Муса Бангура

Евангелистки свещеник – проповедник на Исляма

След като приема исляма, Бангура започва да живее активен религиозен живот. Понастоящем той е председател на Сдружението „Що е ислям“ в Сиера Леоне и по този начин води своята известителска дейност.
През 1993 г., когато е бил свещеник, той приел исляма. С Муса Бангура се срещнахме в Истанбул.
От една седмица пребивавате в страната ни. Как намирате Истанбул?
Мога да кажа, че това е едно от най-важните посещения в моя живот. Дори най-важното. Тук хората са настроени приятелски, с топли чувства към чужденците. Има толкова много неща за гледане и казване.
Какво мислехте преди да дойдете у нас?
Когато бях поканен, много се развълнувах. Турция е историческа страна. Предишните ми познания са почерпени изцяло от книгите. Само че доста трудно се стига дотук. Тъй като нямате посолство в страната ни, наложи се да прибягна до услугите на посолството в Брега на слоновата кост. Изпратих по карго пощата документите си. Изчаках три седмици и платих 400 долара. Това са много пари в Африка.
През 1993 г. за пръв път сте се запознали с исляма. По-рано какво изповядвахте?
Бях евангелистки свещеник. Работех за разпространението на религията, в която вярвах. Евангелистите се обучават за тази цел. Естествено тогава мюсюлманите ги приемах като врагове. Но същевременно трябваше да се отнасям приятелски с тях. Раздавахме подаръци на децата им, доставяхме втора употреба дрехи. Първо гледахме да спечелим сърцата им. След това вече идваше ред за известяване на религията. Разказвахме това, което съдържа Евангелието. В тази наша дейност преди всичко целяхме да спечелим младежта. Именно тази мисъл ме мотивираше.
А тогава задавахте ли си въпроси, аджеба, каква религия е исляма?
- Да, разбира се. В Африка ние вярвахме, че Хз. Иса е бог. Същевременно го приемахме като Син Божий. На нас 25 декември ни бе внушено като негова рождена дата. Мюсюлманите, напротив, не приемаха това.
Не ви ли плашеше това, че мюсюлманите са болшинство в страната ви?
Не, не се плашех. Принципите, които бях усвоил, ме успокояваха. Първо, целях да спечеля приятелството им, а после вече се съсредоточавах върху Евангелието. Ако се уплашите, не бихте могли да създадете здрави връзки.
Никога ли не срещнахте един твърдо вярващ, който да ви се противопостави?
Навярно е чудно, но не срещнах. Никой не излезе да ми каже: „Какво правиш. Не е вярно това, което разказваш.“ Такова предупреждение получих след сънищата, които сънувах.
Да говорим и за тях. Бихте ли разказали накратко как станахте мюсюлманин?
Аз продължавах проповедите си. Посещавах села и градове. Евангелистите винаги се чувстват мобилизирани. Те вечно обикалят. Така бях и аз. Ние ги наричаме кръстоносни походи. Така в Месани прекарах 3 дни. На края на третия ден свърши проповедническата ми роля. Сънувах необикновен сън. В него получих предупреждението, че пътят, по който вървя е погрешен. Много се изплаших. След няколко месеца повторно сънувах същото. Започнах да се тревожа. През това време пак сънувах същото. Този глас продължаваше да ме преследва. Всеки път намирах утеха в Евангелието, но душата ми по никакъв начин не се успокояваше. Един ден, когато бях в храма, се сетих да се посъветвам с някой имам. Отидох при един на име Ел Хадж Ибрахим, който ми заяви, че това са предупреждения, че трябва да приема исляма. От този момент нататък взех да се успокоявам.
Какво се случи по-късно?
В един петъчен ден пред мюсюлманите приех исляма. Когато новината се разчу, приятелите и семейството ми се отвърнаха от мене. Баща ми, който също е свещеник, много настояваше да променя решението си. Като видя обаче решимостта ми, каза да вървя в друга страна и да не се показвам пред очите му. Аз обаче не приех. Тогава ме лиши от наследството си. Братята ми ме заплашиха със смърт. Църквата отне цялото ми имущество. Останах без пари и средства. Тогава братята мюсюлмани ми подадоха ръка. Поканиха ме в домовете си. С тяхна подкрепа продължих по-нататък.
Какво се промени в живота ви, когато приехте исляма?
Преди всичко съм благодарен на моя Създател, че ме изведе от тъмнината в светлината. Сега се чувствам отговорен пред хората. Не искам който и да е той да живее в тъмнина. Искам до всеки да достигне истинското послание. Именно за това учредих сдружението. “Що е ислям?”. И започнах да изповядвам исляма.
Бихте ли разказали накратко какво правите?
Ние организираме главно семинари и програми за дискусии. В тях каним не само мюсюлманите, но и представителите на църквата. Посещаваме джамиите и изнасяме проповеди в тях. За съжаление, вярата на мюсюлманите при нас все още е слаба и са открити за външни влияния. Елхамдулиллях, поне разбирането за уммет все още е живо. Възможностите ни не са най-добри, но въпреки ограниченията, се опитваме да правим нещо.
В тази дейност възползвате ли се от хората, които са получили образование в чужбина?
Онези, които искат да получат добро образование в Сиера Леоне или отиват в чужбина, или пък сменят вярата си. Добрите училища са в ръцете на мисионерите. Има младежи, които следват в Либия, Египет, Саудитска Арабия. Но когато се върнат в страната, не участват. Те се хващат по-скоро за онези дейности, чрез които изграждат кариерата си и печелят пари. В дейността ни по веровестителство по-чистосърдечно работят онези, които не са били в чужбина. Но ние винаги изпитваме необходимост от хора, които са учили там. Особено такива, които знаят арабски.
Какви възможности бихте желали да имате?
Искам да разкрия образователен център. Знанието ще ни даде по-голяма сила и ще заякчи вярата ни. Трябва да се работи не само в рамките на Сиера Леоне, а в тази дейност да се включи цяла Западна Африка. Трябва да се подобрят физическите ни условия. Нуждаем се от медийни учреждения. Нямаме дори ислямски вестник. Разполагаме само с едно ислямско радио - Гласът на исляма. Нямаме телевизия. В страната има само 5 вестника, подчинени на църквата, един телевизионен канал, 29 радио-канала. Борбата на мюсюлманите с мисионерите продължава не физически, а чрез тези средства, чрез влияние с тях. В това отношение църквата се радва на много добра подкрепа от Запада.
Не се ли случват събития, в които да се противопоставят мюсюлманите и християните? Понякога узнаваме, че в Африка са запалили църква или джамия.
Съзнателно насъскват мюсюлманите, за да ги покажат, че са агресивни. Така например, пречат по време на намаз като пускат високо музика, танцуват. Преди две години имаше подобен случай в Калба. Тогава мюсюлмани и християни се изправиха едни срещу други. Наложи се да се намеси полицията, но после нещата се успокоиха.
Все още ли продължавате да четете Евангелието?
Разбира се. Много често го чета. Сравнявам с Корана. Има много общи неща. Дори след като приех исляма, не се откъснах от Евангелието. Защото в програмите за дискусии често цитирам откъси от Евангелието. Ислямът го има в Евангелието. Този, който искрено вярва в него, рано или късно достига до исляма. Много често се възползвам от Евангелието в своята проповедническа дейност.
Според Вас добре ли познават Евангелието в ислямския свят?
За съжаление в това отношение не сме много добре. Много малко хора сред нас познават Евангелието. Интелектуалците мюсюлмани трябва да разбират Евангелието и да го сравняват с Корана. На Запад много често се прибягва до този начин и се появяват интересни изследвания.
Има ли още нещо, което бихте желали да споделите?
На Запад изграждат огромни църкви и сгради, но те остават празни. След това тръгват да ги изпълват с хора, раздават храни, дрехи втора ръка. Срещу техните материални възможности ние нямаме нищо. Въпреки това обаче ислямът се разпространява бързо. Расте броят на мюсюлманите. От миналия декември досега повече от 300 души приеха исляма. В тристайния ми апартамент живеем 15 души. Няма съмнение, че тази вяра не защитаваме нито вие, нито аз, а Аллах. Надяваме се мюсюлманите от Турция също да ни подкрепят.
Серхат Оракчъ

Източник