Избавлението на Пророк Исмаил

Избавлението на Пророк Исмаил

Пророк Ибрахим се оженил за Сара и те заживели като семейство. Стигнали до преклонна възраст, но въпреки това нямали деца. Сара имала една робиня на име Хаджер. Казала на съпруга си:
- Ние съвсем остаряхме, а нямаме дете, защото аз съм безплодна и не мога да имам деца. Ожени се за тази робиня. Може би Аллах ще ти даде дете и ще ни донесе радост до края на живота ни.
Пророк Ибрахим й отвърнал:
- Не, Сара. Страхувам се, че когато Хаджер роди, ти ще я ревнуваш, защото нямаш деца. Ако Аллах Теаля бе пожелал, несъмнено щеше да ни дари с дете.
Сара отвърнала:
- Не, Ибрахим, не. Аз не само няма да ревнувам от Хаджер, но и като роди ще се радвам. Ако Аллах ни изпрати дете, всички ще се радваме.
Подир това Ибрахим се оженил за Хаджер и тя забременяла от него, ала той не знаел това.
Една нощ Ибрахим седял навън пред своята шатра, а съпругата му Сара била вътре. От някъде дошли трима млади мъже и му казали:
- Селяму алейкум, Ибрахим.
- Алейкум селям – отвърнал той и ги поканил да седнат. После наредил на един от хората си да заколи тлъсто теле, понеже искал да устрои хубаво пиршество за гостите си.
Ястията били готови. Ибрахим ги поканил на трапезата, но те не дошли. Той се изплашил и решил, че са разбойници или крадци и че няма да вечерят, а ще го ограбят или пък ще му сторят зло. Попитал ги:
- Кои сте вие?
Те отвърнали:
- Ние сме ангели. Дойдохме да ти съобщим радостната вест, че ще имаш дете.
- Не се шегувайте и не се подигравайте с мене. Как ще ми казвате, че ще имам дете, при положение, че аз съм вече старец – недоумявал Ибрахим.
- Аллах казва така – отговорили ангелите.
Сара, която чула това, се учудила и изсмяла. И на нея ангелите рекли:
- А ти, Сара, ще родиш син на име Исхак. Той пък ще има син, който ще се казва Якуб.
Сара се плеснала с ръце по лицето и казала:
- Какво ви става? Щяла съм да родя. Та аз съм възрастна жена. Не виждате ли колко съм стара.
- Нима смяташ, че това не е по силите на Аллах Теаля? – казали ангелите.
Ибрахим ги попитал:
- Къде отивате сега?
- Отиваме в селото на братовия ти син Лут – отвърнали ангелите. - Ще погубим неговия народ от неверници. Никой няма да се спаси освен непорочните люде. Призори ще загинат всички от племето му, които са вършели скверни дела. Скоро май ще настъпи утрото – казали те и си тръгнали.
Месеци след това Хаджер родила дете. Баща му го нарекъл Исмаил. Сара не била родила още. Ибрахим се зарадвал много на раждането на Исмаил. Взел го и отишъл да й го покаже. Когато видяла детето, Сара изпитала неописуема ревност и казала на съпруга си:
- Или аз, или Хаджер с детето – в този дом има място само за една от нас. Отведи ги някъде надалеч. Не съм в състояние да понеса да виждам нито него, нито робинята, която му е майка.
Пророк Ибрахим дълго се опитвал да смекчи сърцето й, но тя държала на своето.
Като се уповавал и разчитал на помощта на Аллах, взел със себе си Хаджер и сина си Исмаил и ги отвел далеч в пустинята. Там им построил шатра близо до мястото, където понастоящем се намирал храмът Кааба. Преди да ги изостави и да си тръгне оттам се обърнал към Аллах, поклонил му се и отправил следната молитва към него:
- О, Аллах, настаних семейството си в тази пустош, но близо до твоя дом Бейти Харем. Нека те изпълняват своя намаз. Накарай хората да отворят сърцата си за тях и да им помагат, а на тях им дай блага в изобилие, за да ти бъдат признателни.
Пророк Ибрахим се върнал у дома. Не след дълго Сара родила. Нарекли детето Исхак. Били много радостни, а Сара най-после била щастлива.
Хаджер живеела заедно със сина си Исмаил. Един ден водата, която Ибрахим оставил, свършила. Хаджер страшно ожадняла и млякото й секнало. Детето също усетило жажда и глад. Но тя не знаела къде може да намери вода в тази пустош.
Хаджер оставила сина си в шатрата и тръгнала да търси вода в пустинята. Нямало и следа от вода. Слънцето греело ослепително, а въздухът бил нажежен. Всеки път когато понечвала да се върне, си спомняла за Исмаил.
- Исмаил, детето ми – си казвала тя. – Как бих могла да се върна при тебе без да намеря вода?
Той бил мъничко детенце и щяло да умре от жажда.
Седем пъти изминала разстоянието тичешком между хълмовете Сафа и Маруа в търсене на вода, но не могла да открие. Накрая останала без дъх и езикът й пресъхнал от жажда. Изтощена се върнала образно. Ту крачела, ту се свличала на земята и лицето й се забивало в пясъка, после отново се изправяла и поемала пътя към дома. Така опечалена наближила шатрата. Била загубила всякаква надежда. Мислела, че от глад и жажда синът й Исмаил е вече безжизнен, защото не го е кърмила от доста време. Когато влязла вътре, Хаджер изгубила ума и дума. Малкият Исмаил пълзял по земята, смеел се и сочел към майка си с пръстчета.
- О Аллах, как стана така, че е жив!
Той не бе умрял, защото, като ровел в пясъка с пръстчета, бе открил кладенеца земзем. Оттам бликнала вода и Исмаил пил от нея. Пляскал с ръце и крака насред водата и си играел. Хаджер също се спуснала към извора и пила до насита. После взела Исмаил в прегръдката си, целувала го и се молела на Аллах Теаля:
- О Аллах, аз съм ти много признателна, много.
Керваните с пътници, които минавали от там останали много учудени, когато видели водата, бликаща от кладенеца земзем. Те познавали тукашните места и знаели, че няма и една капка вода, а наоколо не растяла дори и една тревичка. Недоумявали. Дошли при шатрата на Хаджер и я попитали:
- Откъде дойде тази вода?
Хаджер им разказала своите премеждия. Тогава те заключили:
- Това дете е свято и благословено.
Разпънали своите шатри около извора.
Настанили се около детето, което с ръката си бе изровило вода. Аллах бе приел молитвата на пророк Ибрахим (алейхис селям) и разтворил сърцата на арабите за него. Ибрахим (алейхис селям) наистина се бе помолил така:
„Накарай хората да разтворят сърцата си и да се смилят с добро над тях...''
Шатрите около дома на Хаджер се увеличавали и така се образувало цяло село.
След време пророк Ибрахим дошъл да види съпругата си Хаджер и сина си. Когато видял толкова много шатри, останал изумен. Помислил си, че е сбъркал мястото, и понечил да се върне. Тогава попитал един от хората наоколо и той му посочил дома на Исмаил, а после го отвел дотам.
Пророк Ибрахим ги целунал, прегърнал и заплакал. Разбрал, че Аллах Теаля бе приел молитвата му. Изпълнил два рекята намаз на мястото, където днес в името на Аллах мюсюлманите пристигат на поклонение. После се върнал обратно, изпълнен с душевно спокойствие.
Пророк Ибрахим идвал тук всяка година, виждал съпругата и сина си и се покланял на Аллах. Оттогава изминали години. Исмаил пораснал и станал чудесен момък. Вярвал в Аллах. Не се покланял на идолите, а на Аллах, защото баща му още малък го научил да изпълнява намаз.
Една нощ, докато спял, пророк Ибрахим чул насън глас:
- Аллах ти заповядва да принесеш сина си Исмаил в жертва.
Пророк Ибрахим се събудил и се помолил:
- О, Аллах, щом ти желаеш да принеса в жертва сина си, аз ще се покоря на твоята воля.
После продължил да спи. Отново насън чул глас:
- Аллах ти заповядва да принесеш Исмаил в жертва.
Пророк Ибрахим пак се събудил, изпълнил два рекята намаз и се помолил:
- О, Аллах, щом ти желаеш да принеса в жертва сина си, аз ще се покоря на твоята воля.
За трети път заспал и чул същия глас:
- Аллах заповядва, да принесеш в жертва сина си Исмаил.
Пророк Ибрахим се събудил отново и рекъл:
- Вече трябва да изпълня тази заповед.
Пророк Ибрахим отишъл при Исмаил, взел го и излезли от шатрата. Когато се изкачили на планината, Ибрахим казал на сина си:
- Присъни ми се, че трябва да те принеса в жертва. Какво мислиш по този въпрос?
Синът му отвърнал:
- Тате, направи така, както ти е заповядано. Иншаллах ще видиш как ще понеса всичко.
Пророк Ибрахим не искал синът му да види ножа. Завързал ръцете му на гърба. Положил лицето му върху отсрещната скала. Извадил остър нож и, като си вдъхвал сам смелост, се помолил:
- О, Аллах, ето аз изпълнявам заповедта ти, така както ти ми рече.
После вдигнал ръката, която държал ножа и, преди той да опре гърлото на Исмаил, чул глас:
- Ибрахим, ти изпълни докрай съня си.
В този момент що да види: насреща му идвал един ангел, който държал в ръце голям овен. Ангелът заговорил:
- Вместо Исмаил заколи този овен. Аллах изпрати в дар това, за да живее той.
Пророк Ибрахим си отдъхнал. Развързал сина си. Хванал овена и го принесъл в жертва. Изпълнил намаз и се помолил на Аллах Теаля за това, че се бе смилил и пощадил сина му.
Оттогава ние колим курбан и раздаваме от месото му храна на бедните в знак на признателност към Аллах (дж.дж.) за спасението на Исмаил.
Аллах заповядал на Ибрахим и Исмаил да построят храма Кааба. Двамата заедно дялали камъни и размесвали материала за строежа. С всеки изминал ден сградата се извисявала. Ибрахим и Исмаил били радостни, че са изпълнили заповедта на Аллах, отправяли молитви към Аллах и го умолявали:
- О Аллах, приеми молитвите ни, защото Ти виждаш и чуваш всичко. Направи ни мюсюлмани, които вярват в теб. Стори и от нашите потомци мюсюлмани, които вярват в теб.
Когато сградата, била изцяло готова, Аллах Теаля заповядал на Ибрахим:
- Ето тук е Моят дом. Аз ти посочих мястото и ти дадох, разрешение да го съградиш. Сега ти повелявам:
Да нямаш друг бог освен мене. Пази дома ми чист, за да могат хората да го обхождат, да извършват намаз и да коленичат смирено. Призови на хадж хората от всички краища на света да пристигат пеша или на гърба на животно.
Пророк Ибрахим призовал на поклонение всички хора. Заприиждало множество от всякъде. Аллах го научил как се прави хадж, а той от своя страна учел хората.
От потомството на Исмаил (алейхис селям) произхожда нашият пророк Мохамед Мустафа (салляллаху алейхи уе селлем), а от потомците на Исхак – пророците Якуб, Юсуф, Муса, Давуд и Сюлейман (алейхимус селям).

Изводи и поуки
Аллах Теаля несъмнено е всесилен. По силите Му е дари с дете дори грохнали старец и старица. Вярващият вижда това и потвърждава увереността си с вяра. Ето Аллах Теаля, който е способен на всичко, е твой приятел, господар и помощник, в такъв случай ти не се страхувай от никого, опри се за Него и се уповавай.
Главното в семейството с да цари мир между всички. 3а да има спокойствие и мир ако е нужно, трябва да се построи отделен дом. Аллах помага на своя раб с милостта си. Дори тогава когато свършат и се изчерпат всички причини, достатъчно е да не губиш надежда, обърни се към Него и се помоли. Ще видиш че Той кара да се сбъднат и невъзможните неща. Ето кладенецът земзем е едно такова безкрайно море от благодат което се появява в момент на лишения тогава, когато всичко изглежда безнадеждно. Ето това е благоденствието на земята като награда за покорството.
Когато всякакъв гид любов се пожертва с любовта към Аллах и в името на тази любов, тогава се постига вярата в единния 6oг. Най-великият пример в това отношение е пророк Ибрахим (алейхис селям) Така както вярата изисква единобожие така и единобожието налага покорност. А най-впечатляващия пример за това е пророк Исмаил (алейхис селям). Нека всеки вярващ се стреми да постигне вярата в единния бог на Ибрахим и смирението на Исмаил.
Някои са обикнали с цялото си сърце сина си. Други – богатството, трети – жените, четвърти – славата и т.н. Ако всичко това се жертва но пътя на Аллах, ще бъде предпочетена любовта към Него.
Всяка жена, подобно на Сарийе трябва да се посвети на своя съпруг, който е по пътя на Всевишния, а всеки син – на своя баща който е по пътя на Всевишния, и на Аллах, така както направи Исмаил.
Пророк Ибрахим и пророк Исмаил издигнаха храма Кааба и той се превърна в нещо като паметник, който възхвалява покорството на Исмаил и вярата в единния бог на Ибрахим. Пророк Ибрахим се помоли и призова всички да дойдат там на поклонение.
Вярващи! Постигнете истинската вяра в единния бог и покорността. Със сърцето, делата, нравствеността, поведението си, с противопоставянето на неверието, многобожието, шейтана и неговите лукави игри ще видите че молитвата ви се приема и че призивът е въздействал на душите.
Най-великата молитва, която човек може да отправи за свое добро, е да може да живее и да умре с вярата. А най-важната молитва за другите е те да имат богобоязливи водачи.

Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (94), Април, 2000 година