Социалната справедливост и ислямската религия
В последните години всеки говори за „социална справедливост".
Що е социална справедливост?
„Социална справедливост означава разпределението на богатството и доходите между хората в обществото според правдата, за да не тънат някои в бедност и мизерия, докато други са богати като Харун."
В последната четвърт на 20-ти век почти всяка страна се стреми да реализира на практика идеята за социалната справедливост. Но много често борбата в това отношение не навсякъде дава блестящ резултат. Рязката граница между богатите и бедните, която някъде е дори пропаст, продължава да съществува. Има такива, които могат да харчат колкото си искат и където си искат. Но има и такива, чиито доходи не са достатъчни да посрещнат дори и най-належащите си нужди.
Ларон: В Корана, се споменава много богат човек от племето на Мойсей. Името му става символ на богатството във всяка епоха.
До днес в света съществуваха две системи. Както се знае, това са капитализмът и комунизмът. Те са колкото политически, толкова и икономически системи.
При капитализма човек печели толкова, колкото му позволяват умът и способностите. Няма ограничение за печалбата. Този, който гони печалбата според законите на капитализма, не обръща внимание на бедността и мизерията на другите. Капиталистът нехае за това, че докато той самият печели, тези, които работят, ала не успяват да спечелят достатъчно, и тези, чиито способности и ум не са пригодени за това, мизерстват. Безграничната свобода на печалбата в истинския смисъл на думата е изправила срещу капитализма един също толкова безмилостен противник и това, както е известно, е комунизмът.
А комунизмът свърза всички несправедливости в обществото с личната свобода за облагодетелстване. Тъй като се стига до този извод, при комунизма се забранява изобщо хората сами да печелят и да притежават богатството. А за да изтръгне корена на материалното неравенство в обществото, се приема като основна цел събарянето на капитализма. При капитализма човекът е принуден да направи някои жертви, за да устои и да се противопостави на този безмилостен враг. "И „социалната справедливост" е именно най-голямата, жертва, която капитализмът се принуждава да направи. Всъщност, социалната справедливост е нещо, което противоречи на духа на капитализма. В разрив е със законите. Но понеже не е имало друг изход, е предприета тази мярка.
Едната от тези две системи е разточителната, т.е. както се вижда тя не признава ограничение в печалбата, а другата е аскетична, т.е. забранява радикално печалбата и богатството.
Що се отнася до Исляма, той е създал едно равновесие между индивида и обществото, далеч от разточителството и аскетизма, защото е една божествена система. Не разрешава нито прекалената печалба, която би била насочена срещу другите, нито пък забранява изцяло стремежа и желанието към придобиване на имот и богатство, съществуващи в човешката природа. А именно, установява равновесието. Впрочем, Ислямът като цяло е религия на равновесието. Установява равновесие както между човека и обществото, така и между човешкия дух и тялото, между този и онзи свят. Ислямът е религия, в която няма място за крайности.
Първото нещо, което следва да бъде казано по въпроса за имота и богатството в Исляма е всъщност това, че всичко принадлежи на Аллах. В действителност един стих от Корана гласи:
„На Аллах принадлежи онова, що е в небесата и онова, що е на земята. Аллах обхваща всяко нещо.“ (14:126)
Добре тогава, какво трябва да се направи с тези неща по небето и земята, които са собственост на Аллах, за да живее човека, още повече да живее в благополучие. Ислямът е показал един път за това и това е пътят на труда. Най-законният път за печалба е трудът. Човек може да се сдобие с имот и богатство само ако работи. Добитата по този начин печалба е законна. Ислямът не гледа на такава една печалба с лошо око. Човек може да стане толкова богат, колкото си поиска, обаче в съответствие с правилата, поставени от Исляма. Прави впечатление обстоятелствеността на Исляма, особено в харченето на това богатство. Както се поставят някои изисквания за печеленето на имот и пари, така има и някои условия за тяхното харчене. Един мюсюлманин не може да каже: „Аз съм ги спечелил, ще ги похарча както си искам." Ако каже това, то е равносилно на капитализъм. При капитализма няма никакви ограничения и условия нито за печеленето, нито за изразходването на спечеленото. Един богат капиталист може, ако поиска, за 24 часа да пропилее богатството си. Един мюсюлманин носи своята отговорност, която се отнася и за този свят, и за отвъдния. Този цитат обръща внимание на тази отговорност:
„И да не смятат свидливите в онова, което Аллах им е дал от Своето изобилие, че това е добро за тях! Не, то е зло за тях. В Съдния ден ще бъде надянато на вратовете онова, за което се скъпяха. На Аллах е наследството на небесата и земята. За онова, което вършите, Аллах е Сведущ." [3:180]
Да, изразходването на спечеленото по неправомерни начини е един гоях. както е казано в цитата. Един богат мюсюлманин използва имуществото и парите си за задоволяване на законните свои нужди и тези на семейството и близките му. Всеки богат мюсюлманин е длъжен да счита себе си отговорен за премахването на глада, бедността и нуждата.
Един мюсюлманин не пилее парите си за лукс и показност. Не може да привлича завистта на другите. Нашата религия е приела, че бедните в едно общество имат дял от богатството на богатите от същото това общество. Зекятът, който е задължение на имотните, е продукт на това разбиране. Това е подтикнало достойния Абу Бакр (Аллах да го благослови и приветства) да обяви война на племената, които не са искали да дават закят. Закятът в Исляма е наложен като дълг, но това не е всичко. Хората са призовани и да оказват помощ на бедните. Всякакъв вид помощ, която ще направят по собствено желание, влиза в обхвата на милостинята (садака). Твърде честото споменаване на зекята и садаката в Корана е насочено към това да се направи така, че и другите да се възползват колкото е възможно от спечеленото богатство. В самия Коран са отбелязани някои от пътищата за изразходване. Този цитат е един от многото, които посочват това:
„Питат те какво да раздават. Кажи: „Каквото и благо да раздавате, нека е за родителите и близките, и сираците, и клетниците, и пътник. И каквото благо да сторите, Аллах го узнава.“ [2:215]
Ако се даде зекят и садака от парите и богатството, а останалата част се задържи без да върши някаква работа, това също не е приемливо. Ислямът желае парите да се влагат, да се създава поле за работа, да престанат да бъдат нещо, което е притежание само на определени хора.
Както се вижда, Ислямът е създал едно много фино равновесие както във всяка една област, така и между индивида и обществото, като не жертва едното заради другото. Този баланс е много по-хуманен от нещото, наречено социална справедливост от хората на Запад и тези, който са се вдъхновили от тях. Това съответства повече на житейските истини.
Един ден, докато седял със своите сподвижници, Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) попитал: „Има ли сред вас някой, който да обича имота на наследника си повече от своя имот?" Те отговорили: „Не, Пратенико на Аллах. Всеки обича своя имот повече от имота на наследника си." Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) рекъл: „Като казах вашия имот имах предвид това, което сте изразходвали както е угодно на Аллах и което в момента не е у вас, а като казах имота на наследниците ви, имах предвид това, което все още притежавате, не сте изхарчили и което след вашата смърт ще остане за наследниците си." Риязус-Салихин, т. 1, с. 571.
Днес това, което всички ние вършим, е да обичаме имота на наследниците си. А имотът, който Ислямът счита за действителна негова собственост е този, който излиза изпод ръцете ни, за да угодим на Аллах.
Дори да беше останало нещо недоизказано и ненаписано за социалната справедливост на земята и ако тя можеше да се доближи до духа на цитираните накрая от нас откъси от Корана и хадис, щеше да бъде достатъчно, за да осветлява навеки този път.
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (100), Юни, 2001 година