5 Мюсюлманските учени на Толедо

През 11 век Толедо се славел с развитието на точните науки. Тук можем да намерим математиците Ал-Уаккади и Ал-Туджиби, геометриците Ибн Ал-Аттар и Ибн Хамис, които били и астрономи. Сред най-колоритните фигури бил Мухаммед Ассафар, който през 1029 година изработва астролаб, който бил намерен в колекцията на Спренджър векове по-късно. След това, той бил прехвърлен в Щатската библиотека в Берлин, а днес може да бъде видян в Уестдойче Библиотек в Марбург - Германия. Тук можем да намерим Ибн Ал-Багунис и Ибн Уафид и да видим изгряващата звезда на съсловието на водещите мюсюлмански учени, младият Ал-Заркали. Саид Ал-Андалуси (Ал-Талайтули) ни е оставил важна информация по този въпрос в неговата „Табакат ал-умам" (Класификация на нациите) която е изследвана от различни историци.
Ибрахим Саид Ал-Уаззан бил известен майстор на инструменти във Валенсия и Толедо. От 1085 нататък неговият син Мухаммед работил с него. Той изработил поне шест астролаба, един от които конструирал в Толедо през юни 1067 и който векове по-късно бил намерен в колекцията на Д. Фаустино Борбонски преди да бъде окончателно преместен в Археологическия музей на Мадрид. През следващата година той изработва друг астролаб също в Толедо, който в момента се намира в колекцията на Луис Иване, в музея на История на науката в Оксфорд. Другите му четири астролаба днес са разпръснати в различни музеи, главно в Рим в „Музео Астрономико" и „Музео Кирчериано". През 1085 заедно със сина си, той изработва небесен глобус със столче (курсий) за Везира Абу Иса Б. Лабун (Министърът на правосъдието в Толедо). Глобусът се намирал в колекцията на Белуомини, но сега е в „Музео ди история дела сиенца" във Флоренция. Изключително важно е да бъде проследена работата на този забележителен майстор на уреди и да бъдат оценени неговите високи постижения. В Испания има огромно количество библиография по този въпрос.
Толедо бил град на голям брой способни архитекти. Фат Б. Ибрахим (934-1013), познат като Ал-Кашари, учен, праведен мъж и архитект, който въпреки процъфтяващата си длъжност в Халифския съд в Кордова, бил нает и да построи две джамии в Толедо. Той поправя и укрепленията Маккада и Уаккаш. Негови съвременници били архитектите Муса Б. Али, Ал-Бенна (строителят) и Саада, който издига джамията на Баб Мардум, сега позната като Сан Кристо де ла Луз и датира от 999-1000 г.
Ал-Заркали (Арзачел) (1029-1087) бил испански мюсюлманин от занаятчийско семейство, който влиза в службите на Кади Ибн Саид от Толедо като майстор на деликатни уреди.. Той живял в Толедо докато градът не станал опасен след Християнските атаки.
Ал-Заркали изработва известните Толедски Табла, чиято оригинална версия на арабски е изгубена, но двете латински версии оцеляват. Преувеличеният от Птолемей размер на Средиземно море, от 62 градуса, първоначално бил скъсен от Хауаризми на 52 градуса, а по-късно вероятно от Ал-Заркали до близката до истинската стойност от 42 градуса. Трудът на Заркали бил преведен на латински от Джерард Кремонски и бил много популярен в продължение на два века. Всички следващи таблици за различни места в Християнския Запад били основани на измерванията на Ал-Заркали, например таблиците на Марсейлс, неговите таблици били адаптирани към меридианите на Лондон, Париж и Пиза. Трудът на Робърт Честърски бил по-скоро адаптация на таблиците на Ал-Баттани и Ал-Заркали за кординатите на Лондон, 1149.
Ал-Заркали бил известен майстор на уреди. Както ни съобщава Барон Карра де Воукс, той получава прякора „Ал-Никкач", което значи гравьор на метали. Той бил много сръчен механик и метален занаятчия. Именно като майстор на уреди той влиза в службите на Кади Ибн Саид от Толедо. Той бил нужен, за да изработва деликатни уреди нужни за продължаването на астрономическите изследвания започнали през 1060, вероятно от Яхя Ибн Аби Мансур. В началото ал-Заркали прави уреди за други учени, но когато забелязали огромният му интелект, те започнали да се интересуват от него. Тъй като той им казал, че е почти неук и никога не се е занимавал с наука, нито се е докосвал до книга, те започнали да го обучават, предоставяйки му книгите, от които се нуждаел, за да се образова. Две години по-късно, през 1062, той станал член на групата, а малко по-късно неин директор. Ал- Заркали продължил да изработва инструменти поръчани от други, но сега започнал да изобретява и свои собствени, както и да обучава свои собствени майстори, до такава степен, че скоро те започнали да следват собствения му пример. Той изобретил и конструирал астролаб-сафиха, за който написал трактат, от който била изградена цялата следваща литература по въпроса. Един евреин от Монтпелиер във Франция го превел на латински. Крал Алфонсо от Кастилия направил два превода от него на испански, а Реджиомонтанус през 15 век публикува сборник с проблеми върху „достойният уред сафиха". Около 1062 Ал-Заркали конструира водните часовници на Толедо, чиито описания могат да се намерят в Ал-Зухри и стигат до нас на испански благодарение на Миллас Валикроса и от части на английски, както е в следният цитат от Томсън:
„Часовниците се състоят от две основи, които се пълнят с вода или се празнят според нарастването или намаляването на луната. В момента, в който новата луна се появява на хоризонта, водата започва да се излива в основите от съдове чрез подземни тръби, така, че да са в дневна почивка четвъртата от седемте части, и на края на деня половината от седмата част от водата, нужна за да напълни основите. В това количество, водата продължава да тече седем дни и нощи от месеца, за което време двете основи се пълнят наполовина. Същият процес през следващите седем дни и нощи ще напълни основите, по същото време по което и луната ще е пълна. Както и да е, на петнадесетата нощ от луната, когато тя започва да намалява, основите също започват да празнят всеки ден и нощ по половината седма част от водата си, до двадесет и първото число от месеца, те ще са наполовина празни, и когато луната достигне до 29-та си нощ в тях няма да има капка вода. Струва си да се отбележи, че ако някой отиде до основите когато не са пълни, и изсипе в тях вода, за да забърза пълненето им ще види, че водата се абсорбира веднага и в тях отново остава точното количество, а освен това ако някой реши да опита да отнеме част от водата или цялата вода, когато те са почти пълни, в момента, в който си вдигне ръцете, основите ще възстановят липсващата вода, за да запълнят липсата."
Часовниците са използвани до 1133, когато Ибн Забара получава разрешение от Алфонсо VII да разбере как работят, но след като ги разглобил не успява да ги сглоби отново. Със смъртта на Заркали е изгубена и информацията за неговите изобретения.