Хазрети Али (радиаллаху анху)

Хазрети Али (радиаллаху анху)

Хазрети Али (радиаллаху анху) е бил удостоен от съдбата като никой друг да се роди във величествената Кябе. Тъй като принадлежал към многобройно семейство, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) го взел под своя закрила. От петгодишна възраст той заживял под непосредствените грижи и наблюдението на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем). Затова и не се повлиял от лошите нрави на епохата на невежеството.
След като нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) придобил пророческа дарба, всяка година той посещаваше племената, които се стичаха на панаир в покрайнините на Мекка, за да им известява основите на исляма. В тези случаи той вземаше със себе си Хз. Али (радиаллаху анху) или Хз. Ебу Бекир (радиаллаху анху). А когато не вземаше Хз. Али (радиаллаху анху), той отиваше в притихналото Кябе и чупеше някой друг идол.
Хз. Али (радиаллаху анху) изпълни много важна роля и при преселението на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем). Когато враговете на исляма бяха обградили благословеното му семейно огнище, Хз. Али (радиаллаху анху) без страх се зави със зеленото наметало на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и легна на неговото място, за да заблуди тези, които искаха да извършат покушение срещу Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем).
След като той предаде на собствениците всички вещи, оставени му от нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) на отговорно пазене, той също пое пътя към Медина.
Вървеше през нощта, а денем почиваше. Така след дълго и изтощително пътуване, с отекли от ходене крака, той намери нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) в Медина.
През втората година от хиджрета, по повелята на Аллах, Хз. Али (радиаллаху анху) встъпи в брак с Хз. Фатима (радиаллаху анха), дъщеря на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Така той стана член на достопочтеното семейство като зет на почитаемия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Техният съвместен живот с Хз. Фатима (радиаллаху анха), почитаемата майка на мюсюлманите, тяхната саможертва, станаха епохален пример за всички мюсюлмани.

Владетел на щедрите
Веднъж срещнал един човек, който водел охранена камила. Човекът му рекъл:
„Продавам тази камила. Би ли я купил?“ Хз. Али (радиаллаху анху) му казал, че си няма пари, но човекът се съгласил да му я даде за сто акчета на изплащане. Взел Хз. Али (радиаллаху анху) камилата и тъкмо се отдалечил няколко крачки, друг един човек го спрял и го попитал: „Би ли ми продал тази камила за триста акчета?“ Хз. Али (радиаллаху анху) се съгласил и му продал камилата. Като получил сумата, той купил храна от чаршията и я занесъл вкъщи. Отново разказал на Хз. Фатима (радиаллаху анха) онова, което се било случило. Те яли и благодарили на Всевишния. След това Хз. Али (радиаллаху анху) отишъл при Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем). Той го запитал:
„Али, ти знаеш ли от кого купи и на кого продаде камилата? Тогава Хз. Али (радиаллаху анху) отговорил: “Расулюллах трябва да знае!“ Пейгамберът ни заявил: „Камилата ти продаде Джебраил алейхис селям, а я купи Исрафил алейхис селям. Тя беше от райските камили. Тъй като ти спаси от притеснение онзи мюсюлманин, Всевишният Аллах те възнагради петдесетократно. А как ще те възнагради в отвъдния свят, само Той знае!“
Ето заради тази му добродетелност нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) го наричаше „ султан-ул-есхия“ - владетеля на щедрите.
Хз. Али (радиаллаху анху) се откроява сред благородните последователи на Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) както с готовността си за саможертва, така и с широките си познания, с точните, разумни и навременни решения и с безкрайната си смелост.

Всепобеждаващият лъв на Аллах
Хз. Али (радиаллаху анху) участвал във всички битки, които са водили мюсюлманите и показва невиждан героизъм.
Той не взел участие само в битката при Табук, защото Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) му бил възложил зашитата на мюсюлманите и благословеното семейство в Медина. Тогава прославеният с героизма си Хз. Али (радиаллаху анху) го попитал:
„О, Расулюллах! Нима ме оставяте при жените и децата?“
Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) го утешил с думите:
„О, Али! Какъвто е Харун за Муса, такъв си и ти за мен! Само че след мен няма да има друг пейгамбер!“
Според стар арабски обичай най-силните и смелите бойци излизали пред армиите и призовавали най-достойните и най-смелите противници на бой. С благоволението на Аллах, Хз. Али (радиаллаху анху) побеждавал всичките си противници, които излизали насреща му. Ето защо трябва да се знае, че е удостоен с благоволението на Аллах, му присвоили званието „еседуллахи галиб“ (Всепобеждаващият лъв на Аллах).
Няма съмнение, че причината за този неговия героизъм се крие във високия му морал, който той усвоил под влиянието на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем). Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) бе повелил следното: „Истински смел не е този, който побеждава в борба своя съперник, а онзи, който е способен да се владее тогаз, когато се ядоса“.
Впрочем по време на една битка, в последния миг, когато щял да нанесе смъртоносния си удар, в своята безизходица неверникът го заплюл в лицето. Въпреки това Хз. Али (радиаллаху анху) го пощадил. Това била необяснима загадка за противника му и той попитал Хз. Али защо (радиаллаху анху) го е освободил. Хз. Али (радиаллаху анху) отговорил: „Ние водим два вида борба. Едната е с невярващите като тебе и тя се води в името на Аллах. А другата водим със егото си. Моята борба с теб беше в името на Аллах. Но ако те бях убил, когато ти ме заплю, щях да удовлетворя своето его. Тогава щях да бъда победен от собствения си аз. Затова те освободих. По този начин излязох победител в голямата борба със себе си. Защото поражението на един вярващ от собствения му аз е по-голямо от убийството на един невярващ като теб!“

От Кябе до месчида в Куфе
Хз. Али помага (радиаллаху анху) на всички халифи, които управляват след смъртта на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Той присъства на техните съвещания и със своята далновидност им помага да вземат сполучливи и правилни решения.
След като Хз. Осман (радиаллаху анху) стана жертва на бунтовниците в Медина, по настояване на приближените си, той приема да унаследи властта. Една от първите мерки, които предприема, е да премести столицата от озарената Медина в Куфе. Защото превръщането на този свят град, целият изпълнен със спомените за Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) в арена на политически борби, наранява сърцата на всички вярващи. Ето защо Хз. Али (радиаллаху анху) запазва Медина като център на науката и просвещението, какъвто той заслужава, да премести столицата в Куфе. Впрочем остатъкът от живота му в Куфе също премина в борба с интригите, раздорите и смутовете.
Няколко дена преди да бъде пожертван, явно почувствал, че ще загине, той престава да се храни. Когато го питат защо го прави, той заявил: „Искам повелята на Аллах да ме завари гладен“. Впрочем той бива убит скоро, докато ръководил сутрешния намаз в месджида в Куфе. Тогава е на 63 години. Той се ражда във Свещената Кябе и сърцето му спира да тупти отново в един месджид.

Мъдрости изречени от Хз. Али (радиаллаху анху)
• Хората са врагове на онова,което не знаят.
• Дженнетът е място за щедрите, а джехеннемът за невежите.
• Преди да се питат учените: “Защо не ги обучихте?“ трябва да се питат невежите: „Защо не го научихте?“
• Не се опитвай да отвърнеш на подли думи, защото у този, който ги е изрекъл, има още много думи от този род. Той отново ще отвърне с подобни думи на твоя отговор.
• На хората им говорете по такъв начин, че да ви разбират.
• На кривото дърво и сянката е крива.
• Науката е най-доброто наследство.
• Възпитанието е най-доброто изкуство.
• Благочестието е най-хубавата храна.
• Служението е най-добрият капитал.
• Хубавата работа е най-добрият водач.
• Добрият морал е най-скъпият приятел.
• Скромността е най-добрият помощник.
• Доволството е най-голямото богатство.
• Размислите за смъртта са най-укротяващите страстите неща.
Осман Нури Топбаш

Източник