Място и значение на ибадета в Исляма
Какво е мястото на ибадета в исляма? Бихте ли разяснили смисъла и значението на Рамазан и оруч?
За да разберем по-добре мястото и значението на ибадета в исляма, трябва първо да се спрем на лексикалното и терминологичното значение на понятието ибадет. Защото ибадетите, извършени без знание за смисъла, значението и начина на изпълнението им, няма да, доведат до желаната ползотворност нито личността, нито обществото. В лексикален план ибадет означава подчинение, смиреност, проява на скромност, а в терминологичен план значи рабство на създадените от Аллах пред Него действия и прояви на абсолютна подчиненост, преданост и смиреност пред Него (Веджди Акюз, Мукайесели Ибадетлер Илмихали, 1, с. 5).
Често в Свещения Коран понятието ибадет е употребено със значение на "рабство, подчинение и приемане на божеството" (Шуара, 42: 22), наравно с това обаче на места понятията дуа (Мерйем, 19: 48), тесбих (Фетих, 48: 9), нусук (Енам, 6: 162), зикир (Бакара, 2: 198) и инабе (Зумер, 39: 17) са използвани като равностойни на ибадет. Нека, първо отбележим, че е възможно ибадетът да се подели на ибадет, изпълнен за Аллах, и такъв за тагут (всяко нещо, което отклонява от пътя на Аллах). Тъй като на първия вид ще се спрем по-обширно, нека първо разгледаме ибадета за тагут. Според Свещения Коран тагут е всяко върховенство, лидерство, авторитет или управление, които престъпват границите на Аллах и угнетяват. (Мевдуди, Четири термина, с. 95)
Както по отношение на вярата, така и по отношение на ибадета Аллах Теаля не приема съдружник. Именно в сурата Фатиха, която се прочита четирийсет пъти в петте намаза на ден, е казано, че ибадетът принадлежи на Аллах Теаля, че се прави именно за Него, че никой друг не е достоен за това (Фатиха, 1:4). А в другите айети е подчертано, че служенето или преклонението пред друг освен Аллах Теаля представлява ширк и кюфюр (Нахл, 16: 36; Зумер, 39: 17), че тагут трябва да бъде отречен тотално и вярата да бъде насочена към Аллах (Бакара, 2: 256). В един друг айет се казва: Нима се е видяло лошите чувства /хева/ да бъдат обожествени? (Фуркан, 25: 43) Няма да е грешка ако, имайки предвид ударението, поставено на понятието хева (страст, зло), което е използвано тук, кажем, че тагут е всичко онова, което възпира човека да бъде раб и да изпълни ибадетите си към Аллах. Ибадетът към Аллах представлява самата цел на сътворяването на човека и джиновете. Впрочем Всевишния го е повелил много ясно: Сътворих човека и джиновете тъкмо за да ми служат и бъдат мои раби. (Зарият, 51: 56) Ибадетът към Аллах се разделя на два вида: ибадет на хората и ибадет на вселената. В Свещения Коран се споменава как всичко живо и неживо във вселената изпълнява пред Всевишния ибадет, във вид на седжде и тесбих. Не може да се говори, че тези ибадети са подбрани от страна на нещата, които се намират във вселената. В свещените айети се дава израз на това, че луната и слънцето изпълняват седжде (Рахман, 5: 55); също звездите, планините, животните (Хадж, 22: 18); птиците, летящи на ята в простора (Hyp, 24: 41); небесният гръм и светкавиците (Рад, 13: 15); водата, притежаваща пречистващо качество (Енфал, 8: 11); и меляикетата (Бакара, 2: 30), и всичко живо и неживо прославя Всевишния Аллах (Исра, 17: 64).
Ибадетът на хората (мюсюлманите), най-вече намазът събира в едно ибадетите на другите същества и ги представлява. Човешкият ибадет е почти модел на ибадета на вселената. Например къямът (правостоене) по време на намаз представлява изправен стоеж на крака, както планините; ркжу (поклон) е приведеността на част от живите същества, а седжде (полагане чело на земята) е израз на прикованото стоене в земята, както е при растенията. За разлика от ибадетите на другите същества, ибадетът на човека се характеризира с наличието на избор. В този аспект човешкият ибадет се разделя на два вида – ибадет в тесен и ибадет в широк смисъл. Проявите на човека за приближаване; за близост към Аллах, които се състоят от определени ритуали, и действия като намаз, оруч, зекят, хадж, курбан и умре, представляват ибадет в тесен смисъл. Те биват физически, материални и т. нар. смесени ибадети. При тези ибадети доминира формата на изпълнение на ибадета.
Ислямът не е ограничил ибадета само в рамките на споменатите, а е обхванал по-широка сфера, която, разбира се, включва и тях. Според това всяко действие, поведение, мисъл или чувство, насочени към спечелване съгласието на Всевишния Аллах, са ибадети в широкия смисъл на понятието. Казано с други думи: съблюдаването на повелите и забраните на Всевишния Аллах (дж.дж.) при разговаряне, печелене на насъщния по честен път без харам, отстраняването на камък от пътя, нахранването или напояването на някоя живинка, намирането на блага дума към отсрещния човек, усмивка, отправена към някого, оказване помощ на нуждаещите се – всичко това е ибадет. Тъкмо затова Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) е изрекъл: "Поздравът – селям, и благата дума са милостиня." (Бухари, Сулх, 11, Едеб, 34) По този начин целият живот на мюсюлманина се превръща в ибадет. Отново Пейгамберът (с.а.с.) казва, че щом сдобилият се с благодеяние вярващ благодари за това, а този, който е в трудност, е смирен, то всяко негово състояние е добро (хаир).
На много места в Корана веднага след думата иман (вяра) следва понятието амилю-с-салихат, което означава "вършещи добри дела", свидетелство за широката рамка, в която се поставя ибадетът. Това значи, че ибадетът в исляма не се състои само от форма и фигуративност. Ислямът е вяра, трайно установила се в сърцето на мюсюлманина и ръководеща делата му; по този начин тя се налага и доминира като система и в живота му.
Освобождението на човека от робството на дявола и самолюбието, постигането на истинската свобода е възможно единствено чрез вярата и ибадета. Човекът, смятащ се за връх сред живите същества, бидейки в мир и съгласие с върха на религиите – исляма, може да се издигне до степента кямил инсан, т. е. зрял човек, съвършена личност. А целта на исляма е, служейки единствено на Аллах, да помогне на хората да получат земно и отвъдно щастие. Точно ибадетите са тези, които ще превърнат и запазят този и другия свят като убежища на покоя и щастието. Още повече, че Всевишния Аллах, създавайки човека чист и неопетнен, е пожелал чрез изпълнение на ибадетите, той да се запази такъв и толкова чист да застане пред Него. Но човекът, за съжаление, не е успял да запази онази чистота от времето на своето сътворение. Въпреки това Аллах (дж.дж.), притежаващ безпределна милост, е благоволил да предостави на човека много и различни начини, поводи, за да може да се пречисти от греховете си.
Ето месец Рамазан, в който сега се намираме, нощта Кадир и говеенето са само няколко от тях. Месец Рамазан е единственият месец, споменат по име в Корана "Шехру Рамадан – месец Рамазан" (Бакара, 2: 184). През този месец се говее, през същото време е започнало и низпославането на Свещения Коран. Оручът, който се спазва през Рамазан, е отреден като фарз година и половина след преселването на Пейгамбера (с.а.с.) и е един от петте принципа на исляма. Оручът обхваща – намерение (нийет), непоемане на никаква храна и течности и въздържане от полов контакт от имсак (зазоряване) до ифтар (залез).
Съществуват разновидности на оруча: оручът през месец Рамазан е фарз (категорично задължителен). Обещаният оруч (адак, незр) е ваджиб (задължителен), оручът през понеделник, четвъртък и през дните на Ашуре е нафиле (допълнителен). Оручът без ифтар и спазваният само в петък или събота и неделя е мекрух (не е желателно). Говеенето е фарз за всички мюсюлмани, които притежават разум и зрялост и физически са в състояние да го изпълнят, не са болни или принудени да пътуват дълго, т. е. оручът е фарз за всички, които са извън условията, наречени мубах (извинителни причини за неспазване на оруч през Рамазан). В Корана е повелено така: О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите. (Бакара, 2: 183) Оручът притежава ред положителни въздействия както от религиозно, така и от физическо, духовно, финансово, социално естество. Пейгамберът, ни (с.а.с.) многократно и по различни поводи е изразявал ползата от говеенето.
Освен оруча месец Рамазан включва и специални ибадети, като теравих, итикаф, фитре. Обикновено и зекятът (задължителна милостиня) се дава през Рамазана. Към споменатите ибадети се присъединяват и други обособени през месец Рамазан – групови четения на религиозна литература, покани към бедните за вечери ифтар, създаване различни радости за социално слабите, изграждане на братска, дружелюбна атмосфера... Всичко това е месец Рамазан – месецът на истинското милосърдие!
Статистическите изследвания показват, че в мюсюлманските общества през този месец процентът на провиненията намалява. Това е признак, че ако ислямът се изживее многостранно, във всички сфери на живота, той ще обсипе всичко наоколо с рози, а не с бодливи плетове. Ето защо е достатъчно да се погледне и види месец Рамазан в мюсюлманските страни, за да се разбере приносът и успехът на последната религия исляма в изграждането на мира и любовта между хората.
Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (113), Ноември, 2002 година
Портал 
