Тоягата на Пророк Муса

Тоягата на Пророк Муса

Когато пристигнал в Египет, пророк Муса (алейхис селям) отишъл направо, в дома на брат си Харун (алейхис селям). Разказал му това, което е чул и видял.
Харун си казал:
- И на мене Аллах Теаля ми съобщи същото. Щом е така, веднага да вървим при фараона.
Пророците Муса и Харун (алейхимес селям) се явили пред Фараона. Езикът на пророк Муса (алейхис селям) престанал да се плете и той проговорил:
- Аз съм пратеник на Господаря на световете. Изпрати ме при тебе. Ще пуснеш на свобода синовете на Исраил.
Фараонът му отвърнал:
- Ти не си ли онова момче, което ние намерихме като бебе и отгледахме, а после уби един египтянин и избяга?
- Да – рекъл пророк Муса. Аз извърших това, за което ти разказа. Но се покаях пред Аллах. И той ми даде знание и ме натовари с мисията на пророк.
- Кой е пък този Аллах, който казваш, че те е изпратил като пророк? – попитал фараонът.
- Той е Господарят на световете. Твоят и Богът на предците ти – отговорил Муса.
- Как ще докажеш думите си? Ако имаш доказателство, че казваш истината, дай го – рекъл фараонът.
Пророк Муса (алейхис селям) метнал на земята тоягата си и тя се превърнала в голяма змия. Извадил ръката си и всички видели, че тя е съвсем бяла и сияе. Знатните люде и държавните големци, които седели край фараона, извикали всички в един глас:
- Това е една голяма магия.
Фараонът казал:
- И ние имаме много магьосници. Ще ги събера, за да направят същите вълшебства като твоите. Да определим един ден, в който ще дойдете всички. Да видим кой е по-силен. Ти, който твърдиш, че си пратеник на Бога на Световете или те.
В уречения ден фараонът, везирите и многобройна тълпа от обикновени хора се събрали на големия площад пред двореца. Там били и магьосниците, дошли от всички краища. Дошли и пророк Муса (алейхис селям) и брат му Харун (алейхис селям). Вълшебниците се обърнали към фараона и попитали:
- Ако спечелим ние, ще ни дадеш ли голяма награда?
Фараонът отговорил:
- Да, ще ви бъде предоставен много висок пост в двореца.
Магьосниците попитали Муса:
- Ти ли ще започнеш пръв или ние да започваме?
- Вие започнете – отвърнал пророк Муса.
Тогава те хвърлили пръчките и въжетата, които държали в ръцете си, и те се заизвивали като истински змии и изглеждали като че пълзят.
Щом видял змиите, плъзнали из целия площад, пророк Муса се изплашил. Но Аллах Всевишния му повелил така:
- Не се страхувай, ти си по-силен от тях. Остави тоягата в ръката ти да погълне всички змии. Това, което те правят е само измама, плод на магия. Магьосниците никога не могат да постигнат успех.
Пророк Муса (алейхис селям) метнал тоягата си на Земята. Тя се превърнала в огромна змия, която поклащала глава ту наляво, ту надясно. Зинала с голямата си паст, поглъщала змиите, хвърлени от вълшебниците. Настигнала и тези, които се опитвали да избягат, и погълнала всички. Наоколо не останала нито една змия. Когато пророк Муса хванал огромната змия, тя отново се превърнала в тояга.
Подир случилото се магьосниците разбрали, че той не е вълшебник като тях. Наистина, него го е изпратил Аллах и той му помагал. Паднали, свеждайки чело до земята в суджуд и казали:
- Ние повярвахме в Господаря на Световете. Ние повярвахме в Бога на Муса и Харун.
Фараонът се ядосал много на магьосниците, когато видял това. Разгневил се, понеже те повярвали в Бога на Муса и Харун и им рекъл:
- Ще ви подложа на големи мъчения. Ще отсека ръцете и краката ви. Ще ви окача по финиковите палми и всичко това, защото последвахте магьосника Муса.
Фараонът сметнал Муса за магьосник и не приемал, че е пророк.
Вълшебниците отвърнали на фараона следното:
- Ние не се страхуваме от твоите изтезания. Ти можеш да ни измъчваш само на земята, но Аллах ще ни дари с дженнета в отвъдния свят. Дженнетът е по-хубав от земята. Ние в никакъв случай няма да се върнем към старата си религия.
***
Фараонът възнамерявал да изтезава тези магьосници и както се заканвал да ги убие. Но още преди да намери удобен случай да стори това, река Нил силно придошла. Села и градове останали под водата. Някои хора рекли:
- Това е заради греха срещу Муса, Харун, магьосниците и злините, сторени на синовете на Исраил. Ако фараонът ги измъчва и убие, нивото на реката ще се повиши и водата ще залее всичко.
Една групичка хора отишла при Фараона и споделила това. Поискали от него да не убива магьосниците и да облекчи страданията, които причинявал на синовете на Исраил. Фараонът изпратил на Муса следното съобщение:
- Ако можеш да спреш наводнението, ще освободя синовете на Исраил.
Пророк Муса се помолил на Аллах Теаля да сложи край на прииждането на реката. Нил спрял да прелива и се върнал отново в старото си корито. Ала Фараонът продължил да измъчва синовете на Исраил. Не минали няколко дни и рояци скакалци нападнали градини, ливади и ниви. Плъзнали навсякъде. Изпълнили къщите и започнали да пакостят на хората. Някои египтяни, които се усетили казвали:
- Несъмнено това е заради греха от злините, сторени на Муса, Харун и магьосниците. Ако фараонът не ги освободи, след като опустошат плодове и зърно, тези скакалци ще изядат и нас.
Отишли право при фараона. Осведомили го за положението. Поискали да освободи синовете на Исраил. Фараонът отново наредил да известят на пророк Муса следното:
- Ако прогониш тези скакалци, ще пусна на свобода синовете на Исраил.
Пророк Муса (алейхис селям) отправил дуа към Всевишния Аллах да прогони скакалците. Аллах приел дуата му. Скакалците напуснали Египет.
Но фараонът не удържал на думата си. Продължил да измъчва синовете на Исраил. Не след дълго от Нил и другите реки и езера наизскачали милиони жаби. Улиците загъмжали от тях, те влизали в домовете, скачали върху хората и по главите им, намърдвали са се във водата за пиене и ястията.
Някои хора отново заприказвали:
- Това е в отговор на гнета срещу Муса и неговия народ. Ако фараонът не се държи добре с тях, тези жаби няма да напуснат домовете и ще опустошат и храна, и вода.
Отново се запътили към фараона и поискали той да пусне на свобода синовете на Исраил.
фараонът изпратил по един човек съобщение на Муса:
- Ако отпратиш жабите, ще освободя синовете на Исраил.
Пророк Муса се помолил на Аллах и поискал да избави хората от тези жаби, Аллах Теаля приел дуата му. Жабите се върнали отново във водата – там, откъдето били дошли.
И този път Фараонът не изпълнил обещанието си. Дни след това хората усетили, че по телата и дрехите им са плъзнали въшки, които ожесточено ги хапели. От постоянното чесане станали целите в рани. Въшките все повече се множали, сърбежът бил непоносим. Стигнали дотам дори, че с ноктите раздирали кожата си.
- Това е заради греховете, сторени на Муса, Харун и другарите им - говорели хората. Ако фараонът не ги освободи, тези гадини ще изсмучат кръвта ни.
Отишли при фараона и разкрили неволите си. Казали му да сложи край вече на мъченията над синовете на Исраил. Фараонът отново изпроводил човек при Муса и му рекъл:
- Можеш ли да избавиш хората от тези въшки? Ако успееш да сториш това, ще освободя синовете на Исраил.
Пророк Муса се помолил на Аллах Теаля и поискал той да пропъди тази беда. Аллах приел дуата му и изтребил въшките. Но фараонът отново не освобождавал синовете на Исраил.
Една сутрин на закуска поднесли на фараона чаша мляко. Когато той погледнал в нея, видял, че тя е пълна с кръв. Много се нервирал и викнал на слугата:
- Кръв ли носиш на господаря си да пие? Ей робе, ще те накажа. Ще те разкъсам на парчета и ще дам кръвта ти да я изпият песовете.
Но слугата възразил и казал, че не е донесъл кръв, а прясно мляко, издоено от крава, в което не е сложил и капка кръв. Фараонът бил категоричен и не желаел да приеме това обяснение. От гняв устата му пресъхнала. Поискал чаша вода. Щом взел чашата в ръка, видял, че и тя се е превърнала в кръв. Разкрещял се, обезумял от гняв:
- Кучета, всичките ще ви разкъсам на парчета!
Тогава хората се развикали и се събрали пред двореца:
- Ей, царю наш, избави ни от това мъчение. Пусни синовете на Исраил на свобода или всички ще погинем до един.
Царят излязъл пред тях и се провикнал сърдито:
- Какво ви става? Какво искате?
Народът в един глас отговорил:
- Всичко, което течеше, стана на кръв. Не можем да намерим нито вода, нито мляко, ни мед. Всичко се превърна в кръв. Смили се над нас, о царю наш, имай милост към нас. Освободи синовете на Исраил.
Тогава фараонът разбрал, че слугите му са били прави. Всичко това било наказание за стореното на Муса, Харун и синовете на Исраил. Изпратил един човек при Муса да му предаде следното:
- Ако избавиш страната ми от това нещастие, този път непременно ще освободя синовете на Исраил.
Пророк Муса (алейхис селям) и пророк Харун (алейхис селям) се помолили на Аллах Теаля. Поискали хората да бъдат избавени от тази беда. Подир това водата пак станала вода, млякото – мляко, медът – мед. Всичко се върнало по старому, фараонът заповядал да освободят синовете на Исраил. На Муса и Харун рекъл следното:
- От днес сте свободни. Повече няма да ви измъчвам.
Синовете на Исраил много се зарадвали на това. Устроили си увеселения. Поклонили се в суджуд на Аллах, Който ги освободил. А на Муса и Харун рекли:
- Трябва незабавно да напуснем Египет. Повече не можем да останем тук. Страхуваме се да не би фараонът да се отметне от думите си и отново да ни подложи на мъчения.
Умните хора измежду тях казали:
- На никого не казвайте това, което сте намислили, защото ако фараонът научи, че се готвим да бягаме от Египет, ще се ядоса и ще ни измъчва жестоко.
Започнали скришом да си събират багажа. Без никой да ги забележи, слагали нещата си във вързопи и се приготвяли за път. Една лунна нощ тайно потеглили на път. Всеки взел толкова злато и вещи, колкото можел да носи със себе си. За да не се разбере, че бягат, вървели бързо. Отправили се на изток в посока към Червено море към езерото Тимсал.
На сутринта египтяните разбрали, че синовете на Исраил са избягали, и уведомили фараона. Той много се ядосал и, без да губи време, се втурнал подире им с войската си. Когато видели фараона и войниците му подире си, синовете на Исраил много се уплашили и отишли при Муса.
- Ето, ти стана причина за нашата гибел и смърт. Фараонът и войниците му всеки момент ще ни настигнат. Ще избият всички ни. О Муса, какво ни сполетя? Ние живеехме в страната си. А мъченията и тежкият живот там бяха нещо много по-добро от смъртта. Горко ни, горко ни. Горко и на теб.
В този момент Аллах Теаля проговорил на пророк Муса и му заповядал да удари с тояга по водата. Пророк Муса замахал с тоягата си. Водата се разцепила на две и пред тях се отворил съвсем сух път. От двете страни той бил заобиколен от вода, готова всеки момент да го залее.
Щом видели този път, който се разтворил насред водата, синовете на Исраил мигом се втурнали по него. От страх се разтичали бързо. На един дъх с бяг прекосили Червено море и стигнали до отсрещния бряг.
Фараонът и войниците му били по петите им и поели по същия път. Преди още да разберат какво става, от двете им страни водата се стоварила върху им и ги заляла. Всички се издавили. След тях не останала никаква следа. Когато разбрал, че се дави, фараонът се провикнал:
- Вече повярвах. Няма друг бог освен Аллах. Аз повярвах като синовете на Исраил. И аз съм от мюсюлманите.
Но това не му помогнало. Водата го погълна и той се удавил. На повърхността изплувало само тялото на Фараона, а от останалите войници не останала и следа. Муса и другарите му се спасили. Продължили пътя си към планината Синай.
(Следва)

Изводи и поуки
Поканата трябва да 6ъде отправяна към всекиго. Трябва да бъдат призовавани и хора с положението на фараона, защото първо следва да се приканят тези, които има влияние върху народа, а това са държавите управници. Тяхното място сред хората е като мястото на сърцето в тялото. Така, както когато се спаси сърцето оцелява цялото тяло, така щом държавният водач се поправи и бъде насочен по правия път, целият народ също поема по него и получава избавление.
Истината винаги е побеждавала лъжата. Но истината е надделявала над лъжата чрез своите привърженици. Стига само ние да бъдем раби на правдата Аллах е с нас. Toзи, който поддържа истината, било то пророк или обикновен вярваш, този който се застъпва за делото на Аллах, негов застъпник става самият Аллах. Той стопля сърцата на хората за делото.
Аллах Теаля помага и потвърждава истинността на тези, които са се посветили на Него, с явления от природата.
Империалистите никога няма да се откажат от гнета и експлоатацията, които са поддържали в миналото и сега. Но, рано или късно, те ще се окажат победени п унищожени от правдата и хората на правдата. Блазе им на онези, които са възприели за свое делото на пророците в борбата срещу фараоните на нашето време, на щастливците които оказват помощ на това дело.

Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (98), Август, 2000 година