Айет и коментара му
Хз. Мерйем: живот, посветен на храма
„Когато жената на Имран рече: «Аллах мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия!“ (Ал-и Имран, 3: 35)
Според преданието съпругата на Имран Ханна дълго време не е имала деца. Един ден, когато видяла как една птичка храни малките си, у нея се бе пробудило неописуемо чувство да си има деца. Тя се молила на своя Създател да й дари едно дете и Той бе приел тази нейна молба. Когато тя забременяла, по съществуващ обичай сред синовете Израилови, тя го посветила да служи в храма на Хз. Сюлейман. А малко преди да се роди детето й бе поминал съпругът й Имран.
Темата по кратките изрази на Корана може да бъде описана по следния начин: „Когато жената на Имран рече: «Аллах мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия!“ (Ал-и Имран, 3: 35)
Фактът, че Ханна е забременяла се беше разчуло из целия град и бе пробудил голям интерес. Всички са били в очакване. Ще дойде Месията, ще застане пред синовете Израилови и ще ги направи водачи на всички останали народи. Само че когато тъй дългоочакваното дете не е било мъжко, а се родило женско всички били покрусени, надеждите им пропаднали. Целият град го е приел като голям кошмар. Нима са можели да предположат, че ще дойде ден и това момиче ще роди Хз. Иса?
При това положение Ханна също така се бе побъркала. Изпаднала бе в отчаяние, защото очакваше мъжка рожба и го посветила да служи в храма. Тя очакваше с нетърпение този момент, когато той щеше да изпълнява тази свещена дейност. Само че Създателя беше я дарил не с мъжка, а с женска рожба. А девойките в това общество нямаха никакъв шанс, защото обслужването на храма бе в монопол единствено на мъжете.
Това объркано състояние на Ханна е описано в Корана по следния начин: «И когато го роди, каза: «Аллах мой, родих го женско». А Аллах най-добре знаеше какво е родила. Мъжкото не е като женско... И я назовах Мерйем. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството й!“ (Ал-и Имран, 3: 36)
Само че това нейно изумление не продължило дълго. Тя също се съвзела и си спомнила, че и женските чада са благоволение на Аллах. Ханна бе нарекла щерка си Мерйем. Това име означаваше „слугиня в храма“. Но нали и семейството на Имран бе известно сред синовете Израилови като «слугите в храма»?
Да, Ханна бе родила девойка, а девойките по никакъв стародавен обичай не можеха да бъдат посветени да обслужват храма. Но тя бе решена да изпълни обещанието, което бе дала по-рано. Всевишния бе я възнаградил с това чедо и бе вдъхнало воля и твърдост на сърцето й. Той не беше отказал на молбата й. Напротив, въпреки всичките отрицателни съждения относно жените, Създателят бе възнаградил по най-добрия начин нейното посвещение. Това се описва по следния начин в Корана:
„И я прие нейният Аллах с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн и я повери на Зекерия. Всякога щом Зекерия влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. А когато я питаше: «О, Мерйем, откъде имаш това?“ Тя отговаряше: „От Аллах. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.“ (Ал-и Имран, 3: 37) Само че не бе станало толкова лесно малката Мерйем да заеме своето място в храма. Религиозните дейци решително се противопоставиха на това. Но и майка й не възнамеряваше да се откаже лесно от решението си. Защото не духовните водачи щяха да решават този въпрос, а напротив Всевишния беше го решил. Вратите на храма трябваше да се разтварят пред Мерйем и трябваше да се сложи край на това суеверно съждение, което държеше жените далеч от храма.
Духовните водачи не можаха да възприемат това неочаквано развитие, защото съществуваше вековна традиция, която бе възприета. Традицията и обичаите бяха изместили религията и се действаше според тях. Да се противопостави на това положение означаваше да се бунтува против утвърдения авторитет на духовниците. Това бе разбунило духовете на фарисеите. Как можеше на това свято място да се настани жена? Това бе неуважително отношение към честта на храма и по никакъв начин не се съгласуваше с това положение на нещата.
Според фарисеите настаняването на една жена в храма бе равносилно да се постави някакъв идол в него. Защото мъжът бе сътворен да пази светите закони, а на жената бе възложена да му служи. Тези две неща не бяха едно и също. Защото и душите им бяха различни. Та можеше ли да се поставят наравно свободният човек с роба? Следователно не можеше жената и мъжът да споделят наравно храма.
Ето защо настаняването на малката Мерйем в храма изигра повратен момент в историята на Израиловите синове. Защото сега жените щяха да посещават храма и щяха да се възползват от неговата светост и благост. Щеше да започне нов етап в отношенията между жената и храма. Щяха да отпаднат редица табута, забрани и отново щеше да се възроди връзката между жените и храма, прекъсната от духовните лица.
Създателя бе пожелал малката Мерйем да израсне в храма. Защото тя бе майка на Хз. Иса, носителка на Аллаховото благовестие. Ето защо бе важно тя да израсте в това свято място, да диша атмосферата му. Защото само онези, които биха живели в божествената среда на храма можеха да се изчистят от мръсотиите на живота. Именно такива хора можеха да родят и да отгледат достойните поколения, които щяха да поведат човечеството към светлото бъдеще.
Малката Мерйем израсна и процъфтя като нежно цвете. А когато порасна поради ангажиментите си към храма прекарваше по-голямата част от времето си на единия ъгъл на храма. В такива моменти тя оставаше насаме със своя Създател. Часовете, в които Му се молеше бяха най-щастливите мигове в живота й. Той беше й повелил: «О, Мерйем, смири се пред своя Аллах и сведи чело до земята в суджуд, и се кланяй с покланящите се». (Ал-и Имран, 3: 43)
В стремежа й да се слее с храма беше й подал ръка пророка Зекерия, който я подпомогна и я защити докато преодолее трудностите. Досущ като Расул-и Екрем (с.а.с.), който въведе жените в месджида.
Проф. д-р Ибрахим Хилми Карслъ
Портал 
