Мюсюлманските малцинства
На много места по света мюсюлманите живеят като малцинство. С идеята да споделим мъките и проблемите на мюсюлманските малцинства ви предоставяме някои факти от живота на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), които осветляват тези въпроси.
Пророкът е бил сам в началото. По това време, даже и ако се вземат предвид днешните права се знае, че мюсюлманите са живеели при много трудни условия. Ето защо този период ни дава някои знания и ни подсказва важни неща по отношение на мюсюлманското малцинство.
Първият извод, който можем да направим от този свят опит е следният. Малцинствата непременно трябва да имат водач, който се интересува от техните проблеми, да търси начини за решаването им и да може да ги представлява там, където трябва. Нашият пророк (салляллаху алейхи уе селлем) и неговото водачество са прекрасен пример в тази насока.
Един друг важен момент е следният – мюсюлманите не бива да се безпокоят от това, че като число са малобройни в обстановката, в която живеят, и въпреки всичките си неволи трябва да са сплотени. В тези райони където е разпространено злото е възможно много лесно да се допуснат непозволени неща. Сплотеността и солидарността ще предпазят, хората и ще ги направят благочестиви и разумни.
От друга страна положението на малцинство, обединено около общи идеи и религия трябва да стане повод хората да се сплотят, да ги накара да се образоват за да устоят на тези, които искат да им сторят зло. Ако това стане, всяка простъпка ще се превърне в полезно дело.
Сигурно това е значението на следните слова на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем): "Това, което ви се струва, че е зло може и да е добро, а това, което ви се струва добро, може и да е зло."
В периода когато Ислямът е бил възприет от едно малко мюсюлманско малцинство, между мюсюлманите в Медина и преселниците от Мекка се изградило приятелство. То съдържа едно важно послание за днешните мюсюлмани.
По същия начин примерите за приятелство и обединение между мюсюлманските малцинства и тези, които впоследствие са идвали при тях са осигурили по-нататъшни успехи в обществения и икономическия живот.
Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) ни е посочил и подсказал, че общото дело е много по-полезно и плодотворно, отколкото самостоятелното. Първите мюсюлмани, които са били едно тъй наречено „златно поколение", с божествена помощ са успели от малцинство да станат мнозинство. Това, което ги е отличавало е, че са определяли свои представители, подписвали са споразумения с други, спазвали са ги и не са прекъсвали връзките си с другите малцинства.
Трябва да се отбележи и това, че под малцинство не се разбира само малобройност, а също и по-слаба влиятелност и по-малко авторитет. И както може да се даде пример с много мюсюлмански страни, След като народът няма достатъчно влияние и няма думата, то това означава, че той е позиция на малцинство.
Нека Аллах Всевишния да се смили над нас в земния живот и ни отреди наградата за отвъдния на първенците в религията.
Ибрахим Хатибоглу
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (91), Януари, 2000 година