, за да се предотврати още по-голяма вреда. Една от тези ситуации е случаят, когато човек примирява скарани хора, ако разбира се примирението е невъзможно по друг начин. От Умм Кулсум се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не лъже онзи, който примирява хората и разправя благо или говори благо.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари,( 2495) /
Друг пример се явява това, когато мъжа, който говори на своята жена, или жената говори на мъжа си за неща, които ще усилят любовта помежду им, дори ако в това се съдържа преувеличение.
От Есма Бинт Язид се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Лъжата не е разрешена, освен в три случая: когато мъжа говори на жена си, за да я ощастливи; лъжата по време на война; лъжата за сдобряване между хората” /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 1862, и хадисът е надежден хасен. Виж също така и “Сахих Муслим”, (4717)/

Всевишният Аллах е казал в Свещения  Аллах не ви придиря за празнословието във вашите клетви, а ви придиря, когато се обвързвате с клетвите./5:89/ Всевишният Аллах не ви наказва за празнословието в клетвите, които произнасяте преднамерено или необмислено. Към тези клетви се отнасят онези, които човек произнася, смятайки, че казва истината, въпреки че в последствие се изяснява неговата грешка. Всевишният Аллах обаче, ви наказва за клетвите, които произнасяте обмислено и се закрепвате с намеренията си. В подобно откровение се казва: Аллах няма да изисква от вас за празнословието в клетвите ви, ала ще изисква за онова, което вашите сърца са придобили. Аллах е Опрощаващ, Кротък./2:225//Тефсир на Абдурахман Ибн ас-Саади стр.450/

Всевишният Аллах няма да изисква от хората отговорност за празни клетви, които те произнасят непреднамерено и несъзнателно, защото хората много често :” Не, кълна се в Аллах!Да, кълна се в Аллах!” Всевишният Аллах също така няма да търси отговорност от хората, ако те се кълнат в събития, които са се случили в миналото, предполагайки при това, че те говорят истината. Но хората непременно ще бъдат питани за клетвите, които те преднамерено са положили. От това следва, че намеренията се вземат под внимание не само при оценка на постъпките, но и при оценка на изказванията. Аллах е Опрощаващ, за тези които се покайват и Кротък като не бърза да наказва онези, които не Му се подчиняват и дори прикрива техните прегрешения. Той е Снизходителен към грешниците, независимо от това, че е Способен да ги накаже, тъй като те се намират под Неговата власт./Тефсир на Абдурахман Ибн ас-Саади стр.139/

Относно опрощаването от Всевишният Аллах  на раба при всяка загуба на самообладание и гняв, може да се каже следното: Има някои видове гняв, за които човек няма да бъде осъден, ако в състояние на яд или гняв изрече нещо, но не последва съзнателно изреченото в гнева си. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах ще опрости на моята общност това, което им идва на ум (в състояние на гняв), докато те не започнат да говорят за това, или да действат съгласно него”.  Случва се така, че човек не може да направи нищо, заради силния си гняв, който го изважда извън контрол. В края на сура ал-Бакара е приведена дуа за правоверните: Повелителю наш! Не изисквай от нас, ако сме забравили или съгрешили! Повелителю наш! Не ни възлагай тежест, каквото стовари върху онези преди нас! Повелителю наш! Не ни натоварвай с това, за което сме немощни! И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай!/2:286/

И е доказано в Пречистата Сунна, че Всевишният Аллах е откликвал на тази дуа, казвайки: “Аз ще сторя това”.

В друг хадис, сведен от ал-Бухари и от Муслим с първоизточник Нуфай Ибн ал-Харис радияллаху анху, се разказва: “Пратеникът  на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, веднъж попитал: “Да ви съобщя ли най-големия грях? Да ви съобщя ли най-големия грях? Да ви съобщя ли най-големия грях?” Ние отговорихме: “Да, Пратенико на Аллах”. Тогава той каза: “Съдружаването на Аллах и непокорството на родителите”. Той беше облегнат, седна и продължи: “И още лъжата и лъжесвидетелството”. Той не спря да ги повтаря, докато не си казахме: “Дано млъкне”.”
И Всевишният Аллах знае най-добре!

noorbg