2 Насилие и тероризъм – имат ли те място в ислямската религия

Насилие и тероризъм – имат ли те място в ислямската религия

„Аллах повелява справедливост и благодетелност, и поддържане на връзките с роднините, и възбранява покварата и порицаването, и гнета. Наставлява ви Той, за да се поучите." (ен-Нахл, 16: 90)
Пратеникът ни Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) предава думите на Всевишния в един свещен хадис:
"О, раби мои, Аз забраних потисничеството за Себе си и го забраних между вас, затова не се потискайте един друг."
Насилието между хората е познато още откакто съществува човечеството. Тази лоша черта от човешкия характер се проявява, когато се нарушат моралното и материалното равновесие във взаимоотношенията между хората и се отнеме правото на другия да живее свободно. Днес, когато всяко общество се стреми към демократичен начин на живот, към свобода на личността и съществуването й, когато се призовава към всеобщ мир в целия свят, насилието все още присъства в действията, развиващи се на историческата сцена. Убеждаваме се, че запазването на мирното съжителство вътре и вън от нас вече става все по-трудно. Пример за това е съществуването както в древността, така и в наши дни, а вероятно и в бъдеще на хора, които упражняват натиск, агресия и диктатура върху другите; хора, които са заслепени от жаждата за надмощие, за приобщаване, или такива, които възприемат себе си като способни да вкарат света в създадения от тях калъп, чрез който да прочистят човешката раса и да наложат своите убеждения и интереси. Именно тези личности, подкрепяни от група хора или различни течения, а понякога и от цели нации разпалват искрата на омразата, противоречието и тиранията сред обществото. Всеки от нас е свидетел на осъществяваните масови безредици, бунтове и стълкновения в десетки горещи точки по света.
"Внушаването и заличаването на историческите религиозни идентичности посредством глобалните медии, полаганите усилия в целия свят да се установи еднотипен живот – от облекло до култура– всичко това поражда спонтанен протест сред обществото. Именно той е един от източниците на опасни напрежения и сблъсъци" – заявява проф. ЮмитМерич, специалист по източни религии.
Световните медии, подтиквани от политически и религиозни пристрастия, ежедневно бълват невярна информация и опетняват светлия лик на ислямската религия. Те създават невярно мнение за исляма, като се уповават на средновековната история и обявяват, че той е религията на войнствеността и още по-лошо – определят религията ни за люлка на тероризма. А какво е отношението на ислямската религия към войната.
„Предписана ви е битка, а тя е омразна за вас. Но може да мразите нещо, а то да е добро за вас, и може да обичате нещо, а то да е зло за вас. Аллах знае, вие не знаете." (ел-Бакара, 2: 216)
В Свещената ни книга, Корана, Всевишният Аллах разяснява, че независимо дали искаме, или не, войната е необходимост на съществуването, тя ще присъства в живота дотогава, докато в света съществува несправедливост и потисничество. Ислямската религия признава войната като законно и оправдано средство за самозащита и възстановяване справедливостта сред хората.
„И ги сразиха с позволението на Аллах, и Дауд уби Джалут, и Аллах му даде владението и мъдростта, и го научи на каквото Той пожела. Ако Аллах не отблъскваше едни хора чрез други, земята щеше да се провали. Но Аллах е владетел на благодат за световете."(ел-Бакара, 2: 251)
Въпреки че е реалистичен в подхода си, ислямът никога не приема агресия по своя инициатива или по чиято и да е друга, нито поддържа воденето на агресивна война. В исляма може да се говори за война само тогава, когато тя е основана на причини, които я оправдават. Като религиозен термин тя приема наименованието джихад – война в името на религията.
Война от страна на мюсюлманите се води за да се предпазят те от агресията на противници на ислямската религия. Дълг на всеки мюсюлманин е да бъде винаги готов за джихад, но да не започва война без законна причина, като бойната готовност се превърне в гаранция за мир. Мнението на някои ислямски учени от миналото, че воюването срещу неверниците е свещен дълг на всеки мюсюлманин, независимо дали е обявена война, или не, е продиктувано от тогавашните международни обстоятелства, в които войната е постоянно явление и мюсюлманите са под непрекъсната заплаха от страна на други държави.
„И се сражавайте с тях, докато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува освен против угнетителите!" (ел-Бакара, 2: 193)
Войната не е цел на исляма, нито е нормално състояние на мюсюлманите. Тя е крайно средство и се използва от вярващите при извънредни ситуации, когато всички други средства са безполезни. Ислямът е религията на мира. Неговото значение е мир, едно от имената на Всевишния Аллах е Мир, Раят е домът на мира, понятието мюсюлманин означава мирен. Ако немюсюлманите поддържат мир с мюсюлманите, дори да са безразлични към исляма, не може да има основание за обявяване на война срещу тях.
В съзнанието на хората съществува грешна представа за начина, по който ислямът се разпространява и в приобщаването на хората към него. Няма религиозна война за налагане на ислямската религия върху немюсюлманите. Защото, ако у един човек вярата в Аллах не възникне от дълбоки убеждения, то тази вяра не ще бъде приета от Всевишния, нито ще облагодетелства самия човек. Ако има религия, която да гарантира свобода на вероизповеданието и да забранява принуждението в нея, то това е ислямът:
„Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ." (ел-Бакара, 2: 256)
Дори когато мюсюлманите разпространяват исляма, на тях не само им се забранява да употребяват сила, но им се повелява и да използват най-мъдрите и добри средства. Всевишният Аллах наставлява Пророка ни Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем):
"Призовавай към пътя на твоя Господар с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господар най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените." (ен-Нахл, 16: 125)
Ислямската религия е успяла да изкорени от сърцата на хората религиозната враждебност, омразата на верска основа и фанатичните наслоения, които са така присъщи на хората от времето на невежеството. Ислямът извежда на преден план изконното братство между хората. Той ни учи на въздържане от грехове, на добродетелност, здрав морал и етика, съблюдаване на справедливостта, признаване правата, с които се ражда всеки човек, тяхното спазване и недопускане те да бъдат накърнявани под какъвто и да е предлог. При това положение не е допустимо един искрено вярващ и стриктен последовател на ислямската религия да бъде свързан с каквото и да било дело на насилие, респективно и на тероризма. Това е залегнало ясно и категорично в съзнанието на мюсюлманина:
„...който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора...". (ел-Маиде, 5: 32)"
Тук е мястото да отбележим и едно друго явление, проявяващо се в действията на такива членове на обществото, които имат по-агресивни религиозни виждания, и са склонни към тероризъм, фундаменталистичните течения. Западните медии често създават грешното впечатление, че фундаментализмът в повечето случаи е ислямско явление. Истината обаче е друга. Фундаментализмът има световно измерение и се е проявявал във всяка основна религия в отговор на проблемите, произтичащи от модернизирането на света. Той съществува в юдаизма, християнството, индуизма, будизма, сикхизма и дори в конфуцианството, но за пръв път се проявява при протестантите християни в САЩ в началото на XX век. Фундаментализмът не се заражда мигновено, а се оформя едва когато модернизационният процес е в напреднал етап. В началото вярващите се опитват да променят своите религиозни принципи и да ги обвържат с новосъздалата се култура, но когато се оказва, че тези умерени действия не са ефективни, някои от вярващите прибягват до по-крайни действия. По този начин се заражда фундаменталистично течение. Отначало тези хора по-често се противопоставят на своите сънародници или на други свои братя по религия, които имат по-положителен поглед върху модерноста, отколкото на външни противници на исляма като Запада и Израел. Много често фундаменталистите се формират като такива с оттеглянето си от официалната религия, за да създадат група на "чистата вяра". След това те повеждат офанзива под най-различна форма, за да възвърнат религията си в основните й измерения. Всички фундаменталисти вярват, че воюват за своето оцеляване, и някои от тях знаейки, че няма друг изход освен борбата, прибягват до терор в действията си. Мнозинството от тях обаче не извършват актове на насилие, а просто се опитват да съживят вярата си по по-нормален, законен начин.
Съществуващият световен тероризъм не е продукт на религиозна основа. Съществуващият световен тероризъм е следствие от две явления – студената война и глобализацията на световната икономика. Тъй като глобалният бизнес изисква свободно придвижване на хора към различни страни, това улеснява и терористичните организации, чиито членове безпрепятствено получават паспорти и визи и създават международни терористични мрежи.
Най-големите световни организации, които неофициално управляват целия икономически свят, създават нов световен ред, който ощетява конкретните национални интереси на всяка отделна държава. Този нов ред поражда поляризация на света на бедни и богати. Социалното разложение е съпроводено от негодувание и озлобление, които ескалират в желание за промяна на статуквото (положението) с всички позволени и непозволени средства. Това е един от факторите, които пораждат политическия тероризъм. Сътресенията на глобалните капитали при борсовите вълнения стават причина изведнъж много хора да останат без работа и прехрана.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
"Завещавам ви да се боите от Аллах Всеславния и Великолепния, да бъдете послушни и да се подчинявате, дори ако роб стане ваш водач (щом не ви повелява да вършите нещо порицавано). Този от вас, който живее (дълго), ще види много различия, затова твърдо се придържайте към моята сунна и към Пътя на праведните халифи. Дръжте я здраво със зъби и се пазете от нововъведени неща, защото всяко нововъведение (в религията) е измислица, а всяка измислица е заблуда, която води в огъня."(ЕбуДаудиТирмизи)
Нека всеки един от нас се запита, не изневерява ли на своята Божия дарба – МИРА! Днес народите по света, уж привърженици на мира, буквално се надпреварват кой да притежава най-модерната техника. Границите, които регламентират човешката свобода, отдавна са превъзмогнати от стремежа ни по-скоро да достигнем новия начин на живот, определян като демократичен. Не е ли факт царящото безредие във всекидневието ни, все по-нарастващото насилие между хората, погазването на човешките права, дължащи се на разграничението – прогресивен-регресивен, управляващ-управляван, мнозинство-малцинство, силен-слаб, и т.н. Какво може да се очаква от държавни управници, законодатели, правни служители и пазители на реда, когато корупцията е взела надмощие над тях и жаждата за власт и лични облаги не престават да бъдат техен най-близък спътник.
Какъв е този нов житейски модел, в който притежаването на лично оръжие, използването на женската плът като средство за реклама или предмет за задоволяване на страстите, извънбрачните и хомосексуалните връзки, употребата на алкохол и наркотици, и редица други, разклащащи и провалящи човешкия морал, прояви са се превърнали в нещо нормално и неангажиращо вниманието на обществото? Защо потискаме заложената у нас добродетел, защо разрушихме и изоставихме мира?
Нека завършим с думите на Кардауи, който твърди:
"Западът трябва да се научи да уважава правото на мюсюлманите да живеят със своята религия и ако пожелаят – да въплътят идеала си в системата на своето управление. Западът трябва да признае и оцени различния им начин на живот. Многообразието е от полза за целия свят. Бог е дал на хората правото и възможността да избират – някои може да се спрат на религиозния начин на живот, включително и ислямска държава, докато други може да предпочетат светския модел. За западния свят е по-добре мюсюлманите да бъдат вярващи, да държат на своята религия и на своята нравственост. Религията помага на хората да изградят своя порядъчна ценностна система. В продължение на векове ислямът създава и поддържа в съзнанието на мюсюлманите представите за социална справедливост, равенство, търпимост и състрадание. Западното общество трябва да осъзнае, че съхраняването на исляма в добрия му вид е и в негов интерес. Не западната цивилизация е изцяло отговорна за появата на крайните течения в исляма, чието насилие противоречи на най-свещените канони в религията, но решително допринася за този процес. За да ограничи страха и отчаянието, които лежат в основата на всички фундаменталистични убеждения, тя трябва да си изгради по- вярна представа за исляма през третото хилядолетие!"