Хз. Иса и Хз. Мерйем в светлината на Свещения Коран
В наши дни, когато различните мисионерски организации засилиха пропагандната си дейност с цел откъсване от исляма на големи маси от онези прослойки, чиито верски основи са не особено стабилни, има голямо значение да се научи и да се знае истината за Хз. Иса (Иисус) и Хз. Мерйем (Дева Мария), тъй като онези, които не знаят истинската същност на проблема лесно могат да станат жертва на измамата.
В Свещения Коран името на Хз. Иса се споменава 25, а на Хз. Мерйем 24 пъти. А на 11 места се споменава думата “месия” като прозвище на Хз. Иса. В 16 от 25-те случая той е споменат като “Иса син на Мерйем”. След като при другите пророци не се споменава нищо за майките им, то при Иса се свързва с името на Мерйем. А това не е случайно. Така се подчертава, че той не е син на Аллах, а на Мерйем, с което всъщност се отрича християнското твърдение.
Фактът, че Хз. Иса се е родил без участието на баща, не означава, че той е син на Аллах. Освен това свръхестествените чудеса, които той е извършвал, също така не доказват, че е бог. Тъй като не само Иса се е родил без баща и не само той е бил способен да върши чудеса. Сътворението на Хз. Адем, също роден без баща и майка, е къде къде по-интересно като факт от раждането на Хз. Иса. Тази истина Всевишният Аллах пояснява по следния начин: “Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адем. Сътвори го Toй от пръст, после му рече: “Бъди!” И той стана." (Ал-и Имран, 59) След като сътворения без баща и майка Хз. Адем никой не нарича “син на Аллах”, то никой не би трябвало да твърди, че Хз. Иса е син на Аллах, понеже е бил сътворен без баща.
Трябва да се знае, че Хз. Иса е човек и като всеки човек е сътворен от Аллах. Следователно Хз. Иса е също така създание на Аллах. Днес никой не се съмнява, че Мерйем е човек. И много ясно и близко до ума е, че човек не би могъл да роди бог. В сура “Ихляс”, където е дадено описание на Всевишния Аллах: “Нито е раждал, нито е роден”, с което също така се отговаря на християните. По-нататък в сура “Мерйем“ пък се повелява следното: “Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо. Той само му казва: Бъди!” и то става.” (Мерйем, 35) или: “И рекоха (неверниците): “Всемилостивия се сдоби със син...” “Не подобава на Всемилостивия да има син.” (Мерйем, 88-92)
В Евангелието Аллах също така се нарича “баща", а Иса “син”, но тези думи са използвани изцяло в преносно значение. В Евангелието думата “баща" е използвана в значение на “милостив създател”. В турския също така доброжелателният, силният и самоотвержен човек се нарича “баба адам”. По същия начин думата “син" е използвана в преносен смисъл. Известно е, че думи като “сине, дъще, чедо” изразяват близост, сърдечност. Възрастните хора също така могат да се обръщат към нечии чужди синове и дъщери с обръщенията “сине, дъще”. Дори да се предположи, че Евангелието не е претърпяло никакво изменение, (а то не е така!) тогава пак обръщението на Аллах “сине” е използвано по същия начин и означава близост, сърдечност. Този израз е използван и за другите пророци. “И рекоха юдеите и християните: “Ние сме синове на Аллах и Неговите любимци." (Маиде, 18). Ясно е, че когато казват това, те нямат предвид син в истинското значение на думата. Така както всички деца изпитват нужда от баща, то в желанието си да заяви, че всички хора се нуждаят от бащи, Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) повелява следното: “Всички създания са раби на Аллах. Най-любими измежду тях са онези, които са най-полезни на хората.”
По същия начин Хз. Иса повелява на апостолите си: “Молете се за онези, които ви потискат, за да бъдете синове на баща ви в небесата.” (Евангелие по Матея, 5: 42) Тук думите “син” и “баща” също така са използвани в преносен смисъл.
Нека сега да приведем онези строфи от Коран-и Керим, свързани с Хз. Мерйем и Хз. Иса. Както съобщава и нашият Пророк, Хз. Иса и Хз. Яхия са лелини деца. (Муслим, Иман, 259). Бащите на Хз. Мерйем и Хз. Зекерия (а.с.) бяха баджанаци. Съпругата на пророка Зекерия се казваше Иша, а на Масан бе Ханна. Ханна бе остаряла и не бе в състояние да роди деца, но все още мечтаеше да има дете. Тя бе обещала, че ако има дете ще го дари да служи в Бейту-л-макдис (Свещения дом). В крайна сметка тя бе забременяла, за което бе помолила Аллах. Когато Ханна роди Мерйем, макар че Аллах знаеше какво бе родила, тя рече: “Аллах мой! Родих девойка. Мъжката рожба не е като женската, дадох й името Мерйем. Нея и потеклото й поверявам на Теб да пазиш от злините на омразния и отречен сатана.” При тези думи Всевишният й оказа много добър прием, отгледа я като цвете и я повери на Зекерия. Всеки път, когато Зекерия отиваше да я навестява, винаги при нея намираше нещо ново за ядене. Когато я попита за това. Мерйем му отговаряше: “Аллах ми ги низпосла!” Меляикетата й говореха: “О, Мерйем! Аллах те избра. Той те създаде пречиста и те направи да бъдеш над всички жени на своето време. О, Мерйем! Застани права пред своя Творец, после се поклони до земи с кланящите се. Освен това меляикетата й рекоха: “О, Мерйем, Аллах те благовества за слово от Него. Името му е Месията Иса, син на Мерйем /Месията Иисус, син на дева Мария/, знатен в земния живот и Отвъдния и е от приближените /на Аллах/.”
По-нататъшното развитие на събитието можем да проследим по текста на сура “Мерйем":
“И спомени (о, Мухаммед!) в Книгата Мерйем, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток (от месчида). И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който й се представи като съвършен човек. (Духът е Джибрил).
Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив..” Рече Джибрил: Аз съм пратеник на твоя Аллах, за да те даря с пречисто момче”. Рече: “Как ще имам момче, щом не ме докосвал мъж и не съм блудница?” Рече (ангелът): Тъй каза твоят Аллах: “Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората и милост от нас. Това е предрешено дело. И зачена го тя и се уедини с него в отдалечено място. И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!” И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Аллах стори под теб ручей. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми!” И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря”. И отиде с него при своя народ, носейки го. Рекоха: “О, Мерйем ти стори нещо осъдително. О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница”. И посочи тя към него. Рекоха: “Как ще беседваме с дете в люлка?” Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята зекят, докато съм жив. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра. и в деня. когато ще бъда възкресен!” Това е Иса, синът на Мерйем - словото на истината, в която се съмняват. Не подобава на Аллах да се сдобива със син”. Той е пречист!” (Мерйем, 16-35).
Според преданието Хз. Иса се родил в Бейту-л-макдис, подир което заедно с майка си е заминал в Египет, където са останали две години. След това се върнали в района на Дамаск и се установили в Насъра. На трийсет годишна възраст Хз. Иса получава просветление - вахий. Надарен е бил и да прави чудеса. Лекувал е куци, сакати, слепи, умопомрачени и други болни.
Хз. Иса е служил при много трудни условия. Той е изпратил на различни места своите апостоли, които иначе неотлъчно стоели при него, за да проповядват религията. За тези именно апостоли става въпрос в сура “Ясин”.
Понеже юдейските първенци виждали опасност за своите интереси от разпространението на христовото учение и не можели да приемат Иса, те решават да го наклеветят пред кралете. След това организирали заговор за убийството му чрез обесване, но не успели. “Ние убихме Месията Иса, пратеника на Аллах” - но него убиха, а само така им се видя. Със сигурност не го убиха те”. пише в сура “Ниса" 157
Хз. Иса никога не е заявявал, че е син на Аллах. Вярата в триединния бог се появява по-късно. В резултат на безуспешния коментар на преносно употребените значения на думата, те изпаднаха в противоречия, развалиха религията си. Свещеният Коран по следния начин разкрива на християните същността на нещата “О, притежатели на Книга! Не прекалявайте в своята религия и говорете за Аллах само истината. Месията Иса, синът на Мерйем, е само пратеник на Аллах и Негово слово, което Той извести на Мерйем, и дух от Него. И вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници, и не казвайте: “Троица!” Престанете! Това е най-доброто за вас Аллах е единственият Бог. Пречист е Той, за да има рожба. Негово е всичко на небесата и всичко на земята. И достатъчен е Аллах за довереник.” (Ниса, 171)
“И когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мерйем, ти ли каза на хората: “Приемете мен и майка ми за богове освен Аллах!” Рече: “Пречист си Ти! Не ми подобава да казвам това, на което нямам право Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш това. Ти знаеш какво има в душата ми, но аз не тая какво има в Твоята душа Ти си Всезнаещият неведомите неща! “Казах им единствено това, което Ти ми повели: “Служете на Аллах - Моя и вашия Господ! ” (Маиде, 116-117)
КАКВО БЕ КАЗАЛ ХЗ. ИСА?
Онези, които експлоатират невежеството и бедността на хората и уж пропагандират християнството, нека първо да разберат правилно християнството и правилно да разясняват на хората.
Всъщност Хз. Иса и неговите апостоли бяха мюсюлмани, които учеха хората винаги на единобожие. Хз. Иса винаги повтаряше следните думи “Наистина Аллах е моят Господар и вашият Господар! На Него служете! Това е правият път!” (Ал-и Имран, 51) Апостолите му отговориха: “Ние повярвахме и засвидетелствайте, че сме отдадени (мюсюлмани)!” (Маиде, 111).
Портал 
