Насладата от Ибадета
Всевишният Аллах възнагради своите раби да изпитват наслада от ибадета, чувствайки спокойствие в душата и щастие в сърцето. Тази наслада се различава при всеки човек в зависимост от степента на вярата му. Всемилостивият Аллах ни е възрадвал с обещанието си: „На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, ние ще отредим прелестен живот и ще им въздадем отплата по-хубава от онова, което са вършили.“ (ен-Нахл, 16: 97).
Тълкувателите разясняват, че под прелестен живот се има предвид добър живот, задоволство, хелял препитание, успех на делата не само в ахирета, но и тук – в земния живот. Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и сподвижниците му са намирали огромна наслада и спокойствие в ибадета особено при изпълнение на намаза. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) често казвал на Билял (p.a.): „О, Билял, стани да четеш езан и да се успокоим с намаза.“ Удължавал среднощния намаз и намирал успокоение в него, във всеотдайността, искреността и богобоязливостта: „Искайте помощта на Аллах с търпение и молитва, тя наистина е трудна, но не и за смирените.“ (ел-Бакара, 2: 45).
Сподвижникът Муаз ибн Джебел (p.a.) заплакал в края на живота си, а когато го запитали за причината, отвърнал: „Плача за насладата от оруча през дългия горещ ден, за нощния намаз през късата нощ и за търсенето на знание, когато се съберат ученият и търсещите знание.“ Ибн Теймийе казва: „Наистина на дунята има рай, който не влезне в него, няма да влезне и в рая на ахирета.“ (Това е обичта и насладата от извършването на ибадета.). Праведните предци са казвали: „Има нещастници на земята, които си отидоха от нея и не успяха да усетят най-прекрасното в нея – обичта към Аллах, опознаването и споменаването Му.” Любимият ни Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) ни разясни, че в подчинението към Аллах, вярващият изпитва наслада.”
„У когото се намират три неща, е усетил сладостта на вярата: да обича Аллах и Неговия пратеник повече от всичко; да обича другия човек заради Аллах и да мрази завръщането към неверието, така както мрази хвърлянето му в огъня.“
Пишейки по тази тема, веднага идва в съзнанието ми примера за думите и хадисите, изказани по-горе. Несъмнено сладостта от вярата, обичта в името на Аллах я почувствахме по-силно, когато бяхме в Пазарджик за моралната подкрепа на 13-те духовни водачи. Всички мюсюлмани, дошли от различни краища на България бяха там с единствената цел да подкрепят своите религиозни водачи в името на Аллах. Вярата, обичта и състраданието струеше от сърцата към лицата им. С тревожност и недоумение се питаха как най-миролюбивите и духовно извисени хора ще бъдат съдени? Но това е традиция от Аллах – да изпитва най-искрените си раби. В нашето съзнание ще остане незабравим мигът, когато нашите братя излизаха от съда и всички се втурваха и ги заобикаляха. Въпреки изпитанието, Всевишният Аллах подкрепи и обедини още повече сърцата на нас, вярващите. Душите на всички мюсюлмани като че ли се бяха слели, а чувствата и преживяванията бяха едни и същи, всички правеха дуа към Великия Аллах да защити несправедливо обвинените братя и още повече да издигне своята религия и нейните последователи. За всички вярващи, оказали морална подкрепа, Милостивият Аллах нека ги възнагради да усетят сладостта на вярата, което е най-голямото щастие на този свят.
Мюмюне Шерифова
Портал 
