Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него)
عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ قَالَ إِنَّ النَّاسَ يَقُولُونَ أَكْثَرَ أَبُو هُرَيْرَةَ وَلَوْلَا آيَتَانِ فِي كِتَابِ اللَّهِ مَا حَدَّثْتُ حَدِيثًا ثُمَّ يَتْلُو{إِنَّ الَّذِينَ يَكْتُمُونَ مَا أَنْزَلْنَا مِنْ الْبَيِّنَاتِ وَالْهُدَى إِلَى قَوْلِهِ الرَّحِيمُ}إِنَّ إِخْوَانَنَا مِنْ الْمُهَاجِرِينَ كَانَ يَشْغَلُهُمْ الصَّفْقُ بِالْأَسْوَاقِ وَإِنَّ إِخْوَانَنَا مِنْ الْأَنْصَارِ كَانَ يَشْغَلُهُمْ الْعَمَلُ فِي أَمْوَالِهِمْ وَإِنَّ أَبَا هُرَيْرَةَ كَانَ يَلْزَمُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ بِشِبَعِ بَطْنِهِ وَيَحْضُرُ مَا لَا يَحْضُرُونَ وَيَحْفَظُ مَا لَا يَحْفَظُونَ
Предадено от Абу Хурайра:
Хората казват, че съм предал много хадиси. Ако не беше заради следните две знамения от Корана, нямаше да предам и един хадис:
Онези, които скриват низпосланите от Нас ясни знамения и напътствието, след като ги разяснихме на хората в Писанието, тях Аллах проклина и проклинащите ги проклинат, освен онези, които се покаят и поправят, и разкрият. От тях ще приема покаяние. Аз съм Приемащия покаянието, Милосърдния. (2:159-160) А без съмнение много от нашите братя-мухаджири бяха заети по пазарите със своята търговия и нашите братя-ансари бяха заети със своята собственост (земеделие). Но аз (Абу Хурйра) постоянно бях до Пратеника на Аллах ﷺ, задоволен с това, което би изпълнило стомаха ми и присъствах на това, на което те не присъстваха, и наизустявах това, което те не наизустяваха.
عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ قَالَ قُلْتُ يَا رَسُولَ اللَّهِ إِنِّي أَسْمَعُ مِنْكَ حَدِيثًا كَثِيرًا أَنْسَاهُ قَالَ ابْسُطْ رِدَاءَكَ فَبَسَطْتُهُ قَالَ فَغَرَفَ بِيَدَيْهِ ثُمَّ قَالَ ضُمَّهُ فَضَمَمْتُهُ فَمَا نَسِيتُ شَيْئًا بَعْدَهُ
119. Предадено от Абу Хурайра:
Казах на Пратеника на Аллах ﷺ: „Чувам много предания (хадиси) от теб, но ги забравям.” Пратеника на Аллах ﷺ каза: „Разстели дрехата си.” Аз го послушах и тогава той направи движение с ръцете си така, все едно загребва нещо с тях (и тогава го оставя в дрехата ми), а след това каза: „Вземи и увий тази дреха по тялото си.” Аз го направих след това вече не забравих нищо.
عَنْ إِبْرَاهِيمُ بْنُ الْمُنْذِرِ قَالَ حَدَّثَنَا ابْنُ أَبِي فُدَيْكٍ بِهَذَا أَوْ قَالَ غَرَفَ بِيَدِهِ فِيهِ
Предадено от Ибрахим бин ал-Мундзир:
Ибн Аби Фудик разказа същото като горното (хадис №119), но добави, че Пророка ﷺ направил с ръцете си така, все едно загребва нещо с тях, а после го изсипва в дрехата на Абу Хурайра.
Сахих ал-Бухари