Синът на Мерйем - Пророк Иса
Съпругата на Имран била бременна. Извърнала лице към небесата и отправила дуа:
- О Аллах, на Тебе обрекох детето, което нося в утробата си. Ще го дам в храма Байтул Макдис, за да Ти служи. Ще Ти се покланя ден и нощ. Нито за миг няма да прекъсва ибадета си към Аллах.
Изминали месеци. Съпругата на Имран родила. Детето било момиче. Тя отново извърнала лице към небето и рекла:
- О Аллах, роди ми се дъщеря. Нарекох я Мерйем.
Аллах по-добре от нея знаел, какво е родила. Съпругата на Имран притиснала своята дъщеря нежно към гръдта си и се помолила:
- Аллах, пази я от шейтана и неговите чеда.
Когато Мерйем малко поотраснала, майка й я завела в храма Байтул Макдис. Щяла да я предаде в ръцете на хората, които живеели в храма и прекарвали живота си в служба на Аллах. Мерйем щяла да се грижи за светилището, защото майка й се помолила на Аллах и обещала, че ако той я дари с рожба, ще я обрече на храма. Ето че Аллах й дал Мерйем и тя трябвало да изпълни обета си.
Имамин на храма бил бащата на майката на Мерйем. А пророк Закария бил съпруг на сестра й. Поради това майката на Мерйем я довела в храма, за да живее заедно с тези, които служели на Аллах. Тъй като пророк Закария бил мъж на сестра й, той пожелал да я вземе при себе си. Останалите обаче не били съгласни. Закария (а.с.) възразил:
- Аз съм по-достоен.
Един от другите се намесил и казал:
- Никой няма по-големи права от останалите. Всички сме служители на този храм.
- Тогава защо не сте съгласни? – попитал Закария.
Някой предложил следната идея:
- Нека да хвърлим перата си в реката. Да спечели облога този, чието перо се обърне против течението.
Отишли право на реката. Поставили отличителни знаци върху перата си и всички едновременно ги хвърлили в реката. Всички пера се носели по течението, само едно от тях започнало да плува обратно. Когато го извадили, видели, че това било перото на Закария.
Дали Мерйем на пророк Закария. Той се заел с нейното възпитание и обучение. Тя пораснала под неговите грижи. Имала си свое място в михраба на храма. Никой друг освен Закария не можел да влиза там. Ден и нощ Мариям се покланяла на Аллах.
Всички в храма говорели за пословичната набожност и неподправената вяра на Мерйем. Измежду тях тя прекарвала най-много време в намаз. Понякога меляикета я навестявали на мястото, където се молела, и й носели плодове, които никой не бил виждал. Всеки път, когато пророк Закария влезел в михраба, съзирал тези прекрасни плодове до;щя., Един път я попитал:
- Мерйем, откъде намираш тези плодове, след като не излизаш навън и не ходиш никъде?
Тя му отвърнала:
- Те идват при мен от Аллах Теаля. Той дава щедро препитание на този, когото пожелае.
Закария бил пратеник на Аллах. Знаел, че меляикетата носели на благочестивите хора препитанието им, и вярвал в това.
Веднъж меляикетата дошли при Мерйем и й рекли:
- Мерйем, измежду жените Аллах избра тебе. Ще родиш син, който ще бъде велик. Той ще стане славен пророк. Ще разговаря с хората още в пелените. Ще ги призовава да се покланят на Аллах и да нямат друг бог освен Него. Мерйем, умножи молитвите и поклоните си към Аллах, за да заслужиш благодатта на този голям дар.
С очи, отправени към небето, Мерйем се помолила:
-О Аллах, как мога да имам дете, след като не съм омъжена? - Аллах е всемогъщ. Когато пожелае да стори нещо, изрича му "Стани!" и то става на момента – отговорили меляикетата.
***
Мерйем вече прекарвала целите си нощи и дни в ибадет. Ако нямала някаква много наложителна работа, не излизала вън от храма.
Един ден Мерйем излязла вън от стаята си, за да посрещне една своя належаща нужда. Вървяла самичка в посока на изток от храма. Изведнъж пред нея изскочил някакъв мъж. Уплашена, тя извикала:
- О Аллах! Не смей изобщо да се доближаваш към мен! Кой си ти? Човекът отговорил:
- Аз съм пратеник на Аллах. Не съм човек, а меляике. Аллах Теаля ме изпрати, за да те известя, че ще те дари с едно умно дете.
Мерйем попитала:
- Аз нямам съпруг, как мога да имам дете, след като съм чиста и целомъдрена жена?
Меляикето й отвърнало следното:
- Аллах обеща да ти даде дете, без да се омъжваш. Той е всемогъщ. Аллах Теаля ще представи на хората това като едно доказателство, за да покаже Своето могъщество и величие. Той сътвори Адем без родители. Той ще създаде без баща и твоето дете.
Мерйем започнала да страни от хората. Когато започнали родилните й болки, отишла при едно дърво, в ствола на което имало хралупа, и облегнала гърба си на нея. Мислела какво ще й кажат хората, когато се върне с дете в обятията си. Всички я познавали като добра жена, отдадена на ибадета. Казала си:
- Какво ми стана, де да бях умряла по-рано, та да не изпадна в това лошо положение.
Тогава чула току-що роденото от нея дете да говори. То й извикало:
- Недей да страдаш!
Мерйем се стреснала и започнала да се оглежда на всички страни. Наоколо нямало никой. Разбрала, че проговорил младенецът. Той продължавал:
- Изтръскай клоните на палмата. Фурмите ще изпопадат. Яж и пий, колкото поискаш. Бъди благословена. Когато видиш някой човек, ще ме посочиш и ще му кажеш: "Днес съм дала обет пред Аллах да не говоря."
Мерйем се изправила на крака и поела девето в прегръдките си. Вървяла и стигнала там, където имало хора. Когато видели Иса в ръцете й, те се ядосали и натъжили. Казали й:
- Как можа да сториш това грозно деяние? Ние не предполагахме, че си способна на такова нещо. Твоят баща беше добър човек. Майка ти също не бе лоша жена. А ти беше девойка, която се покланяше на Аллах. Може би ще ни обясниш какво се е случило.
Без да отвори уста, за да пророни и дума, Мерйем посочила детето.
- Ти подиграваш ли се с нас, Мерйем? Шегуваш ли се? – казали те.
Хората ядосано се спогледали. Младенецът изведнъж проговорил:
- Аз съм раб на Аллах. Той ми даде книга. Създаде ме да бъда пророк и свят човек. Повели ми да отслужвам намаз, да давам своята милостиня и да почитам майка си през целия ми живот. Повели ми да не бъда тиранин и разбойник. Аллах ме приветства в деня на раждането, смъртта и възкресението ми.
ИЗВОДИ И ПОУКИ
Всяка дуа получава своя отговор. Но тя може u да не бъде приета буквално. Аллах е справедлив и премъдър. Върши всичко точно така, както то следва да бъде. Може би с това Аллах ще направи нещо още по-добро.
Бащата на Мерйем искал момче, но му се родило момиче. Той не знаел, че тя щяла да зачене пророк.
На този, който му служи благочестиво, Аллах дава материално и духовно препитание, обръща сърцата на хората към него, за да го приемат.
Аллах за всяко нещо има сила. Някого сътворява без баща и майка като Адем (алейхис селям), а другиго, като Иса (алейхис селям), създава без баща.
Аллах е всемогъщ. Аллах дава на езика, който е парче месо, способността да говори, а на краката, които са от кости, нерви и месо, силата да ходят. Ако пожелае, може да накара да проговори дори невръстното дете в люлката, подобно на Иса. Аллах му дава способността да говори още в люлката, за да даде знак, че той е пратеник на Аллах, а майка му не е блудница, а праведна жена.
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (101), Юли, 2001 година
Портал 
