Религията трябва да заеме полагащото й се място в реалния живот
В началото на месец август т.г. по инициатива на Българската православна църква, Главното мюфтийство на мюсюлманите в България, Католическата и Арменските църкви в България, богословските факултети на Софийския и Великотърновския университет организираха международна конференция, посветена на толерантността между религиите. От името на патриарха на Българската православна църква взеха участие Варненският митрополит Кирил, Главният мюфтия на мюсюлманите в България — д-р Мустафа Хаджи, Главният равин на Тел Авив г-н Меир Лау, доц. д-р Фикрет Караман от посолството на Република Турция у нас и др. В тази връзка помолихме Главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи да сподели мнението си:
Според мен по отношение на толерантността между отделните религии в нашата страна няма проблеми. Ние имаме потребност от диалог между представителите на религиите, и политиците и държавните мъже от друга страна. Причина за липсата на такъв диалог, според мен е, че по-голямата част от тези кадри са израснали под влияние на атеистичната пропаганда и продължават да мислят по старому.
Ние като ръководство на мюсюлманската общност в България сме единодушни с Българската православна църква по въпроса за изучаване на вероучение в държавните училища. Тоест, те ще изучават християнско вероучение, а ние – наше, мюсюлманско. Това означава, че искаме едно и също нещо. Защо?
Защото като погледнем какво е състоянието на децата ни в училищата, ще видим, че едните деца тормозят и потискат другите (вземат им парите, джобните телефони, закуските и т.н.) нападат и ги бият, дори убиват. От друга страна учителите и родителите упражняват насилие върху тях. Затова ние като духовници заявихме, че не можем по-нататък да останем безучастни към този проблем. Това означава, че онези, които не са съгласни да се изучава вероучение в държавните училища, приемат тези издевателства върху децата. Ако обаче искаме в държавните училища да израснат възпитани и почтени хора, това може да стане единствено чрез въвеждане на вероучение в училищата ни. Положителни резултати има в онези училища, в които вече се преподава вероучение. В тях дисциплината и поведението на учениците е много по-добро, а и самото обучение решително се подобрява.
Ако искаме днешните поколения наистина да израснат като почтени доктори, инженери, адвокати, преди всичко трябва да притежават нормални човешки качества. А това е възможно единствено по пътя на въвеждане на вероучението в държавните училища. Това го е доказала историята ни и самият ни живот.
Що се отнася до толерантността между религиите, то нашата религия открай време и при всички случаи се е проявявала като религия на любовта към всеки и всичко. Много са примерите, които могат да се приведат в това отношение, но аз ще се задоволя само с един: по-голямата част от храмовете, а и всичките манастири в българските земи са изградени по времето на османското управление. Християните са обучавали децата си в църковните и манастирските училища. За съжаление ние никога не сме срещали подобна толерантност, не срещаме и сега.
Най-фрапиращ случай на подобна нетолерантност към мюсюлманите беше нападението над кланящите петъчния намаз вярващи пред софийската джамия Баня Башъ на 20 май т.г. Този акт събуди широк отзвук както в страната, така и в чужбина.
От друга страна, най-естествено наше човешко право е да имаме свое мюсюлманско гробище. Макар че редица пъти сме поставяли този въпрос и сме писали до отговорни фактори, все още нямаме конкретно решение на въпроса. При това положение бяхме принудени да заменим наши 50 декара земя от Северна България с държавна, за да се сдобием с гробищен парк. За целта подписахме споразумения, но документите изчезнаха безследно.
Нас ни обединяват общи проблеми с другите вероизповедания. По-горе споменах за общите ни въжделения за изучаване на вероучение в държавните училища с Българската православна църква. Общото, което ни свързва с Еврейската общност са непрекъснатите неприлични и обидни надписи по стените на храмовете ни. Въпреки това виновниците не могат да се установят.
Освен това искам да заявя, че на някои наши жени мюсюлманки не им се позволява да посещават държавни учреждения, тъй като са със забрадки на главите.
В днешния XXI век, когато техниката и технологиите са толкова високо развити, лишаването на хората от религия показва, че те живеят в безпросветност и невежество. Следователно, непознаването на религията е невежеството на XXI век.
Би трябвало най-сетне религията да заеме полагащото й се място в реалния живот на обществото ни. Не може повече тя да остава настрани като нещо маловажно и маргинално. Защото гореизброените проблеми могат да породят непредвидени големи опасности. В съвременния свят най-голям проблем на човечеството е глада. А този проблем може да се преодолее само когато хората се научат на хуманизъм. Защото нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ни повелява: „Не може да е от нас този, който спи, докато съседът му е гладен“.
Случаят с кървавия атентат, който стана в Норвегия показа, че тероризмът не е нещо, което да се припише единствено на исляма. Трябва да се знае, че истинският мюсюлманин не може да участва в терористични актове. Защото вярващият човек носи в сърцето си любов. А не е възможно този, който обича да мрази. Следователно, вярващият човек не може да се отнася враждебно спрямо другите религии. В Свещения Коран Аллах Теаля ни повелява: „Не ругайте техните храмове, защото те ругаят срещу Аллах“.
Трябва да отбележа, че въпреки че закъсня тази конференция, тя постави важно начало, защото по такъв начин духовниците заявиха своето послание на българското общество и на световната общност. Нека не забравяме, че политиката може да служи на религията, но тя не може да се ползва за политически цели. Това трябва да разберем ние самите преди всички и да го разясняваме. Вярващият човек е бил винаги силен, защото не се осланя на никой друг, освен Аллах и на никой друг не се оплаква, освен на Аллах. Той трябва да определи своята позиция и да я защитава!
Портал 
