Пророк-миролюбец
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), осъществил завземането на Мекка в края на своето слово пред дверите на Кааба, задава следния въпрос на насъбралите се мекканци: "О, синове на курайш! Как мислите, че ще постъпя с вас?" Хората в един глас отговорили: "Очакваме само добрини, защото ти си добър наш събрат, син на добър наш събрат". Тогава Аллаховият Пратеник им повели: "Вървете си по живо по здраво! Всички сте свободни!"
Тази постъпка е израз на великодушието на един Пророк победител, който осем години преди това, поради смъртна опасност от съгражданите си, бива принуден да напусне родния си град. Въпреки всичките прояви на враждебност към него и другарите му през последните тринайсет години, когато е имал възможност да отмъсти на всеки в този град, който той завладял, не само че не е прибягнал до отмъщение, но дори простил на виновниците за това. Цялото това поведение на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) може да се обясни с факта, че той е Пратеник на мира.
Дори само внимателното проследяване на процеса на завладяването на Мекка, ще ни разкрие неговото миролюбиво поведение през целия му живот, без да има нужда да прибягваме до други примери. Както е известно, Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) до последния миг пазел в тайна намерението си да нападне Мекка като не споделял това нито с приближените си, нито дори със съпругите си. Молбата му пред Аллах била племето курайш никога да не узнаят какво е наумил. Затова се противопоставя на всичко, което можело да наруши тази тайна. Така например, той попречил на Хатиб б. Ебу Белтеа, който в желанието си да предупреди роднините си, изказвал предположение, че може да има поход срещу Мекка. Тогава той наредил всеки от войниците на десетхилядната му армия да запали отделен огън, за да всее смут у неприятеля, създавайки впечатление за многочислена и мощна армия.
Всички тези мерки, предприети от Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), били, за да не се допусне кръвопролитие, защото той знаел, че, ако мекканците узнаят намерението му, вероятно ще вземат мерки, за да се противопоставят на ислямската армия, в резултат на което и двете страни щели да пролеят излишна кръв. А през осмата година от хиджрета мюсюлманите били толкова силни, колкото никога преди това. Следователно, било е възможно Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) да предприеме оправдан поход с многобройна армия срещу меканските езичници, които нарушили примирието от Худейбие. Само че той нямал за цел да отмъсти. Затова противно на думите: "Днес е свещен боен ден и е позволено да се пролива кръв в Кябе!", той заявил: "Днес е денят, в който Аллах ще възвеличи Кябе!" (Бухари). Когато тръгнал на този поход, той не възнамерявал да се върне и да се установи в бащиния си роден край. Мединците, които се бояли от осъществяването на подобно естествено желание с думите: "В никакъв случай! Аз съм раб на Аллах и Негов Пратеник. Отдадох се на Аллах и се преселих при вас. Животът и смъртта ми ще бъдат при вас!" (Муслим)
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) отишъл в Мекка, за да изчисти от идолите свещения храм на исляма и да спечели за вярата този град, който представлявал сърцето на Хиджаз. След като не позволил да се пролива кръв и заявил, че всички, които са останали по домовете си, могат да се чувстват защитени и в сигурност, той се обърнал към тревожно очакващите решението му мекканци с думите: "Всички сте свободни!" и обявил всеобща амнистия. С този акт той успял да спечели сърцата на всички. Така се осъществило онова, което се известява в Свещения Коран, а именно: "Когато дойде подкрепата на Аллах и победата и видиш хората да встъпват на тълпи в религията на Аллах, прославяй своя Аллах с възхвала и Го моли за опрощение! Той винаги приема покаянието." (ен-Наср, 1-3). Сред тях е бил и вождът на курайш – Ебу Суфян, синът на Ебу Джехил, Икриме и др. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) не им припомнил горчивите събития от миналото, за да не ги засрами. Той сметнал, че срамът и разкаянието, които изпитвали, са им достатъчни, за което им простил.
Другото нещо, което трябва да си припомним във връзка със завладяването на Мекка, е фактът, че през двайсет и три годишното си пророчество, почти всички войни, които водил Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) са били с отбранителна цел. Впрочем, първите значими сблъсъци с врага при Бедир, Ухуд и Хендек, са станали след като мекканските идолопоклонници са изминали стотици километри, за да нападнат мюсюлманите. При други битки пък са били налице заплахи и опасности, които е трябвало да бъдат отстранени. А завземането на Мекка, което станало изключително по инициатива на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), показва, че е било подготвено и запланувано като мирен поход. Някои изследователи, имайки предвид това обстоятелство, преценяват войните на Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) като войни, в които се е проляло най-малко кръв в световната история на човечеството. Според една статистика, с изключение на някои сблъсъци, при тези войни общият брой на жертвите, които са дали мюсюлманите, възлиза на 138, а броят на жертвите, дадени от вражеската страна - 216, с изключение на сражението с племето Бену Курайза.
Полезно е да се припомнят тези реалности на хората със задни мисли, които искат да го представят като привърженик на насилието и да им се разкрие, че той е бил Пратеник на мира, който строго е спазвал повелите на Всевишния Аллах.
Проф. д-р И. Хаккъ Юнал
Портал 
