Случка и поука
Седмина учени и един надпис
По време на заточението му философът Риза Тевфик бил посетен от седем учени. Седнали те и до късно беседвали по проблемите на страната и пътищата за усъвършенстването на човека. Философът останал приятно изненадан от факта с каква лекота те преминавали от тема на тема и обяснявали нещата. По едно време той ги запитал:
- Как сте постигнали това съвършенство? Чий път следвате и какви ибадети изпълнявате?
Единият от тях отговорил:
- Според мен следните три групи хора престават да излъчват божествена светлина, а ибадетите са им ялови и чувствата им - безцветни. Това са:
• Онези, които мълчат от страх пред несправедливия:
• Онези, които живеят чрез ласкателства и лицемерие;
• Които затварят вратите пред вика на съвестта си от страх пред силния на деня.
Аз през целия си живот стоях далеч от тези три категории хора. Така успях да остана чистосърдечен и честен човек.
Вторият казал:
- Има три вида хора, които спират Аллаховата милост и душевната светлина. Аз се стараех да стоя далеч от тях. А това са:
• Тези, които проявяват скъперничество, когато имат възможност да помогнат;
• Тези, които угнетяват хората, които работят за тях.
• И такива, които посягат към нечестната печалба.
Третият също изказал ценни мисли: Отдадох години от своя живот на науката. Знанията ми се изливаха от паметта ми направо върху езика. Дълги години чаках науката да стигне сърцето ми и да прозра истински нещата. Въпреки че имах много случаи, от които можех да се възползвам:
• Не си позволих да разделя две любещи сърца, двама съдружници и двама братя един от друг.
• Когато оставах между два пътя, мислех за волята на Аллах;
• Работех за моралното и материалното благополучие, тъй че два дена от живота ми да не си приличат.
Четвъртият учен започнал с думите: „Каквото можах да спечеля, спечелих го благодарение на това, че владеех езика си. Няма съмнение, че Аллах отнема своята любов от следните три вида хора:
• От лъжците, които убеждават чрез словото си;
• От онези, чиито сърца и думи не съвпадат;
• От онези, които с думи наставляват хората, а в живота си им дават лош пример.
Петият учен също се изказал:
- Аз години наред слугувах при султаните. Имах възможност с лекота да спечеля всекиго. Но никога не се възгордявах от това си положение. Защото не чаках почит от хората и рабите. Няма съмнение, че Аллаховите светлини секват при следните три вида хора:
• При тези, които се възгордяват от богатството, силата и славата си:
• При тези, които злоупотребяват с възможностите си и стават врагове на честта;
• И при тези, които дават лош пример на младежите и ги отклоняват от правия път заради интереса си.
Шестият учен започнал с думите:
- Какви силни мисли изказахте! Аз бях на служба при могъщ владетел. От мене зависеха съдбите на милиони хора. Но три бяха пътищата, чрез които опазих сърцето си:
• Никога не злоупотребих с повереното;
• Никога не обикнах непозволеното;
• Навсякъде търсех истинския създател на сътворената красота.
След като ги изслушал внимателно, философът Риза Тевфик с вълнение им казал:
- Удивен съм от вас и вашите думи! Само че не можах да разбера защо тези, които мислят като вас, напускат държавните длъжности? Като напуснете работата си, вашите места се заемат от користолюбиви хора.
Тогава най-възрастният измежду тях заявил:
- Държавната служба е най-големият залог! Там в едно са събрани средствата и правата на безброй сираци. И поради страха, че не ще мога да опазя по най-достойния начин повереното ми имущество, аз избрах да бъда дервиш.
Когато гостите си отишли, философът се замислил в какво състояние ще изпаднат страните, чиито държавни служители бездарници са лишени от чувство на страх от злоупотреби с повереното им имущество, които лъжат и се възгордяват и изтръпнал! Тогава написал следните мисли, които завещал да бъдат издълбани на надгробния му камък:
"Пътнико, ако някой ден се отбиеш в столицата и ако в теб има поне малко мъжество, иди с моето благоволение и кажи тези думи в меджлиса: заради вас, угодници лицемерни, за да опази честта си философът на две живота си раздели.
В пустинята живя и щастлив си отиде.
Какъв поучителен надпис за онези, които мислят единствено за своя интерес!
Атие Кескин Кубанлъ