Пророк Юсуф в кладенеца
Якуб (алейхис селям) имал дванайсет сина. Юсуф й брат му Бюнямин били най-малките от тях. Якуб обичал Юсуф повече от всички останали деца и не можел да скрие тази своя обич. Братята на Юсуф пък му завиждали.
Една нощ Юсуф сънувал много странен сън. Когато се събудил, отишъл при баща си и му казал:
- Татко мой, видях насън как пред мен стоят в суджуд слънцето, луната и единайсетте звезди.
Пророк Якуб се замислил над съня на Юсуф. Разбрал, че Аллах Теаля ще направи от него велик човек на земята и в отвъдния свят.
Якуб знаел, че братята на Юсуф му завиждат. Страхувал се, че ще му сторят нещо лошо и ще му навредят, подтиквани от шейтана. Затова казал на Юсуф:
- Сине, не разказвай на никого съня си. Някой може да ти устрои клопка. Шейтанът е стар враг на човека.
Якуб замълчал за малко, после посъветвал Юсуф така:
- Аллах ти разкри този велик сън. Ако го запазиш в тайна, Аллах ще те дари с милост. Ще те научи да тълкуваш сънищата. Благодарение на теб ще удостои потомството на Якуб с много големи блага. Аллах ще те направи велик човек. Така, както по-рано направи твоите деди Ибрахим (а.с.) и Исхак (а.с.) пророци, така и ти ще получиш пророчеството.
Якуб продължил да разказва, а Юсуф слушал баща си, мислейки за своя необикновен сън.
Якуб взимал Юсуф и брат му Бюнямин в обятията и си играел с тях. А другите деца таяли голяма злоба поради това, че баща им се занимавал непрекъснато с тях двамата – той отдавал цялата си обич на Юсуф и Бюнямин.
Веднъж децата излезли от стаята на баща си и започнали да разговарят. Едно от тях казало ядосано:
- Баща ни обича Юсуф и Бюнямин повече от нас.
Друго добавило злобно:
- Ние сме мнозинство. Ние заслужаваме да бъдем обичани повече от тях двамата.
Намесило се и трето:
- Баща ни много се заблуждава.
Четвъртото рекло:
- Да убием Юсуф или пък да го оставете някъде, откъдето да не може да се върне обратно. Така обичта на татко ще остане само за нас. После ще се покаем за това, което сторихме. Ще ни простят греха.
Харесал се на братята този план. Развикали се:
- Да го убием, за да се отървем от него.
Споразумели се. Но някой казал:
- Да не убиваме Юсуф. Нека го изоставим в кладенец. Някой керван, който минава през пустинята, ще го спаси. Ако ще правите нещо, направете така.
А друг се съгласил:
- Ето това е най-правилното.
Решили единодушно да хвърлят Юсуф в някой кладенец, за да се отърват от него и да насочат обичта на баща си към себе си.
Децата отишли при своя родител. Той си играел с Юсуф. Едно от тях казало:
- Тате, ти не оставяш Юсуф с нас, нека да дойде да си поиграем.
Якуб отвърнал:
- Аз не мога да понеса дори и един час раздяла с него.
Друго предложило:
- Утре го изпрати с нас, тъкмо ще си поиграе и ще глътне малко чист въздух навън.
Баща им отвърнал:
- Ако го отведете, ще ми бъде мъчно.
- Остави го да си поиграе на спокойствие. Той е непрекъснато затворен у дома.
- Страхувам се, че вие ще се улисате в игри и ще го забравите. Може тогава да дойде някой вълк и да го изяде.
Друго дете се намесило:
- Ние сме толкова много, как така вълк ще изяде братчето ни?
Наобиколили баща си и всички рекли в един глас:
- Не се страхувай. Остави Юсуф, нека излезе с нас да поиграе и да си отдъхне. Защо не ни поверяваш Юсуф? И ние го обичаме. На нас ще ни бъде много приятно, ако той дойде с нас.
Не отстъпили, докато баща им не се съгласил. Накрая той изпратил Юсуф с тях. Те си тръгнали радостни.
Юсуф излязъл с братята си. Още щом се изгубили от погледа на баща си, братята му започнали да се държат лошо с него и да то хулят. Стигнали до кладенеца. Съблекли му ризата, пуснали го вътре и си тръгнали.
Когато Юсуф останал сам в кладенеца, много се уплашил. Ала това не траяло дълго, защото Аллах прогонил страха му. Вдъхнал в сърцето му усещането, че ще се избави от тази беда и ще има честит живот.
Братята му мислели какво ще обяснят на баща си. Накрая решили да кажат, че се е появил отнякъде вълк и е изял Юсуф. Като потвърждение на думите си щели да занесат ризата на Юсуф, която напръскали с кръвта на едно убито от тях козле. Изчакали залеза на слънцето и настъпването на вечерта. После със сълзи на очи отишли при баща си. Когато ги видял ала не можел да съзре Юсуф измежду тях, сърцето на бащата се свило и той попитал разтревожен:
- Къде е Юсуф?
Те отговорили:
- Тате, ние се надпреварвахме помежду си и оставихме Юсуф при вещите ни. Докато ни нямало отнякъде се появил вълк и го изял.
Якуб ядосано извикал:
- Лъжете!
- Ние и без друго знаехме, че ти няма да ни повярваш. Ето ризата му.
Показали ризата на Юсуф на баща си. Тя била окървавена, но по нея нямало следи от зъби. Децата били забравили да разкъсат ризата.
Якуб разбрал, че са сторили нещо на Юсуф, защото никакъв вълк не се появявал. Той много се натъжил от станалото, но понесъл страданието си с търпение. Казал на децата си:
- Не, вие сторихте нещо на брат си. Но да понасяш страдания не е нещастие.
***
Един керван, тръгнал от Дамаск, отивал към Египет. Пътят му минавал покрай кладенеца, където били захвърлили Юсуф. Един човек отишъл при кладенеца за вода и спуснал кофата. Юсуф се хванал за нея. Когато човекът го видял, много се зарадвал и казал:
- Какъв късмет, намерих едно дете.
Взел го и се върнал при кервана. После отново потеглили. Пристигнали в Египет. Човекът отишъл на пазара, за да продаде Юсуф срещу пари. Същия ден везирът на Египет се разхождал из пазара. Когато видял Юсуф, много го харесал. Купил го на прилична цена. Върнал се у дома с Юсуф. Съпругата му се зарадвала много на детето, защото си нямали свое.
Везирът рекъл:
- Грижи се добре за него, като порасне той ще ни помага. Ако е умно и възпитано дете, ще го осиновим.
Юсуф заживял в дома на везира. Обичали го, закриляли го и му отделяли от времето. Годините минавали. Юсуф пораснал. Станал хубавец. Съпругата на везира виждала, че той е много силен и красив младеж и се влюбила в него.
Един ден тя облякла най-новите си дрехи, нагиздила се и влязла в стаята на Юсуф. Заключила вратата отвътре. Приближила се към него и разкрила любовта си с думите:
- Искам да бъда твоя. Вземи ме.
Юсуф погледнал жената, която била красива, но си спомнил за Аллах, който го спасил в кладенеца, и се отърсил от чара на тази хубост. Извърнал лице:
- Да пази Аллах, съпругът ти е мой господар. Оказа ми почит. Отнесе се добре към мене. Не мога да извърша предателство спрямо него. Ако сторя това, Аллах ще ми се разгневи – рекъл той и се втурнал да излиза от стаята. С все сила натиснал вратата, а жената се била вкопчила отзад в него. Ризата му се разкъсала на гърба. Юсуф отворил вратата и тъкмо понечил да излезе навън, когато насреща му се появил неговият господар, везирът. Като видял внезапно съпруга си насреща, жена му прехвърлила цялата вина на Юсуф и казала:
- Юсуф поиска да стори зло на твоята съпруга. Присъдата му трябва да бъде или затвор, или някакво много сурово наказание.
За да се защити, Юсуф възразил:
- Не, точно обратното, тя сама ми се предложи.
Везирът много се ядосал. Точно тогава дошъл един човек – роднина на съпругата му. Когато чул от везира какво се е случило, казал:
- Ако ризата на Юсуф е скъсана отпред, съпругата ти казва истината, а той е лъжец. Ако пък ризата му е скъсана отзад, съпругата ти лъже, а той казва истината.
Огледали ризата и видели, че тя е разкъсана отзад. Везирът погледнал разгневено жена си и казал:
Всичко това са твои лъжи. Впрочем коварството на жените е огромно.
После се обърнал към Юсуф:
- Не разказвай на никого за това, което се случи.
А на съпругата си казал да се покае пред Аллах, за да й бъде простен грехът.
***
Съпругите и дъщерите на знатните люде се събирали, обсъждали и порицавали съпругата на везира, която се предложила на Юсуф.
- Съпругата на везира Азиз се предложила на роба Юсуф. Тя е порочна жена – говорели те.
Съпругата на Азиз чула лошите неща, които говорели по неин адрес. Много се дразнела от тези приказки, че била обикнала своя роб. Поискала да покаже на жените, които говорели открито и зад гърба й истинската причина за това, че го е обикнала. Изпратила да известят всички и ги събрала в дома си. Тя поставила пред всяка една от тях чиния с ябълки и им дала по един нож в ръката. А на Юсуф заповядала да се облече в най-красивите си дрехи и да дойде при тях.
Когато Юсуф влязъл в стаята, те не могли да повярват на очите си. Досега не били виждали толкова красив мъж. Унесени, го гледали с възхищение. Вместо ябълките, ножът в ръцете им режел пръстите им, но те не чувствали никаква болка.
- О Аллах, това не е човек. Това може да бъде само някой красив ангел – говорели те.
Тогава съпругата на Азиз им казала:
- Ето човекът, заради когото ме карахте да се срамувам. Аз исках да му се отдам, но той не ме прие. Ако не изпълни това мое желание, ще накарам да го хвърлят в затвора.
Жените се обърнали към Юсуф и попитали:
- Защо не слушаш твоята господарка?
Юсуф им отвърнал:
- О Аллах, за мене е по-добре да бъда хвърлен в затвора, отколкото да извърша онова, което тя казва.
Пророк Юсуф категорично отхвърлил искането на господарката си, защото се боял от Аллах.
Изводи и поуки
Сънищата трябва да бъдат разказвани на хората, които са наши събратя по вяра, а на завистниците – не. Величието на големите проличава още тогава, когато те са деца.
Справедливостта е един от най-могъщите стълбове на земята подобно на справедливостта, проявявана от държавния глава към своя народ. Бащата също трябва да бъде справедлив към децата си. Грешките са като процепите, които зейват в сградата. Шейтанът се промъква оттам. Той достигнал до Юсуф през цепнатините на завистта. Шейтанът, който подтиква към извършване на грехове не бива да бъде допускан.
Човек не трябва да върви след шейтана, защото подстрекаван от завистта, може да стори на брата си онова, което е по силите само на един враг. Впоследствие облича грешката си в лъжи –вълк, наметнал кожата на агне.
Търпението е това, което отстоява на всички болки, премахва всички беди, заздравява всички рани, извежда човека до върха и го прекарва през трудните изпитания.
Ако вярващият с цялото си същество се обвърже с Аллах и се обърне към благочестието, прояви търпение и твърдост към изпитанията, от дъното на кладенеца ще поеме право по пътя, който извежда до висините на царуването.
Ето жената и мъжът са доказателство за пречката те да живеят заедно. Това, което предпазва жената, е нейният свян, вярата и благочестивостта. Ако жената потъпче своя срам, вярата може да излезе извън релсите и да се случат грозни неща, които самата вяра не допуска.
Каквото и да става бъдете внимателни със заповедите на Аллах, за да се предпазвате. Ако жената се заблуди, изчезва домът, а пропадне ли, той рухва основата на обществото. Пазете се от измамничеството на жената като избягвате забранените неща.
Този, който се подлъгва по преходните удоволствия на земята се лишава от вечното удоволствие. А този, който понесе временните беди на земята, се избавя от вечните несгоди. Колко е щастлив този, който не позволява да го подмамят временните затвори на земята, за да се спаси от вечния затвор – ада.
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (95), Май, 2000 година