Връзката, която спасява мюсюлманина от огнения ад
За миг да си представим една революция на братството, която поставя етиопския негър Билял Хабеши пред Ебу Суфйан, вожд на племето Курайш:
Един универсален строй от обединени под висши ценности милиони различни по раса, език, цвят и култури хора от различни географски ширини...
Една система, която до такава степен възвеличава човека, че от довчерашни роби израстват прочути учени, прославени командири и хора на изкуството...
Една картина на равенството, в която вредом с държавния глава е застанал обикновен служител пред Всевишния Аллах...
Една правна система, която зачита и уважава живота, имота, вярата, поколенията и свободата на мисълта както на най-обикновения член на обществото така и на най-високопоставения човек...
Една юридическа система, която изправя пред съдията халифа и обикновения немюсюлманин...
Една нравствена философия, която цели да превърне в основно разбиране на хората, които не приемат съжителството на лъжата вредом с вярата, които желаят и за другите това, което искат за себе си...
Едно обществено съзнание, което не приема да е мюсюлманин този, който не споделя мъката и проблемите на другите...
Всички тези неща са някои от най-важните разбирания и подходи, породени под светлината на основните принципи на Корана и сюннета и без което не може да си представим ислямското братство.
В едно общество, което делеше хората на араби и не араби, които по никакъв начин не се възприемаха като равноправни с арабите, Аллаховият Пратеник провъзгласи: „Арабинът по нищо не превъзхожда неарабина, както и неарабинът по нищо не превъзхожда арабина. Превъзходството е само във вярата и служенето.“ Този лозунг така силно проехтя, че срина до основи разбирането за господство, което лежеше в основата на множество въпроси, които вълнуваха хората и обществата. По такъв начин бе премахнато разбирането за господството на човек над човека и обществото; обществото над индивида, на една раса над друга, на едно общество над друго, на една класа над друга и върху тази здрава основа бе издигната сградата на ислямското братство. По такъв начин мюсюлманите се сдобиха с едно велико благо, върху което може да се съзижда всесветска цивилизация.
Когато Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) провъзгласяваше исляма нямаше предвид расата, пола и социалния статут на хората. Той премахна всякакви пречки пред ислямското братство. Обяви всички вярващи за братя. Договорът, който сключи между преселниците от Мекка и жителите на Медина се превърна в символ на това братство.
Това братство извърши такава революционна промяна, че хората, които по-рано бяха готови да тръгнат с извадени саби на братоубийствена война, придобиха такова съзнание, че вече бяха готови на саможертва едни за други.
Против изявите на расистките и племенните схващания, които все още се проявяваха в началния период на исляма под въздействието на навиците от годините на невежеството, Коран-и Керим предупреждаваше по следния начин вярващите:
„И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте, и помнете благодатта на Аллах към вас, когато бяхте врагове, а Той помири сърцата ви и станахте братя чрез Неговата благодат! И бяхте върху ръба на ров от огън, а Той ви спаси от него. Така Аллах ви разкрива Своите знамения, за да бъдете напътени.“ (Ал-и Имран, 3: 103)
Както става ясно от този ярък айет на Корана, че именно ислямското братство е онази сила, която държи живи мюсюлманските общества пред прага на бездната. Това е голямото благо за вярващите. Нещото, с което ние не бихме могли да се сдобием с цената на целия свят. „И поискат ли да те измамят, Аллах ти е достатъчен. Той е, Който те подкрепя със Своята помощ и с вярващите. Обединява Той сърцата им. А ти и да раздадеш всичко, което е на земята, не би обединил сърцата им. Но Аллах ги обедини. Той е Всемогъщ, Всемъдър.“ (ел-Енфал, 8: 62-63)
Това велико благо ние постигнахме благодарение на исляма. С натрупване на вековете това благо се превърна във вкоренена ценност като здраво се вмести в сърцата на мюсюлманите.
Благородните приближени, които израснаха под крилото на Аллаховия Пратеник схванаха много добре цената на това благо. Затова те го усвоиха с голяма любов и го претвориха в живота. Именно благодарение на това ислямско братство, което се породи в онази епоха на щастието, се сътвориха легендарните му примери. Това беше такава връзка, чрез която те се привързаха един за друг и се заобичаха. Това не беше обичта, която се изразява само с думи. Чрез нея те започнаха да мислят преди всичко за братята си, колкото за себе си. Тази тяхна прекрасна постъпка се посочва в Коран-и Керим като пример за бъдещите поколения, от които да се учат докато свят светува.
„Настанилите се в дома (на преселението Медина) и (приели) вярата преди онези, които се преселиха там, ги обичат и не усещат в сърцата си завист за онова, което им бе дарено. Предпочитат ги пред себе си, дори ако те самите са в нужда. А които се опазят от скъперничеството на душите си те са сполучилите.“ (ел-Хашр, 59: 9)
Връзките, които създадоха и укрепиха ислямското братство не бяха връзки, породени от изгодата, интереса, очакванията или от международните отношения или отношенията между различните общности. Защото всяка връзка, която се базира на изгодата, се изчерпва след като изгодата свършва. Връзки, които се основават на различни взаимоотношения се прекратяват след като се прекратят тези взаимоотношения. А и връзките, които се опират на някакви очаквания се разрушават с осъществяването или с неосъществяването на тези очаквания. Ала онези връзки, създадени в името на Аллах, не изчезват с изчезването на тези неща. Защото връзките на ислямското братство са изградени на базата на любовта към Аллах. Те се основават на чистосърдечността и искрената обич. Затова ислямското братство е най-здравата, най-силната и вечна връзка между мюсюлманите.
Д-р Екрем Келеш
Портал 
