Хутбе - Връзката между вярата и делата
Уважаеми мюсюлмани!
Думата "иман" означава приемане, доверяване, потвърждаване, а като религиозен термин се дефинира по следния начин: да се вярва в Аллах без никакво колебание, да се вярва в достоверното предание, което пророците са донесли от Аллах и всичко това да се потвърждава със сърцето и да се произнася с устата." Пратеникът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) определя имана така: "Вяра в Аллах, в меляикетата, в срещата с Аллах, в пратениците, в живота след смъртта, в свещените книги и в предопределеното." (Муслим, Иман, 1)
Речниковото значение на думата амел е: работа, действие, дело. Като термин той изразява всяко действие, свързано с ибадетите и делата, но извън рамките на вярата. С думата амел (дело) се обозначават достойните дела. Следователно достойното дело (амел) означава действие, което осигурява мира, братството и обичта както към Аллах, така и между хората.
Братя вярващи!
Иманът е толкова важно нещо, че Всевишният Аллах в един свещен айет, имайки предвид Себе Си, повелява: "Аллах засвидетелства, че освен Него няма друг Аллах. Нашият пророк Мухаммед (с.а.с.) също е повярвал в Аллах и в това, че самият той е Негов раб и пратеник. (Бухари, Техеджджюд, 1). Впрочем той така повелява: "Съдният ден е истина, раят е истина, адът е истина, пратениците са истина, Мухаммед също е истина..."
Ето какво казват някои свещени айети относно важността на имана:
"А Аллах не би погубил вярата ви. Аллах към хората е състрадателен, милосърден.“ (Бакара, 2: 143)
"Вие ще надделеете, ако сте вярващи!“ (Али Имран, 3: 139)
Уважаемият ни пратеник в един хадис-и шериф казва: "Който произнася "ля иляхе иллеллах", ще влезе в Дженнета.“ (Бухари, Либас, 24), а за този, който изрича "ля иляхе илляллах Мухаммедур расулюллах" и го потвърждава, Аллах ще направи Джехеннема (ада) забранен за него (харам)." (Бухари, Илим, 3).
Уважаеми мюсюлмани!
Всевишният Аллах, Който приканва нас, неговите раби, първо към вяра, показва, че не е правилно да отдаваме значение единствено на нея, а иска от нас да изпълняваме и Неговите, и на пратеника (с.а.с.) заповеди относно ибадета, семейството и човешките взаимоотношения. В един айет Всевишният Аллах повелява: "Нима хората смятат, че ще бъдат оставени да казват: "Повярвахме!", без да бъдат изпитвани?“ (Анкебут, 29: 2)
Тълкуването на айета "Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем“, част от сура Фатиха, която произнасяме по 40 пъти на ден в петте задължителни молитви (според школата Ханефи е ваджиб, а според Шафии – фарз) също показва неразривната връзка между вярата и делата. Впрочем когато се погледне думата "иман", която се споменава на повече от 90 места в айетите с израза "О, вие вярващи“, се вижда, че се изреждат много заповеди и забрани като се почне от вярата и се стигне до богослуженията, от лихвата до търговията и справедливото свидетелстване, от неверниците до хората на писанието и съдружаващите. Така става ясно, че в исляма няма действие, което да не е във връзка с имана и при Аллах приемливият иман не се състои само от сърце, желание и съвест.
Братя вярващи!
Религията прилича на дърво, коренът на което е вярата, произнасянето (с устата) е стъблото, а достойните дела са клоните, листата, цветът и плодовете. Дървото ражда плодове, а вярата – достойните дела. Дървото, оставено без надзор, със сигурност ще изгние, а вярата, лишена от добри дела, е възможно с течение на времето да изчезне. Освен това пазенето, защитаването на вярата е също толкова важно, колкото и нейното спечелване.
Както е казал турският тълкувател на Свещения Коран Елмалълъ Хамди Язар: "Дори и да има вероятност за спасение на тези, които се задоволяват само с вярата, това не е според принципите на Аллах "сюннетуллах" (в пълния й смисъл) и представлява нещо необичайно, случайно."
Блазе на онези, които украсяват вярата си с добри дела!
Нека бъдат възнаградени с радостна вест тези, които по такъв начин се присъединяват към обичаните раби на Всевишния Аллах.
Д-р Реджеб Джиджи
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (121), Януари, 2004 година
Портал 
