5 Как да разбираме Исляма

Разбирането е най-важният инструмент, с който разполага човекът. В същото време то е било най-голямата трудност за човечеството. От една страна интелектуалната способност отличава хората от всички други създания и следователно Бог е назначил човека като наместник на земята, въздигайки го в степен над другите в Своето сътворение. Неговите способности не са само интелектуални разбира се, а и морални, защото чрез тях ние различаваме правилното от грешното, доброто от злото, светлината от тъмнината, и накрая избавлението - от вечните мъки. Ето защо в най-важната си част човешкото разбиране е духовно, защото чрез неговата светлина ние разпознаваме вярата в Бог и осъзнаваме и приемаме откровенията Му. И все пак, точно тук е заложена отговорността на човешкото съзнание, защото с цялото си великолепие и гениалност, човешкото разбиране е ограничено по природа и следователно трябва да бъде напътствано от Всезнаещия си Създател.
За да спечели тази благодат, човек трябва да изпълни определени условия и да следва дадени ръководни принципи - предизвикателство, дори за най-добрите от нас. Трябва да преодолеем както вътрешни, така и външни препятствия, включително изкушението да задоволяваме всичките си желания, да се поддаваме на самозалъгване, както и да се огъваме под натиска на обществото.

Разбирането в Исляма
Практично определение на „разбирането" така, както е използвано тук е това съзнаване, което води до успех в този живот и в отвъдния, т.е. успехът, така както е определен от Бог в Корана и от Неговия Пратеник (мир нему). Вярващият не трябва да има съмнение, че само ако човешкото разбиране е осветено от божественото напътствие, човек може да постигне щастие в живота на този свят и успех в отвъдното, спасение от Огъня на Ада и влизане в Рая.

Значението на Аза, интелекта и сърцето в арабската и ислямската терминология
Арабският език, особено термините, които изразяват Исляма не приемат свойствена дихотомия между материя и дух, или тяло и душа, както е случаят в латино-европейските езици и теории, изведени от класическите и съвременните западни школи по философия и социология, които накрая приема и Църквата. Ислямът възприема духа и плътта на човешкия живот по-скоро като допълващи се съставки, отколкото като несъвместими части. Всяка от тях играе своята роля във формирането на един цял и завършен човек, способен да изпълни мисията си на земята: „Твоят Господ рече на ангелите: „Ще сътворя човек от глина. И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, сведете чела до земята пред него!" (38: 71, 72)
Ето от къде идва класическата теория за разделение между тяло и разум, материя и душа, помазана от Църквата и преподавана от модерната психология, която е объркала представата ни за човешкото разбиране.

Човекът е едно неразделно цяло
Човекът в Исляма се възприема като единно, неразделно цяло, човешко тяло и душа, действащи заедно в хармония в полза на целенасочеността на живота, чрез органите на тялото и неговите способности. Както го описва Коранът, този решаващ стремеж на човека, за който сме създадени е единствено служенето на Аллах. Следователно, широко разпространеното мнение за разбирането в Исляма е в резултат на цялостната работа на тази единна система от дух и плът заради Аллах.
Хората винаги са спекулирали с метафизичните свойства на нашите органи, а модерната наука се е стремяла да ги намали до тяхната физиологична функция. Разбира се, тайната на душата и нейното обединяване в най-съвършената симетрична форма завинаги ще остане изключителната област на Бог. С други думи ние, мюсюлманите, вярваме, че най-различните ни видими и невидими съставни части спомагат за изключително хармоничното създание, наречено човек, което е сбор от всички тези неща, взети заедно. „И те питат за духа. Кажи: „Духът е от делото на моя Господ и ви е дадено само малко от знанието." (17:85)
Така Ислямът напълно се противопоставя на теорията за еволюцията. Човекът от ислямска гледна точка е създаден по волята на Аллах и Неговата заповед, че земята и духът на живота се превръщат в душа и тяло, правейки го различен от всяко друго създание. Тази черта в човека наистина го прави различен, защото той има пълен контрол над себе си и над другите, не в съответствие с първичния инстинкт, а според първоначално правилно разбиране, подпомогнато само от Божията воля и напътствие.

Правилното разбиране е необходимост
Теорията или по-скоро теориите за еволюцията, не са просто теории, а догадки на ограничени човешки умове, които открито представят хипотези за несъществуването на това, което не може да бъде възприето, по-специално идеята за човешката душа. Точно това сляпо настояване на невярващите еволюционисти да ограбят човека от душата му е предизвикало широко разпространеното изкривяване на човешкото разбиране. Тяхното объркване за това какво сме ние като човешки същества се е разпространило до индивиди и общности по целия свят, включително в Ислямските страни. Съвсем очаквано, измеримият резултат е явно унищожение за човечеството на всяко равнище. Това прави ислямското разбиране - единствената останала вяра, която връща на човека неговата душа, т. е. която потвърждава неведомото, базирано на документирана божествена комуникация - неизбежна необходимост за човечеството, ако оправдаем голямата криза, с която се сблъскваме самите ние и нашата планета. Необходимостта от това разбиране е фундаментална не само за реформа на положението на мюсюлманите и тяхното отвъдно спасение, но и да изправи условията на света тук долу и така да спаси човечеството, както и много други видове като цяло. Ислямът е за всеки и всичко навсякъде, не просто за определени хора някъде там. Аллах е разкрил: „И те изпратихме [о, Мухаммед] наистина като милост за световете." (21:107)
И отново Бог заповядва на Пророка (мир нему): „Кажи: „О, хора, аз съм Пратеника на Аллах при всички вас на Онзи, Чието е владението на небесата и на земята. Няма друг бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява. Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, неграмотния Пророк, който вярва в Аллах и в Неговите Слова, и го следвайте, за да сте напътени!" (7:158)

Свещеният Коран и преданията на Пророка (Сунна) подчертават важността на разбирането
Истинското разбиране на истината и точността в нейния израз е единствената възможна база за реформа в човешката общност, и само реформата ще спаси човечеството в този живот и в отвъдния. По тази причина Свещеният Коран и Сунната, или начинът на живот и богослужение на Пророка (мир нему) подсилват значението на истинското разбиране.

Разбиране и право
Коранът само веднъж използва арабския термин „фахм", или разбиране, в смисъл на причиняване на узнаването на специфичната истина на един случай, и това е в разказа за правилното разбиране от Соломон на нарушението на няколко овчари, които пуснали овцете си да пасат в земята на друга общност през нощта. Аллах разкрива: „Ние сторихме Сулейман да проумее това. И на двамата дадохме мъдрост и знание. И накарахме планините и птиците да Ни прославят заедно с Дауд." (21:79) Но смисълът на правното разбиране изобилства в Корана.

Широкият смисъл на правото в Исляма
Терминът „фикх" в Исляма има широк обсег от значения. Разбира се, техническото му приложение като „право" има предимно две категории от практически правила: (1) това, което се отнася до богослужението, и (2) това, което се отнася до търговията. Защото Законът в Исляма е един аспект на разбирането и всяко разбиране в крайна сметка потвърждава славата на Създателя, така че то е с ислямския Закон. Аллах разкрива: „Прославят Го седемте небеса и земята, и всичко по тях. И няма нищо, което да не прославя Неговата възхвала. Ала вие не разбирате прославата им. Той е всеблаг, опрощаващ." (17:44)
Правото, също така, утвърждава божественото постановление за съдбата. Колкото и да се опитва, човек никога не може да се освободи от това, което Бог му е отредил. Бог, Възвишеният, разкрива относно това: „Където и да сте, смъртта ще ви догони, дори да сте във въздигнати кули." (4:78) То утвърждава и необходимостта от придобиване на ислямско знание. „И не бива вярващите да тръгват на бой вкупом. По една част от всяка тяхна група да се заеме с изучаване на религията, за да увещава народа си, когато се върне при него, та да се предпазят!" (9:122)
Подобно всеобхватно значение на фикх откриваме и в думите на Пророка (мир нему), предадени от Бухари и Муслим: „Когото Аллах пожелае да ощастливи, го прави добре подготвен в религията." Отново Абдуллах ибн Масуд предава, че Пророкът е казал: „На когото Аллах пожелае да покаже милост, го прави добре подготвен в религията и разбирането." Също така предадено е от Ал-Бухари, че Пророкът (мир нему) е казал: „Хората са различни: тези, които са били добри във времето на неверието си [т. е. преди приемането на Исляма] са добри и по времето на Исляма си [т. е. след приемането му] - ако разбират." Ал-Хатиб Ал-Багдадини казва, че според Ибн Хиббан Ибн Аби Джабла, Пророкът (мир нему) е казал: „Ако Аллах пожелае да прояви милост към един народ. Той увеличава броя на учените сред тях и намалява броя на тези, които са невежи, така че, когато говори един учен, той намира поддръжници; но ако говори един невеж, той бива отхвърлен. По същия начин, ако Аллах пожелае да опечали един народ, той увеличава броя на тези, които са невежи сред тях и намалява броя на учените. Така че, когато говори един учен, той бива отхвърлен."

Правото и Корана и Сунната има по-голямо значение, отколкото разбирането в лингвистичната форма
Ако правото (фикх) в Корана и Сунната значи езиково разбиране, човек може да си помисли, че фикх в ислямските учения е всъщност по-широко понятие, отколкото в неговото буквално значение. Например Аллах казва в Корана: „Създадохме за Ада много от джиновете и хората. Имат сърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват. Те са като добитъка, даже са по-заблудени. Те са нехайните." (7:179)
Ибн Кадир казва, че тези хора и джинове не се възползват от тези сетива, които Аллах е създал за тях, за да размишляват, наблюдават и разбират знаците на Аллах и да бъдат на правия път. По-скоро те отказват да чуят истината. Те са като добитъка, който отказва да използва сетивата си, освен за това, което принадлежи към този временен живот. Ако тези хора бъдат призовани да вярват, те са като животни, викани от своя пастир. Чуват го, но не разбират - така са били създадени. Що се отнася до хората, положението им е различно. Те са създадени за богослужение, както и да използват сетивата си да им помогнат да станат отлични богослужещи. Ето защо човек, който се подчинява на Бог е по-добър от своя двойник сред ангелите; а човек, който не вярва в Него е като добитъка, и дори по-заблуден. Гореспоменатото показва, че Исляма ясно разграничава две нива на разбиране. Първото е възприемането на осезаеми неща и правилата, които ги управляват. Това знание помага на хората да се възползват по най-добрия и най-разумния начин от ресурсите на земята. Това ниво на разбиране е нещо, с което хората разполагат, без значение дали са вярващи.
Аллах казва в Корана: „Никой не умира иначе освен с позволението на Аллах в предписан срок. Който иска наградата на земния живот, Ние му даряваме от него, а който иска наградата на отвъдния, Ние му даряваме от него. И ще въздадем на признателните." (3:145)
Тълкувайки това знамение, Ибн Кадир казва: „Тези, които работят само за този живот, ще получат това, което Бог им даде и не ще получат дял [от Рая] в задгробния живот. Тези, които работят за отвъдното, Бог им го дава (т. е. Рая в задгробния живот) в допълнение на това, което ще получат на този свят."
Наистина хората са достигнали високи нива на специализация в различни области на науката, което е проправило път на технологичната революция, на която ставаме свидетели днес. Наред с този зашеметяващ прогрес, в отсъствието на божествено напътствие, хората не могат да достигнат второто и съществено ниво на разбиране, а именно това на религиозното възприемане, осъзнаване на Създателя и Неговите цели за живота на човека. Без съмнение, светското знание е разширило кръгозора на човешкото възприятие в много области, което е довело до напредък в модерната технология и е донесло много ползи на човечеството. Но нарастващото човешко непознаване на божественото напътствие и вярата в Бог, и на последствията от това е довело до неморалното използване на тези открития във военната индустрия, както и в комуникациите, медиите, забавленията и други. Това е довело до шокираща деградация на човешкия нрав, етично поведение, семейни отношения, почит към близките създания и сътворението, и всеобщо уважение. Един обективен анализ на положението на човека днес, който търси реалистична и цялостна представа за значението на рискованата постъпка на човечеството, разкрива по-скоро една страшна картина. Действително технологичният ни напредък прави тази реалност още по-ужасяваща.
Никога преди в човешката история не сме виждали такъв брой хора да отричат повсеместността на Създателя, без значение какво вярване носи след себе си това, както виждаме днес. Никога преди не е имало такова открито и публично отричане на морала. Никога преди правата не са били изземвани в името на „справедливостта" до такава степен; независимостта така лесно изоставяна в името на свободата; а свободата така широко отнемана с илюзията за сигурност. Погледнете на т. нар. еманципация на жените като на изкусно и постоянно подлагане на жените на сексуална експлоатация и бедност, както и произтичащото безразборно заличаване на човешкото достойнство, сексуална вярност и семейна сплотеност.
Въпреки, че Западът е бил историческата крепост на християнството, истинските християни, както и други, изглеждат безсилни пред мощта на това упорито отричане на вярата в Бог и мястото на вярата в публичния живот. Те постоянно са се подчинявали и са променяли религията си, за да се нагласят към този наклон в човешката целеустременост. Ето защо, днес виждаме много църкви, които позволяват еднополовите бракове. Дори мюсюлманите, било то на Запад или в Ислямския свят, се огъват пред сегашната вълна морална разпуснатост и започват да изкупват грешни дела или непозволени типове поведение, които са строго забранени в Исляма. На вярващите хора в Америка в името на отцепването от Църквата и държавата им е забранено да изпълняват тържествена молитва в училищата (Изглежда по-лесно да носиш оръжие в училище, отколкото да поддържаш общата молитва). Наскоро Тексаският върховен съд отсъди, че една дъщеря има правото да развратничи и зачене преди да навърши 18, както и да реши да абортира без разрешението или знанието на родителите си. По-рано в друг щат училищният борд забрани на едно момиче да споменава името на Бог в откриващата си реч по време на спортен фестивал, докато раздаването на презервативи е приемливо.
Теорията за еволюцията задължително се преподава в училищата, а учението за сътворението не. В предградията на Хюстън, Лийг Сити, се води ожесточена борба срещу градски съветник, който посмял да използва думите „божествени принципи". Следва силна кампания, ръководена от еврейски равин за премахването на тази фраза, въпреки опита на Градския съвет да защити решението като нещо, което не определя християнството в частност, а само призовава към принципи, подкрепени от всички религии.
Тези неща са резултатът от един сериозен недостатък в разбирането на това, което Бог е разкрил: „Кажи [о, Мухаммед]: „Да ви известим ли за най- губещите по деяния, онези, чието старание в земния живот се погубва, а те си мислят, че вършат добро дело?" Те са онези, които отхвърлят знаменията на своя Господ и срещата с Него. Техните деяния се провалиха и не ще им отдадем тежест в Деня на възкресението. Това е възмездието за тях Адът защото отхвърляха и се подиграваха с Моите знамения и с Моите пратеници." (18:103-106)
Тези, които се гордеят с делата си, имат самодоволно чувство за увереност в собствените си морални принципи и вярват, че те са най-добрите деятели. Те стават високомерни в това, което са научили за временния живот. Но са се лишили от безкрайната щедрост и благослов на Аллах, които човек получава, когато се стреми към по-висше разбиране и използва живота да върши дела, от които Аллах ще бъде доволен. Но за тези, които отричат това, Аллах разкрива: „Те добре познават земния живот, ала нехаят за отвъдния." (30:7)
Инициаторите на това изкривено разбиране са станали причина хората да бягат от религията, колкото и недоловима или явна да е тя. Хората винаги са имали някаква привързаност към религията и религиозното знание. Моралните ценности се уважаваха и се зачиташе значението им. Но времената се промениха, както никога не се бяха променяли. Разбирането не може да бъде намалено до едно тясно измерение на реалността. Хората не могат да си позволят да пренебрегват това превъзходно знание, което може да бъде научено само от откровенията на Бог.
Колко великолепно е Божието описание на тези, които се възгордяват заради земното си знание и после имат наглостта да отхвърлят най-доброто от човешкото разбиране:
„Те приличат на човек, запалил огън, но щом наоколо се озари, Аллах отнася техния светлик и ги оставя в тъмнини, да не виждат. Глухи, неми, слепи те не се завръщат. Или са като [застигнати от] дъждовен облак на небето в него има тъмнини и гръм, и мълния. Запушват с пръсти ушите си от гръмотевиците, с уплах пред смъртта. Аллах обгражда неверниците. Мълнията едва не отнема зрението им. Всякога, щом ги освети, вървят, а щом се стъмни над тях, спират. Но пожелае ли Аллах, Той би отнел и слуха, и зрението им. Аллах над всяко нещо има сила." (2: 17-20)