ВРЪЗКАТА НА ВЯРВАНЕТО С НАМАЗА И ПОЛЗАТА ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО МУ С ДЖЕМААТ
В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господарят на световете. Свидетелствувам, че няма друго истинско божество освен Него, Той е един-единствен и няма съдружник. И свидетелствувам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и пратеник. Нека саляту селям да бъде за него, неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.
Уважаеми братя!
Намазът е опора на религията и светлина, озаряваща земния и отвъдния живот на човека.
Намазът бе успокоение, щастие и наслада за Пратеника (с.а.с). Неговите сподвижници (радиаллаху анхум) също знаеха превъзходството на този ибадет и отдаваха необходимото внимание при изпълнението му. Вследствие на което сърцата им бяха изпълнени с боязън, делата с - праведност, нравите с – доброта, а животът им - със спокойствие и щастие.
Чрез намаза се осъществява постоянно споменаване на Всевишния Аллах и здрава, искрена връзка с Него. Огледало е за вярата и делата на мюсюлманина и показател за дела му от Исляма. Поради това Ислямът отдава огромно значение на намаза, определя времена за неговото изпълнение, заповядва кланянето му и предупреждава изоставящите го.
Пратеникът (с.а.с) казва:
“Първото нещо за което ще се направи равносметка на човека в Съдния ден, е намазът. Ако сметката относно намаза е правилна, правилни ще бъдат всичките му дела, но ако е провалена, провалят се и останалите му дела.” /Табарани./
Порядъкът при човека трябва да започва с изправност в неговото вярване, намаза и делата. Вярването трябва да е съпроводено с твърда убеденост в съществуването на Всевишния Аллах и постоянна мисъл за Него. Винаги да знае, че се намира под Неговото наблюдение, и да се страхува да не наруши връзката със Създателя си. Да посвети обичта си изцяло на Него и да се стреми с цялата си същност и поведение да бъде приличен и точен, за да спечели удовлетворението Му. Да се страхува от равносметката и опасява от огненото наказание, с което са предизвестени неверниците и тези, които вършат злини. Всички тези фактори са източник на сила, която кара човека да се отдаде изцяло на Аллах Теаля, и му помага да се успокои и съсредоточи при изпълнението на намаза. А също, когато бъде подложен на някакво изкушение извън намаза, в това той намира сила за предпазване от поквара и неодобрени дела. Аллах Теаля казва:
§Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И кланяй намаза! Намаза предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.§ /Сура Анкебут/29/:45./
Неизпълнението на намаза и безотговорното отношение към него, както и непристойното поведение и дела се дължат на слаба вяра, липса на боязън и забрава, че Аллах е Сведущ за всяко деяние. Затова делът на човека от Исляма е толкова, колкото е делът му от намаза. И когато искаш да разбереш каква е степента на вярата на един човек, погледни неговия намаз и отношението му към изпълнението на този ибадет с джемаат.
Пратеникът на Аллах (с.а.с) казва:
“Не е пълно вярването на онзи, който не спазва повереното. Няма намаз онзи, който се кланя без абдест и няма религия онзи, който не кланя намаз. Мястото на намаза в Исляма е като мястото на главата в тялото.” /Табарани./
Още повече-Ислямът не се задоволява със самостоятелното изпълнение на фарз намазите, в усамотеност от обществото, в което човекът живее, а повелява и подтиква изпълнението му с джемаат.
Пратеникът на Аллах (с.а.с) казва:
“Намазът с джемаат е по-превъзходен от намаза, кланян самостоятелно с двадесет и седем степени.” /Муслим./
Религията ни призовава към обединение и единство, към преодоляване на различията и групировките. Напътства да се придържаме към повелите на Аллах Теаля в Корани Керим и Суннета на Пратеника (с.а.с) и да не се разделяме. Това допринася за сплотяване сърцата на мюсюлманите в добрите дела, пречиства ги от ненавист, злоба, високомерие и е средство за преодоляване на националистически, расови и други различия. Подтиква вярващите към братство и равенство и е стимул за извършване на добри дела в знак на подчинение към Аллах Теаля. Постоянната връзка на човека с джамията дава възможност за възползване от полезната наука и разпространението й в обществото. Спомага за привикване към ред и дисциплина, разширява възможността за запознанства между мюсюлманите и създаване на топли братски връзки, като в същото време демонстрира величието на Исляма. Пратеникът (с.а.с) казва:
“Който желае да срещне Всевишния Аллах в утрешния (съдния) ден като мюсюлманин, нека да спазва кланянето на намазите с джемаат, когато се зове за тях...” /Муслим./
Намазът с джемаат е ваджиб (задължение) на вярващите мъже. Аллах Теаля казва:
§И кланяйте намаза, и давайте зекята, и се покланяйте с покланящите се!§ /Бакара/2/:43./
Също Пратеникът на Аллах (с.а.с) казва:
“Двама и повече са джемаат.” /Ибну Маджех./
“Намазът на мъж с един от мъжете е по-превъзходен от намаза, който кланя сам, а намазът на мъж с двама от мъжете е по превъзходен, отколкото намаза с един, и колкото са повече, е по-обичано от Аллах Аззе ве Джелле.” /Несаи./
Относно превъзходството на намаза с джемаат са и следните радостни предизвестия от Пратеника на Аллах (с.а.с):
“Който вземе абдест вкъщи, после тръгне към джамия от джамиите на Аллах, за да изпълни (фарз намаз) задължение от задълженията към Аллах Теаля, при всяка една негова стъпка се премахва негова грешка, а при следващата-се издига неговата степен.” /Муслим./
“Който кланя сабах намаз с джемаат, се намира под закрилата на Аллах Теаля.” /Муслим./
“Който кланя ятси намаз с джемаат, като чели е прекарал в намаз половината от нощта. А който кланя и сабах намаз с джемаат, като чели е кланял намаз през цялата нощ.” /Муслим./
“Зарадвайте онези, които в тъмнината ходят към джамиите, с пълна светлина на Кияметския Ден.” /Ебу Давуд и Тирмизи./
Всевишният Аллах повелява кланянето на намаза с джемаат и предупреждава човека за опасността от попадане в групата, за която казва:
§в Деня, когато ще се разкрият делата и [тези] ще бъдат приканени да се поклонят, а не ще могат. Свели поглед, ще ги покрие унижение, а бяха приканвани да се покланят, когато бяха здрави.§ /Сура Калем/68/:42-43./
Кяб ел-Ехбар казва:
“Този айет е изпратен за онези, които не спазват намаза с джемаат.”
Сейид ибни Мусейиб казва:
“Те чуваха призива “хая алессалях, хая алелфелях”-“хайде на намаз, хайде на спасение” бяха приканвани да се кланят, бяха здрави, но не се подчиняваха.”
Пратеникът на Аллах (с.а.с) виждайки някои хора да изоставят намаза с джемаат, е казал:
“Възнамерих да заповядам на един от мъжете да кланя хората, след което да отида и да запаля къщите на онези, които изоставят намаза с джемаат.” /Муслим./
“Хората трябва да престанат да изоставят намаза с джемаат или Аллах ще запечати сърцата им, след което ще бъдат от небрежните.” /Муслим./
“Който чуе призоваващия (муеззина) и не е възпрепятстван от оправдателна причина за да отиде, не се приема от него намаза, който е кланял, т.е. вкъщи. Тогава бе попитан : О, Пратенико на Аллах! Коя причина е оправдателна? Той каза: Опасение за живота или болест.” /Ибну Маджех./
Имам Тирмизи разказва за Ибни Аббас (р.а), че когато бил попитан за един човек, който през деня говеел, а през нощта кланял намаз, но не съблюдавал джумата и намаза с джемаат, той казал:
“Този, ако умре, ще бъде в Огъня.”
За съжаление, днес голяма част от мюсюлманите не знаят превъзходствата на намаза с джемаат, нито опасността от изоставянето му. Те са нехайни, небрежни и нямат отношение към този ибадет, а в същото време силно загрижени и забравили се по Дунята. Ако се попитаме какви са причините за това? Дали шейтана ги подтиква да мислят, че няма да напуснат този свят преди да са живели най-малко седемдесет или осемдесет години, в края на които ще им се даде възможност да правят ибадет. Нима са забравили, че смъртта е изненада за човека, и той не знае кога ще настъпи тя! Те са се превърнали на играчка в ръцете на шейтана и не са в състояние да му кажат: “Не.., кълнем се в Аллах, ти си нашият открит враг.” Той желае да превърне човека в негов привърженик и слуга на Дунята и другар за Джехеннема. А може би причината е в натрупаните прегрешения, които пречат на човека да върши добри дела и да е в подчинение на Аллах Теаля. Този човек не чувства сладост от извършеното добро нито пък има чувство за съжаление за това, което е прегрешил или пропуснал от намаза, въпреки че той е основният му капитал.
Възможно е причината да е надменност, при която човек чувства, че няма нужда от Аллах Теаля, Неговата подкрепа и помощ. Такъв не чувства, че зад всички благоденствия, с които е отрупан, стои Аллах Теаля. Той разбира нуждата от Всевишния Аллах и чувства, че е безпомощен тогава, когато започне с месеци или години да заобикаля болниците и не намира помощ. Тогава се сеща, че единствената надежда за него остава милостта, силата и помощта на Всевишния Аллах.
Навярно има и други причини, но нека да не се забравя, че чрез намаза се изразява благодарността, покорността и признателността към Създателя за всички блага, с които Той ни е дарил. Разбира се, при загуба на някои от тези дарове, човек усеща какво му липсва и какво е пропуснал. Като пример за това, ще ви предам една истинска случка, която ни разказа един достоен мюсюлманин. Той казва: Човекът, за когото ви разказвам ми бе съсед. Жизнерадостен и задоволен с всичко, с което Всевишният Аллах го бе дарил. Виждах го често в колата с приятелите си, когато отиваше или се връщаше от работа. Външният им вид и поведение ми говореха, че не са на нужното ниво и напътеност във вярата. Затова не пропусках, когато се срещахме от време на време, да ги посъветвам относно някои важни неща и по-точно темата: намаз и изпълнението му с джемаат в джамията. В резултат от неговото уважение към мен, той посрещаше всичко това с мълчание и лека усмивка. Един ден бях известен от съседите, че спешно е настанен в болница, в резултат на тежка пътна катастрофа. След няколко дни го посетих в болницата. Беше неподвижен в пълна парализа. Дори не бе в състояние да се освободи от естествена нужда, без намесата на лекарите и то с колко трудности и болки, само Аллах знае...
Щом ме видя, очите му се изпълниха със сълзи, натъжен за случилото се, и спомняйки си за здравето, благоденствието, в което живееше, и за наставленията ми, с които го съветвах...
В края на посещението ми, аз му пожелах по-бързо оздравяване и не пропуснах да му припомня за търпението и задоволството, което трябва да спази към Всевишния Аллах. Тогава го попитах: Дали желае нещо? А той поглеждайки ме със съжаление и натъжен поглед каза: Аз нямам друго желание, освен едно-единствено; желая, ако мога да се движа с краката си, да отида на намаз в джамията! Аз излязох от болницата силно натъжен, изпълнен с болка и съжаление за него, и за този завършък. Замислен се запитах: Къде е вчерашната надменност и гордост на този човек и отказът му от подчинение към Аллах Теаля. Всичко изчезна само за миг. Навярно това ще е повод за покаяние и истинско връщане към Него.
Молим Всевишния Аллах да ни предпази от нещастията да отреди да бъдем от кланящите намаз, да ни заздрави и напъти в религията, преди деня на смъртта. Нека избави всички хора от болестта на нехайството и небрежността, която проявяват към заповедите Му. До отреди достоен и почтен ислямски живот за всички на този свят и да ни дари с Дженнет в отвъдния. Амин!
Портал 
