Погледът на Ислямската религия към новостите
Откакто християнска Европа започна бързо да напредва в областта на науката и техниката, към ислямската религия се отправят много нападки. Обвиненията са, че ислямската религия е срещу новото, че е несъвместима с него.
От гледна точка на Исляма, под новост разбираме всичко, което е в полза на човека, в името на неговото спокойствие и добруване, което спасява хората от бедствия, успокоява болката, носи щастие.
Неща, които обезпокояват хората, правят ги нещастни, не им осигуряват спокойствие в живота, опорочават морала и възпитанието, водят към упадък и дори и да са нови, са грозни. Ислямът е против тази форма на новото. Заради това, че нещо е ново, не трябва да го приемаме безрезервно. Ако нещо е красиво и полезно, дори и да е старо, е приемливо, ако е ново, но вредно и лошо, не е приемливо.
Що се отнася до тези, които твърдят, че Ислямът е против новото, то те всъщност са предубедени спрямо Исляма. Други съзнателно се противопоставят на всякаква религия, начело на която е Исляма. В противопоставянето на Исляма срещу новото не е малка ролята и на онези мюсюлмани, които не разбират или погрешно разбират Исляма.
С много свои думи и постъпки те предоставят възможност за атаки срещу Исляма на тези, които и без друго се възползват от това.
Много са примерите за това в миналото и в наше време. Въпреки хадиса на Пророка ни (Аллах да го благослови и приветства): „Събирайте знанието в книга", те са се противопоставили на печатането. Те са заповядали да не се облича „шинела", възприет от султан Селим III като облекло, предпазващо от студа за войската на Новия ред, под предлог, че е измислен от неверниците. Великият държавник и учен по право от по късната епоха Джевдет паша съжалява, че не е било заповядано да бъдат обесени в двора на палата тези, които са направили фетвата „Шинелът не може да бъде носен, защото е изобретение на неверниците". В наши дни все още има такива, които от името на религията твърдят, че на Луната човек не се е качвал и това е невъзможно.
Но човекът се е трудил усърдно и е отишъл на Луната. Отричането на този факт не носи полза, а вреда. Истинският Ислям не е нито това, което твърдят тези, които са против него, нито онова, което искат да покажат.
Свещеният Коран е формулирал основните принципи, които ще донесат безкрайно щастие на всички хора. Един от тези принципи е и желанието да използваме често ума си. Много от стиховете в Корана завършват с думи като "...не мислите ли?", „за тези, които притежават ум, има поуки."
Не са малко и знаменията, които приканват да работим, да изследваме, да разгадаваме тайните на Вселената. Цялата Вселена, в която се намира и нашият свят, е поставена на заповедите на човека:
„Той даде нощта и деня, слънцето и луната на ваше разположение.“
„И Той подчини за вас нощта и деня, и слънцето, и луната, и звездите са подчинени с Неговата повеля. Наистина в това има знамения за хора проумяващи.“ [16:12]
Това знамение е само един от многото, засягащи тази тема.
За съжаление ние си оставаме нехайни, инертни и непохватни, сякаш тези стихове са отправени не към нас мюсюлманите, а към някого другиго. Като че ли този стих е предназначен единствено за европейците, които търсят пътищата за постигане на спокоен и щастлив живот.
Както е известно, много страни неуморно работят за постигането на изход от съществуващата в нашия свят енергийна криза като се възползват от слънчевата енергия.
В тази насока са налице и някои успехи. Тогава възниква въпросът: Не трябва ли ние, към които открито са отправени споменатите по-горе стихове, да вършим това, а не тези, които нямат представа от подобна заповед?
Ислямската религия е неразделно свързана с науката и изобретенията. Дори за да може да изпълнява своите обреди както е редно, всеки мюсюлманин трябва да се интересува от наука или поне да има някакви познания. Например, едно от условията за молитвата е, че по време на изпълнението трябва да обърнем лице към Кябе в Мекка.
За говеенето трябва да се знаят особености като сахур (времето преди зазоряване), зора, залез, а за започването му – появата на новолуние.
От изложеното дотук се вижда, че мюсюлманинът може да изпълнява точно всички обреди само с помощта на науката.
Истината е, че откакто се отдалечихме от сиянието на Корана, за нас няма спокойствие и мир. Ала в епохите, в които в пълния смисъл на думата е била използвана светлината на Корана, са се появили много полезни новости. Първият пример за това е свързан с нашия Пророк. Един от неговите сподвижници отишъл в Сирия да търгува. Той се връща от там със считаното за прогресивно и ново средство за осветление и го окачва в джамията на Пророка. Този уред бил много прост - състоял се от зехтин, поставен в един съд, и фитил, изведен от него. Но както казахме, това било новост за онова време. Като видял този уред, окачен в джамията, Пророкът ни (Аллах да го благослови и приветства) отправил следната молитва за този, който го бил донесъл: „О, човече, ти дари със светлина нашия храм, нека Аллах те дари със светлина в Съдния ден."
Това означава, че като се започне от Пророка, нито един съзнателен мюсюлманин не гледа с лошо око на новото, което е полезно.
По време на кръстоносните походи прославеният владетел и военачалник Селяхадин Айюб и командващият кръстоносните войски Ричард Лъвското сърце се обзаложили чий меч е направен от по-добра стомана. Ричард Лъвското сърце замахнал с меча си към солидната ризница, която била поставена на една подпора, и я разцепил на две. Мечът, направил това, е несъмнено добър меч. А Селяхадин Айюби хвърлил едно парче тюл във въздуха и докато то падало бавно под тежестта си той държал меча си под него, а тюлът се разцепил на две и паднал. Според тези, които разбирали от стомана, мечът на Селяхади Айюби бил направен от десет пъти по-здрава и по-добре закалена стомана от този на Ричард Лъвското сърце.
Бихме описали още по-добре колко блестящи и успешни периоди в науката и техниката е достигнал ислямският свят, ако към това историческо събитие добавим и следното: град Солинген, важен център на стоманодобивната индустрия в съвременна Германия, е получил името си от един европеец, който през Средните векове посетил ислямския свят и научил от мюсюлманите как се закалява стомана. После се върнал в родината си и приложил там това, което научил.
Джамията Сюлеймание, най-голямата в Истанбул и Турция, е сред най-големите в света и е един от световните архитектурни шедьоври. Тя е един огромен храм, в който могат да участват в религиозната служба десетки хиляди хора. Когато този храм бил построен, не е имало микрофон и високоговорител. Но по време на молитвата трябвало гласът на имама, четящ Корана в михраба, да се чува дори от молещите се в най-задните редици. Архитектът Синан приложил такава техника в строежа на тази джамия, без да използва нито един уред, че дори имамът да говорел тихо, гласът му се чувал от тези, които били най-отзад. Ако някой удари с пръстен по михраба, звукът ще се разпространява в цялата джамия, макар че в наше време акустиката, занимаваща се с тези явления, е толкова силно развита, откритието на Синан буди учудване и получава висока оценка.
Много още подобни примери могат да бъдат дадени. Те са доказателство, че Ислямът стои зад всяка полезна новост и е неин стимулатор.
Известният турски учен и мореплавател Пири Рейс е направил преди столетия карта на познатите части на света, която била толкова прецизна и толкова съвпада с картите, направени с най-чувствителната съвременна апаратура, че специалистите в тази област не могат да скрият възхищението си от това, как е могла да бъде създадена подобна карта в оная епоха. Дори писателят Ерих фон Деникен твърди, че подобна карта може да се направи само с измервания и изчисления по небесните тела.
Ислямът е религия, низпослана, за да осигури на хората спокойствие и мир до Съдния ден. Ето защо винаги ще бъде мотив, защитник и подбудител в името на благото на хората, на техния материален и духовен възход.
Исмаил Йозджан
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (100), Май, 2001 година
Портал 
