Прощално хутбе

Прощално хутбе

Когато призивът към исляма стигнал до всички краища на Арабския Полуостров и Аллах създал религиозна общност от вярващи, която поела задължението да пази исляма и да го възвестява в най-отдалечените краища на Божията земя, Аллах решил да покаже на Своя Пратеник плодовете на неспирното му усилие, преди да се пренесе в Отвъдното: порецитирал го да извърши поклонението хадж в Свещения храм през месец зу-л-хиджа през десетата година от хиджра.
Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) съобщил на хората желанието си да тръгне на хадж и в Медина се събрало голямо множество. В съботата на последните пет дни от месец зу-л-каада, която се падала на двадесет и шестия ден от месеца, той се приготвил, намазал се с благовония, облякъл изар, сложил наметалото си и след обедната молитва напуснал Медина. Стигнал местността Зу-л-Хулайфа преди времето за следобедна молитва. Извършил я тук в две части. Пренощувал и на заранта оповестил:
– Нощес при мен дойде пратеник на моя Господ и ми рече: “Моли се в тази благословена долина и кажи: Ще извърша умра заедно с хадж”.
В “деня на теруия” , който е осмият ден от зу-л-хиджджа се отправил към Мина. Тук всички освободени [от ихрам,] отново влезли в ихрам, този път за извършване на хадж. В Мина той извършил пет молитви: обедната, следобедната, вечерната, нощната и утринната. Вместо обичайните четири части, той извършвал. След като слънцето изгряло, тръгнал от Мина и стигнал до Арафат. Тук, при Намира, имало шатра, разпъната за него. Влязъл, а когато слънцето се скрило, се качил на камилата ал-Касуа и се спуснал в долината Арафат, където хората се насъбрали около него. Обърнал се към тях с реч. Прославил Аллах, благодарил Му, засвидетелствал, че няма друг бог освен Него, заръчал на хората да се боят от Аллах и продължил:
– Хора! Чуйте словата ми! Не зная, може би никога вече няма да ви срещна на това място след тази година. Кръвта ви, имотът ви и вашата чест са неприкосновени (харам), както е неприкосновен този ваш ден в този ваш месец, на това място. Всяко нещо от епохата на Джахилия, днес не е под краката ми. Отменено е кръвното отмъщение от дните на Джахилия. Първото нещо, което отменям, е пролятата кръв на Ибн Рабиа ибн ал-Харис . Отменено е лихварството от епохата на Джахилия – първото наше лихварство, което отменям, е лихварството на ал-Аббас ибн Абдулмутталиб. Лихварството като цяло е отменено. Бойте се от Аллах заради жените. Вие сте ги взели като поверение, от Аллах, и са ви станали позволени със Словото на Аллах. Правото ви над е да не допускат в постелята си друг. Ако го сторят, бийте ги, но не жестоко. Техните права над вас са, да им осигурявате препитание и облекло според обичая. Оставих ви това, към което, ако се придържате, няма да се заблудите – Книгата на Аллах. Вие ще бъдете питани за мен, какво ще кажете?
Хората отвърнали:
– Ще свидетелстваме, че ти оповести [посланието], изпълняваше [мисията си на Пророк] и съветваше мъдро.
И той вдигнал показалец към небето и го насочил към хората с думите:
- О, Аллах! Бъди ми свидетел! О, Аллах! Бъди ми свидетел! О, Аллах! Бъди ми свидетел!
В тази реч Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) говорил и разяснявал и редица други въпроси. Когато свършил, получил откровение от Всевишния: Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. (5:3). Това е ден на благодат, щастие и благодарност.
След това, преди слънцето да се покаже, бързо отишъл в Мина и спрял при ал-Джамра ал-Кубра – най-големия стълб и хвърлил по него седем камъка; при всяко хвърляне, казвал: “Аллах е най-велик!”. Докато ги хвърлял не спирал да повтаря: “О, Аллах! Ето аз съм пред Теб!”. После застанал до стълба и казал:
– Научете обредите си от мен, защото след тази година може би вече няма да идвам на хадж.
Във вторник, на тринадесетия ден, който се падал втория ден на завръщането на поклонниците от Мина в Мекка, и третия от дните ташрик, Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) тръгнал от Мина, след като извършил ритуалното хвърляне на камъни, и слязъл до квартала ал-Абтах в Мекка. Тук извършил обедната молитва, следобедната, вечерната и нощната молитви. После изпратил Айша (радиаллаху анха), майката на правоверните, заедно с брат ѝ Абдуррахман ибн Абу Бакр (радиаллаху анху) да извърши умра от ат-Таним, където тя встъпила в ихрам и извършила умра. На разсъмване отишла при Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) в ал-Абтах, където той спял. Щом пристигнала, той призовал другите да тръгват. Качил се на камилата си, отишъл в Храма и извършил прощалния тауаф, а после – и утринната молитва. След това се отправил към Медина. Напуснал Мекка от долния ѝ край и когато наближил до Медина и съзрял очертанията на града, извикал три пъти: “Аллах е най-велик!” А после: “Няма друг бог освен Аллах, Един е Той. Той няма съдружник, Негово е владението и славата е Негова. Той за всяко нещо има сила. Ние се връщаме, ние се покайваме, ние се подчиняваме, ние се прекланяме и нашия Господ прославяме. Аллах изпълни обещанието Си, дари на раба Си победа и Сам порази съюзените племена.”

Източник