Становище на Главно мюфтийство по повод приемането на закона на вероизповеданията
Според мюсюлманската общност в Република България при приемането на закона за вероизповеданията трябва да се има предвид следното:
1. Потвърждаване на конституционния текст, който гарантира религиозното себеопределение на български граждани, като се реалността, че мнозинството от тях са православни и мюсюлмани, чиито религиозни практики са традиционни за България.
2. Във връзка с горното да се отчете спецификата на религиозните обичаи, имаща отношение към държавния протокол, и се отдаде необходимото значение на тази традиция.
3. Да се осъществи реално отделяне на държавата и нейните ангажименти към изповеданията и се гарантира свободата на вероизповедните общности, като се запази и тяхното равнопоставено положение пред законите и Конституцията на страната.
4. Да се гарантира съществуването на вероизповеданията в страната, като се осъществи възстановяването на отнетите им имоти след 1944 г., от съществуващите тогава изповедания и се признае първоприемството на тези изповедания в момента, и се приложи процедура на регистрация, отчитаща съществуващата реалност към днешна дата, и се извърши съдебна регистрация по закрита процедура, т. е. чрез представяне на необходим набор от документи, разписани в закона и даващи ясна и недвусмислена характеристика за легитимност на изповеданието.
5. Да се разпишат задълженията на Дирекцията по вероизповеданията, която може да има координиращи и съгласувателни правомощия между държавата и изповеданията, както и да осъществява контрол по спазването на законовите разпоредби, отнасящи се до конституционните текстове, неразрешаващи разпалването на религиозна етническа и расова омраза, както и злоупотребата с разписаните в закона права на изповеданията.
6. Уреждането на проблема с подразделенията на конкретно изповедание трябва да се извърши така, че щом е утвърдено централното ръководство, да се спази уставът на съответното изповедание и каноничните разпоредби на съответната общност и се извърши регистрация чрез препотвърждение от местната власт на вътрешния за изповеданието избор, а не да се налага процедура, която ще влезе в конфликт със създаденото устройство на общността. В този пункт законът трябва да даде ясни правила за гарантираното хармонично съществуване на изповеданията, без да създава предпоставки за разкол и дублиращи структури.
7. Гарантирането на правото на свободно сдружаване и правото на религиозно самоопределение трябва да намери решение, като се реши въпросът с имуществото на религиозните общности и начините за придобиване на такова. Само с ясна визия за съществуващото имуществено състояние на вероизповеданията в момента на завръщането на отнетите имоти чрез закона и за изясняването на унаследяването на религиозните общности ще се разреши проблемът със създаване на дублиращи се вероизповедания.
Като взе предвид гореизложеното, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България изразява своето отношение към дискусията по приемането на нов закон за изповеданията и препоръчва на парламентарните избраници да опознаят религиозната традиция и практика на вероизповеданията в България и да се съобразят с препоръките на Европейската правна комисия, които не намираме в нито един от предложените законопроекти. Същевременно не бива изкуствено да се противопоставят религиозни общности чрез законодателни привилегии, а съществено да се обърнат към традицията и практиката и се отрази най-успешното от функционирането на религиозните общности, като се поправят сериозните поражения от намесата на държавата в регулирането на религиозните въпроси. Вероизповеданията в Република България доказаха, а двете най-големи са Православното и Мюсюлманското, че мъдростта на религиозните общности е в състояние да преодолее личните амбиции на политици и държавници, които всяха разкол, противопоставяне в тях. Въпреки тези намеси двете общности намериха вътрешни сили да съхранят и умножат вярата на своите последователи и ревностно да се борят за възстановяването на религиозните имоти, които са съществена част от религиозната самостоятелност на общностите.
Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България предлага експертна комисия да се запознае със съществуващото обществено и структурно представителство и функциониране на религиозните общности и да подпомогне комисията по вероизповеданията при съгласуването на отделните законопроекти, защото да се отрази както традицията и религиозната практика, така и моторното устройство и законовото съществуване на управленски механизми.
Авторите са отговорни за материалите!
Ние вярваме, че сегашните народни избраници ще прекратят практиката да се налагат модели на религиозно структуриране, без да се интересуват от мнението на съществуващите общности, и ще насочат своето внимание към пряк диалог с тях, като същевременно ще препотвърдят силата в качеството си на народни трибуни.
Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (109), Юни, 2002 година
Портал 
