От християнството, през будизма, в исляма – Муса СелманРоден съм през 1951 година, в Орегон. Моите предци се преселили от Испания в Америка през 1635 г. Родът ни е един от най-старите в Съединените щати. Дедите ни са дошли тук, тъй като са били силно вярващи християни. По принцип произхождаме от Англия. Дедите ни побягнали от терора на църквата първо в Италия, оттам в Испания и най-сетне намерили покой в Америка. Понастоящем се роди дванайсетото поколение от рода ни. Религиозната причина, поради която сме дошли в тези земи не е по-различна от средностатистическия американец.
Баща ми беше професор по право, а майка ми – добра католичка и домакиня. Бяхме четирима – две сестри, аз и един брат. Мечтите на родителите ни са били всички да станем лекари или адвокати. Животът ми до университета премина в християнска среда. Измежду всички единствено аз много обичах да чета и да размишлявам, непрекъснато търсех отговори на различните въпроси.
Разбирах, че не съм истински християнин. Ерозиите, които бяха продължили столетия наред в моя род, се бяха отразили и върху мен. Постъпих в медицинския факултет в Принстън. Но уроците, които получавах относно описанието на човека, определението за него не ме удовлетворяваха. Човекът не беше машина. Не можеше да бъде и механизъм, който се състои само от биологично тяло. Тези мисли ме накараха да се заема да изучавам история на медицината. Четях като луд. Силно въздействие ми оказаха източните науки за човека. В тях той се разглеждаше като единство на три различни дадености, които взаимно се влияеха. Човек се състоеше от дух, душа и тяло. Ние изучавахме само тялото му, без да имаме предвид другите. Затова зарязах медицината. Семейството ми, което очакваше от мене да стана лекар, не знаеше за това. Преживявах дълбока криза. Какво представлява човека? Кой беше той? Почти изгубих вярата си в християнството. Заех се да чета книги за източните религии, имах доста богата библиотека. Непрекъснато четях всичко, което се отнасяше до мисълта, медицината, религиите и човека. Тези мои занимания ме доведоха към будизма. Разбирането за човека в него ми оказа силно въздействие. Изглеждаше, че за разлика от суматохата, която изживяваха западните учени, те като че ли се докосваха до някакво решение на въпроса. Будизмът обещаваше на хората благополучие, а това ми липсваше най-много тогава. Задълбочих се още повече върху тематиката. Запознах се с будисти и не след дълго приех будизма. Това беше много различен опит за мене.
Като че ли бях открил отговорите на въпросите, които търсех през целия си живот. Станах вегетарианец. Започнах да прилагам различни телесни упражнения, за да приуча тялото си, но бях неудовлетворен. Възникваха нови и нови въпроси. Бях постигнал благополучие, но в живота ми нямаше движение, нещо ми липсваше. Реших, че онова, което търсех, не е в будизма. Започнах отново да търся истината и се върнах в света на книгите. Струваше ми се, че отговорът е някъде в тях.
Продължих следването си. Започнах да изучавам история на философията. В университета имахме преподавател, който не беше мюсюлманин, но носеше арабско облекло. Харесал си този начин на обличане, докато бил на служба в Нигерия. Веднъж споделих притесненията си с него и той ме посъветва да чета Корана. Каза ми, че там може да намеря отговорите на въпросите, които ме вълнуваха. После ми подари Корана, преведен на английски. Бях луд по четенето и щях да го преглътна за нула време. Но не стана така, както мислех. Изпитвах необходимост да прочета по няколко пъти всеки ред, защото това не беше обикновена книга. В него като че ли бяха насъбрани най-често задаваните въпроси и отговорите им. За пръв път една книга ми оказваше такова силно въздействие. Започнах да изучавам исляма. Чудно нещо: Тук намирах всичко, което търсех. Но все още не бях готов да го приема.
Взех да се срещам с мюсюлмани. Първите ми познати бяха от Северна Африка, различни със своята култура и вяра. Започнах да посещавам техните беседи. Едната от тях стана преломен момент в живота ми. Казаха, че в нея ще присъства и някакъв ходжа от Турция. Говореха ту на арабски, ту на турски. Не знаех и двата езика. Участвах в намазите им и ги наблюдавах. Въпреки че не разбирах какво и защо го правят, това ми въздействаше. Тук намерих онова, което търсех като будист, имаше и движение, и знание и душа. Но все още нещо ме възпираше да приема исляма. А иначе сърдечно отдавна бях повярвал в правдивостта на тази религия.
Беше през един петъчен ден. След молитвата започна беседата. Тогава се изправих и пред присъстващия джемаат заявих, че желая да приема исляма. Отидох до имама и изрекох клетвените слова. Като че ли в този момент се бях преродил...
Беше през 1980 година и бях на 29 години.
От една страна се радвах, а от друга съжалявах за напразно изживените години. Кланях намазите с джемаата, пазех оруч през рамазана, продължих следването си в университета. Със съпругата ми се бях запознал преди това. Почти едновременно ние приехме новата вяра. След това се оженихме. Тя също бе открила в исляма отговорите на въпросите, които са я вълнували.
След като завършихме образованието си посетихме родината на исляма. След това посетихме Турция. Тук видяхме един по- различен ислям. Тук ислямът се обръщаше към всички. Всъщност най-силно въздействие ми оказаха мюсюлманите турци. Сега живеем в Америка. Създадохме мюсюлманско семейство от девет души и благодарим на Аллах, че ни ощастливи с тези дни.
Юсуф КарабулутИзточник 
Портал 
