Хутбе - Зикр
Аллах Теаля присъства навсякъде със Своето зрение, слух и знание. Или казано с други думи, Аллах е осведомен за всичко, което се върши. Следователно умният човек се старае винаги да върши нещо добро.
Някои ибадети изискват специална подготовка, но споменаването на имената на Аллах Теаля може да става във всяка ситуация и по всяко време. Тоест, ако някой иска да прави зикр, той не е длъжен непременно да има абдест, не е длъжен да се обръща към кяабе и т.н. Може би е така, защото човек прави зикр със сърцето си и го прави единствено в името на Аллах. И тъй като Аллах не гледа в лицата на хората, а в техните сърца, тъй като сърцето на човека няма нужда от телесна чистота, а има нужда от духовно очистване, зикр се прави със и без абдест, седнал, прав или легнал, вървейки или в покой.
По отношение на мястото на зикира в исляма, има много айети и хадиси, които обясняват това. Един от тях е:
"И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз..."
Според този айет Аллах споменава онзи, който споменава Него.
Аллах, Аллах!!! Има ли нещо по-добро от това да те спомене Великият Творец, Великият Владетел. Ако някой иска да постигне целта си чрез ходатайство, той казва на някой посредник: "Напомни му, обясни му, обещай му" и др. В споменаването на Аллах човек не се нуждае от учител, нуждае се само да бъде искрен и да разтвори сърцето си, за да може то да се изпълни с благодатта на Аллах, защото Аллах казва:
"Споменавайте ме, за да ви споменавам...".
Аллах Субханеху ве Теаля е по-богат от всичко съществуващо, Той, Субханеху ве Теаля няма нужда от нищо, и единствено Той може да реши всички наши проблеми. Това, което трябва да направи човек, е да споменава Аллах Субханеху ве Теаля. Нещо повече, ако човек спомене Аллах в този малък свят, Аллах го споменава в една макро вселена, ако слабият човек спомене Аллах, Той го споменава и го дарява с рахмет... В свещен хадис Аллах, казва:
"О, син на Адем, ако ти ме споменеш пред себе си, и Аз те споменавам пред Себе си; ако ти ме споменеш пред група хора, Аз те споменавам пред група меляикета; ако ти /духовно/ се доближиш до мен колкото една педя, то Аз се доближавам до теб една ръка; ако ти /духовно/ вървиш към мен, то Аз тичам към теб".
Единственото условие на този ибадет е искреността, чистото сърце, чистото намерение.
В един хадис Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
"Две думи, които са леки за езика и са тежки във везните на добрите дела, са: Субханеллахил азим, Субханеллахи ве бихамдих".
В друг хадис Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
"Който каже сто пъти на ден: Ля иляхе иллеллаху уехдеху ля шерике лех. Лехул мулку уе лехул хамду у е хуве аля кулли шейин кадир" получава награда като че е освободил десет роба и му биват записвани сто добрини и биват изтрити сто негови лоши дела, и бива предпазен в този ден от дявола до вечерта, и никой не би могъл да направи нещо по-добро от него, освен ако не работи повече от него. И който каже сто пъти на ден: Субханеллахи ве би хамдих, биват опростени грешките му, ако ще да са колкото пяната в морето." Бухари и Муслим.
Бухари разказва друг хадис, в който Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
"Разликата между онзи, който споменава Аллах Теаля и онзи, който не го споменава, е като между жив и мъртвец."
Онзи, който споменава Аллах, е жив, защото е живо сърцето му. Онзи, който не споменава Аллах, е мъртъв, защото е мъртво сърцето му. Какво по-голямо щастие от живото сърце и какво по-голяма беда от мъртвото сърце. Сърце, което не чувства, е безжизнено, сърце, което не споменава Аллах е празно, и нещастно; сърце, което не споменава Аллах е ненаситно; сърце, което не споменава Аллах, е неспокойно. Щастието и спокойствието на сърцето може да бъде постигнато единствено чрез зикр:
"О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват." Раад: 28.
С покойното сърце е подходящо място за рахмета и милостта на Аллах, а неспокойното сърце е свито и нещастно. Зикирът е лек за сърцето и храна за духа, но това са неща, които ги разбира само онзи, който прави зикр.
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (125), Декември, 2004 година
Портал 
