Посветилите се на Аллах учени и нуждата на мюсюлманската общност от тях
C всеки нов ден все по-голяма актуалност придобива необходимостта от учени, посветили се на Аллах Теаля, качествата на които са оповестени в Свещения Коран:
„....Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби..."
(35:28)
„...Бъдете господни съгласно Писанието, което сте преподавали и изучавали!"
Учените са наследници на пейгамберите, които посочват на хората правия път. Ако не бяха посветилите се на Аллах предани учени, хората щяха да живеят живот подобен на този на добитъка, без да могат да разграничат доброто от злото. Учените имат голямо превъзходство над останалите хора от общността:
„И когато бяха търпеливи, и в Нашите знамения се бяха убедили, сторихме от тях водители, напътващи според Нашата повеля."
Учеността се придобива с търпение и със силна вяра. Дали е учен всеки, на когото казват учен или е учен човека, който носи чалма и джуббе? Категорично не! Истинският учен е този, който се бои от Аллах, който с истинска набожност се е насочил към Аллах, който изпълнява повелите на Аллах и избягва забраните и който използва знанията си единствено за спечелване благоволението на Аллах.
Учените се разделят на две групи:
Лоши учени и Добри учени
Някои от качествата на лошите учени:
Те много добре украсяват словото си. Изказват думите точно, на място. Изричат сладки слова, но въпреки това те са лишени от научност и благодат. Сърцата на тези хора са изпълнени с желанието да всяват раздор, което се вижда и по израженията, и по действията им. Човекът зажаднял за знание ги мисли за учени, но в действителност това е измама. Словата и делата на такива хора не съвпадат. Думите им са едно, а делата друго. По въпроси, за които нямат представа те дават фетви. В повечето случаи те се занимават с въпроси, които не ги касаят и с търсене недостатъците на другите. В същото време те не виждат своите недостатъци. Целта на тяхното знание е възползване от земните блага и да намерят място за себе си сред преходните земни изкушения.
Както млякото няма вероятност отново да се върне във вимето и камила да мине през ушите на игла, така и за такива хора не съществува вероятността да помиришат дори уханието на Дженнета.
Посветилите се на Аллах учени в днешно време са рядкост. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Аллах не ще погуби науката като я извади от своите раби, а като прибере учените. Когато в крайна сметка не остане никакъв учен, народа ще си издигнат за ръководители някои от невежите. Ще им бъдат задавани въпроси, на които ще дават фетви (ще отговарят) без да имат знание. И самите себе си те ще потопят в заблуда, и народа." (Бухари)
Някои качества на добрите учени, посветили себе си на Аллах:
Те стоят далеч от управници и ръководители на държавата. Отбягват ги, както се отбягва заразна болест. Причината за това е да не се подхлъзнат по земното и да издадат фетви (становища), които ще покажат истината за лъжа и лъжата за истина.
Хузейфе, Аллах да е доволен от него, казва:
„Никога не доближавайте местата на раздора.”
Попитали го: „Кои са местата на раздора?"
В отговор той казал: „Това са портите на управниците. Който от вас влезне при такъв управник (султани, президенти и т.н.) и потвърди за истина негова лъжа и му припише качество, което всъщност той не притежава."
Саид Ибн Мусеййеб, Аллах да е доволен от него, казва: „Ако видите учен, който да е близко до управниците стойте далеч от него, защото той е негодник."
Някои от първенците в религията казват: „Ако ти вземеш нещо, което е за земния живот, той ще ти вземе нещо от религията, което е по-ценно от него."
Тези учени не изричат фетва, без да са сигурни за нейната достоверност. Те издават фетва без да бързат, след дълги изследвания.
Те вярват така, както са вярвали в религията първите и следват техния метод.
На преден план те отстояват сунната и се борят срещу нововъведенията и хората, които ги поддържат, далеч са от такива хора и от това, което вършат.
Борят са по пътя на Аллах и не се боят, че ще бъдат укорявани за това.
Те следват Исляма и не внасят нововъведения. Те предпочитат Корана и Сунната и не ги делят.
Те приемат първенците в религията (при нейната основа) за пример и винаги споменават за тях с възхвали.
Те винаги наставляват истината и когато им се направи наставление приемат го и без да обръщат внимание на възрастта и знанието на тези, който го прави, му благодарят.
Те се боят от лошите последствия, поради което не скланят глава към нередното, не отегчават мюсюлманина, не се подиграват с него, не го обвиняват, нито одумват.
Те не ангажират езика си с проклятия, подигравки и други неща, които са забранени (харам). Винаги държат органите и езика си чисти и редовно търсят прошка от Аллах.
Каква голяма нужда изпитваме от посветилите се на Аллах учени, които да подадат ръка на общността и да я насочат към действителната религия! Днес изпитваме голяма нужда от учени, които имат нрава на Мухаммед С.А.С., за да ни бъдат пълноценен пример.
Несъмнено, ако учените посветили се на Аллах подадат ръка на общността, тя ще се избави от унищожението и ще се издигне на почит. Защото, когато учените са добри и управниците са добри, а общността придобива истинския си облик, слушайки добри учени и управници.
Ахмед Кайтан
Вестник "Мюсюлмани", брой 9 (86), Август, 1999 година
Портал 
