Жената в Ислямската цивилизация
На фона на посредствената западна култура, която елиминира достойнствата на женствеността, изпъкват достойнствата на мюсюлманката в ислямската култура.
До цивилизацията, която изкорени из основи женствеността у жената, ние виждаме жената в Исляма, на която й е дадена действителната роля и стойност в живота. Това е роля и стойност, които запазват достойнството и природата на жената. Мюсюлманката е жената, която през един дълъг период от време, е възпитала и обучила много поколения в човечност, изпълнявайки по този начин своя дълг.
Ислямът отдава голямо значение на делата на мюсюлманката, свързани със съпружеството и в подкрепата, която тя дава на своя съпруг, както и в осигуряването на семейното спокойствие и щастие.
Ислямът изисква от мюсюлманката да бъде милосърдна майка по време на майчинството, излъчваща спокойствие, жена, която да възпита още от малки изследователите и героите на утрешния ден... Ислямът изисква от жената да призовава към добро човешкото общество, да го наставлява и да му посочва пътя, да му бъде учител.
По отношение на чувството за отговорност, и мъжът и жената са равни. Наред с това, отговорността им пред шериата е на едно ниво. Доказателство за това е историята, предадена от поколенията. Голяма е ролята на мястото на мюсюлманката до мъжа в изграждането на ислямската култура и цивилизация. Наред с мъжа и мюсюлманката се нагърбва с призоваването към Исляма. Тя се учи и обучава, задълбочава се в знанието и посвещава и други в него. По пътя на Аллах наред с мъжа, мюсюлманката понася трудностите, подложена е на изпитания и търпение. Тя се среща с различни изпитания и им устоява.
Тя е до мъжа в най-опасните моменти от битката, полага най-достоен изпит по време на борбата и битката.
Жената, както смятат някои, не е вещ, която трябва да слугинства в къщи. Жената обаче не е и това, което някои днес желаят да бъде – напълно свободна и разпореждаща се със себе си както желае. В статия от вестник Старн Мейл известният писател Анна Рорд казва следното: „Много по-добре е жените ни да не работят по фабриките и учрежденията. Защото вместо да се погубват по работните си места, да се похабяват, много по-добре за тях е да си седят у дома. Чуйте моя глас, де да бяха и нашите жени като мюсюлманките, силни, чисти, достойни, дори да са слугини, защото и слугините живеят най-достоен живот, изцяло, като децата в едно семейство. На честта на никого не се гледа с лошо око. Англичаните са изпаднали в наистина страшно състояние. Поради това, че мъжете и жените са заедно, те са пример за позор. Какво ни става, защо не ангажираме дъщерите си с дела, подхождащи на тяхната природа. Тях да ги направим ханъми в домовете си, мъжките дела да ги оставим за мъжете. За тяхното достойнство това е най-здравия и правилен път."
Кол Саймън пък в едно френско списание казва: „Жената, работеща извън своя дом върши работата на най-посредствения човек, но не изпълнява своя дълг на жена."
Вестник "Мюсюлмани", брой 9 (86), Август, 1999 година
Портал 
