Жената в ислямската религия
Ислямът разглежда по много подробен и разбираем начин социалните права и природния статус на жената. Още преди 1400 години ислямът направи революция чрез схващането си, че мъжът и жената са част от една и съща реалност, като по този начин отхвърли всички унизителни възгледи, отнасящи се за жените. Ислямът признава жената за пълноценен и равноправен партньор на мъжа в запазването на човечеството. Мъжът е бащата, жената е майката и двамата са необходими за продължаването на живота. Нейната роля е не по-малко важна от неговата. В това партньорство тя има еднакъв дял и притежава толкова качества и човечност, колкото има и нейният партньор.
Всевишният Аллах напълно ясно утвърждава в няколко знамения дали жената и мъжът имат едно и също естество или не, като казва: „О, хора, бойте се от своя Господар. Които ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава.” (ен-Ниса, 4:1) С това знамение от Свещения Коран се потвърждава, че жената е равностойна на мъжа. Преди време в други общества са се провеждали дискусии относно това. дали жената е човек или не. Някои казвали, че е умно животно, други, че е недоразвит мъж, останал по средата на развитието си. С идването на исляма е сложен край на унизителното положение, в което предишните народи са поставяли жената. Стойността на личността не се принизява от това, че е на жена, и не се издига от това, че е на мъж. Достойнствата на личността се коренят в благочестието и послушанието пред Аллах. Това се потвърждава от Всевишния Аллах, който казва в Свещения Коран: „О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.” (ел-Худжурат. 49:13)
Коранът твърдо отрича погрешната идея, че жената не може да премине през духовните и божествени етапи на просветление Тя е способна да бъде религиозна, да вярва и да изпълнява молитвите Ако вярва и се моли, ще влезе в Дженнета. Ако отрича и прегрешава, ще бъде наказана. По този въпрос няма никакво разминаване с мъжа.
Всевишният Аллах повелява: „На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили.” (ен-Нахл. 16:97)
„...Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена - вие сте един от друг...” (Ал-и Имран. 3:195)
Този основен принцип е отбелязан в много знамения на Свещения Коран: „За мюсюлманите и мюсюлманките, вярващите мъже и вярващите жени, набожните мъже и набожните жени, искрените мъже и искрените жени, търпеливите мъже и търпеливите жени, смирените мъже и смирените жени, мъжете, раздаващи милостиня, и жените, раздаващи милостиня, говеещите мъже и говеещите жени, и целомъдрените мъже и целомъдрените жени, и мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени - Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда”. (ел-Ахзаб, 33:35) От това знамение става ясно, че мъжът и жената като личности не се различават, те са равнопоставени. В знамението заедно с мъжа се споменава и жената, като това показва, че тя може да извършва същите неща, които и мъжът може да извършва имат еднаква стойност.
Ислямът е признал правото на наследство на жената. Той дава право на наследство на жената във всяко положение – било тя малка, по-възрастна, омъжена или разведена. Всевишния Аллах повелява: „О, вярващи, не ви се позволява да взимате в наследство жените против волята им. И не ги потискайте, за да отнемете част от онова, което сте им дали, освен ако извършат явно прелюбодеяние. И живейте с тях, както подобава. А ако сте ги възненавидели, то може и да възненавидите нещо, а Аллах да е вложил в него много добро. А ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на първата, не взимайте нищо от него! Нима ще го вземете с измама и явен грях? И как ще го вземете, след като се отдадохте един на друг, и те получиха от вас твърд обет?” (ен-Ниса, 4:19-21)
Също така правата и задълженията между съпрузите са строго определени. Ислямът класифицира регламента за развод. Така предпазва мъжа да използва съпругата си като играчка и да прибягва към диктаторство. Поставя и граница за развода. Всевишният Аллах повелява: „Разводът е два пъти - [после] или задръжте [жените] с добро, или - пуснете с благо. И не ви е позволено да взимате нищо от онова, което сте им дали, освен ако двамата се опасяват да не престъпят границите на Аллах. Ако се опасявате, че двамата не ще спазят границите на Аллах, не е прегрешение за тях, ако жената даде откуп. Това са границите на Аллах, не ги нарушавайте. А които нарушават границите на Аллах – те са угнетителите.” (Ал-Бакара. 2:229)
В периода на невежеството при арабите разводът нямал граници. Ислямът определя време, когато може да се извърши развод. За да е валиден разводът трябва да има период на изчакване. Това време дава възможност на мъжа и жената отново да размислят. Всевишният Аллах повелява: „О, Пророче, ако се развеждате с жените, развеждайте се с тях в срока, затова и пресмятайте срока, и бойте се от Аллах, вашия Господар! Не ги пропъждайте от домовете им, а и те да не излизат, освен ако са сторили явна скверност. Това са границите на Аллах. А който престъпва границите на Аллах, той угнетява себе си. Откъде да знаеш, Аллах може да породи след това и нещо ново.” (ет-Tалак, 65:1) Въпреки, че това знамение съдържа обръщение към Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), повелята има универсален характер и се отнася за цялата ислямска общност. Според нея жените, чиито съпрузи са пожелали развод, се освобождават от брачния съюз, като се вземе под внимание установеният за тях законен срок на изчакване. Преди да са изтекли три цикъла на неразположение и изчистване при жената, мъжът не може да се събере отново с нея и да встъпи в брак. Разведените жени не се прогонват от домовете на съпрузите им, а им се предоставя възможност да останат там до изтичането на срока за изчакване, освен ако възникне пречка. След развод може обстоятелствата да се променят – омразата да се превърне в любов, да настъпи разкаяние и съпрузите отново да пожелаят съвместен живот. Всъщност разводът е акт, който не се нрави на Аллах и до него трябва да се прибягва в краен случай.
Ислямът поставя ограничение върху броя на жените, които мъжът може да има. Границата е до четири жени. Всемогъщия Аллах казва: „А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате – две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи – с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните.” (4:3) Разрешението мъжете да встъпват в брак с повече от една жена, въпреки естествената в такива случаи ревност, много отдавна е превърнало знамението в обект на критики от страна на немюсюлманите. Споменатото позволение трябва да се разглежда в светлината на променящите се ислямски реалности. Ислямът категорично забранява прелюбодейството. Бракът с повече от една жена може да се окаже неизбежен, когато мъжът е силен и потентен, а жената - слаба и апатична или неспособна да ражда, и когато поради войни и ред други причини броят на мъжете намалее, а този на жените се увеличи. Тогава бракът на мъжа с повече от една жена не е задължение, а разрешение. Освен това, то не е неограничено, а е обвързано с условието за справедливост, и на онези, които се страхуват, че не ще могат да го спазват, е повелено да се задоволят само с една съпруга. Когато всички тези ограничения и условия се разглеждат комплексно, става ясно, че от гледна точка на приспособяването към средата, променяща се във времето, това позволение е най-уместният подход. Преди идването на исляма при арабите и при народите, приемащи многоженството, нямало такива ограничения. Мъжете се женели за колкото си искат жени. Злото, което се приписва на жената, се изкоренява с идването на исляма. Всевишният Аллах изкоренява из основи злото, което според арабите и другите народи преди исляма притежава жената. Той повелява: „А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.” (ел-Ахзаб, 33:58)
Ислямът забранява умъртвяването на момичетата. Преди исляма арабите и другите народи или заравяли новородените момичета живи или ги оставяли пред идолите, докато умрат, или са принасяни в жертва на някое желание. Коранът критикува твърдо бащата, който погребва дъщеря си жива затова, че в бъдеще тя може да стане съпруга на някой мъж, който за него ще бъде срам. Всевишният Аллах ни известява: „Претърпяха загуба онези, които от безумие убиваха своите рожби в неведение и сложиха под възбрана онова, което Аллах им бе дал за препитание, с измислица за Аллах. Заблудиха се те и не бяха напътени.” (ел-Енам, 6:140) Ислямът въвежда еднакви наказания за мъжа и жената. Ислямското право осъжда убиеца на смърт без значение дали е мъж или жена. За прелюбодеянието наказанието за мъжа и жената е едно и също. без да се прави разлика. Престъпленията, извършени спрямо жената, са поставени на едно ниво с престъпленията, извършвани спрямо мъжа било то по отношение на личността, имуществото или честта. Дори в някои случаи се отдава по-голямо значение на правата на жената. Пример за това са думите на Всевишния Аллах: „А онези, които набедят целомъдрени жени, после не доведат четирима свидетели, ударете осемдесет бича и не приемайте никога тяхно свидетелство...!” (ен-Нур, 23: 4) Ислямското законодателство дава право на собственост на жената и в същото време я държи и отговорна. През 1882 г. в Европа е създаден закон, който дава право само на семейните жени да притежават имущество. По този въпрос Корана поставя следното разпореждане: „И не възжелавайте онова, с което Аллах предпочете един от вас пред други! За мъжете има дял от онова, което са заслужили, и за жените има дял от онова, което са заслужили. И молете Аллах за Неговата благодат! Аллах всяко нещо знае.” (ен-Ниса, 4: 32) Ислямът отдава значение и на образованието на жената. Той спасява жената от робството и извисява положението й, като я прави достойна. В ислямската история има много такива примери. Образованите мюсюлманки спомагат много за обучението и възпитанието на обществото. Ислямът повелява жената да бъде уважавана, било тя момиче, съпруга или майка.
По рождение мъжът и жената не са равни. Създадени са с различни особености, за което има много причини. От това, че жената и мъжът са създадени различни, не може да се стигне до извода, че се руши равенството помежду им. При поставянето и тълкуването на проблемите, свързани с жената стигаме до извода, че ислямската религия е извор на хуманизъм, нравственост, справедливост и отговорност.
Жените и мъжете са различни по природа и от това зависят и техните функции в обществото. Но това не може да бъде причина да се смята, че мъжът е по-висш, а пък жената е по-нисша. Просто те се различават по своята структура, психика, естество, природа и т. н. Въпреки всичко не е нормално жените да се опитват да станат мъже и да вършат всичко като тях, това не е признак на равенство, борба за права и критерий за признаването им като личност, а комплекс за малоценност. За да се постигне хармония в обществото, всеки член на това общество добре трябва да знае своето място и функции. Мъжете трябва да се отнасят с необходимото внимание и уважение към жените, без да ги подценяват. Жените от своя страна не трябва да се държат надменно и горделиво, претендирайки, че са по-добри от мъжете във всяко едно отношение и не им отстъпват по нищо. Постигането на добри отношения и разбирателство между мъжа и жената може да стане само тогава, когато и мъжете, и жените разберат, че са създадени да съществуват съвместно. Те трябва да знаят, че съществуването им по отделно самостоятелно е невъзможно – то е пагубно и води до унищожение.
Хасан Мустански
Портал 
