Наставленията на Свещения Коран
Въпрос:
Какво е тълкуването на следните знамения от Свещения Коран:
И не следвай онова, което не знаеш! И слухът, и зрението, и сърцето – за всички тях ще бъде питано.
И не върви по земята с надменност! Ти нито ще пробиеш земята, нито ще се въздигнеш колкото планините." (17: 36-37)
Отговор:
Тези две знамения са част от мъдрите наставления, които Всевишния Аллах отправя към своите раби в сура Исра.
В първото знамение Свещеният Коран ни просвещава в мисловните и дейностните Качества. Умът се разделя на два вида:
1. Лъжлив ум (хурафи) – следва съмненията, предположенията, хипотезите. Той се вслушва във всяко казано и се покорява на всеки викащ. Ислямът отхвърля този ум.
2. Другият ум действа съгласно довода, подхожда логично, следва опита и изследването, използва органите като уши, очи и сърце, с които Аллах е дарил човека. Защото тези три елемента са средства, които водят към опознаването на Аллах.
И ви извади Аллах от утробите на вашите майки, без да имате знание, и Той направи за вас слуха и зрението, и сърцата, за да сте признателни. (16: 78)
Поради тази причина е необходимо човек да използва слуховите си органи. Чрез тях по пътя на преданието човек може да се сдобие със знания от хората.
Необходимо е също да използва н очите си. Защото чрез тях може да се сдобие с опит и наблюдение. Царството на знанието на вселената е изградено върху опита и изследването.
Необходимо е човек да се възползва и от сърцето – разума. Защото чрез него може да вади заключения от случките и явленията.
Тези органи на човека са като прозорци, през които човек може да наблюдава повелите и забраните на Аллах.
Следователно не може да бъде редно те да бъдат оставени да атрофират и да се следват хипотези и съмнения. В тази връзка има множество знамения:
"Нима не чувате?" "Не виждате ли?" или "Не проумявате ли?"
Ако попитате каква е разликата между вярващия и неверника, то можем да кажем, че неверникът изоставя органите, които му са дар, за напътствие и познание, да атрофират. В крайна сметка тези органи започват да не изпълняват функцията, за която са предназначени.
Създадохме за Ада много от джиновете и от хората. Имат сърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват. Те са като добитъка, даже са по-заблудени. Те са нехайните. (7: 179)
Този айет ни предупреждава да не опропастяваме органите си, които са ни дадени, за да виждаме, да чуваме и разбираме. Обръщайки се към човека Свещеният Коран повелява:
И не следвай онова, което не знаеш! (17: 36)
Това означава да не следваме онова, за което не сме сигурни. Да не тръгваме подир предположения, хипотези и лъжи, а да използваме слуха, зрението, разума. Защото Аллах Всевишния ще ни държи сметка за тези органи:
И не следвай онова, което не знаеш! И слухът, и зрението, и сърцето – за всички тях ще бъде питано. (17: 36)
Това е накратко значението на първия айет. Що се отнася до втория айет:
И не върви по земята с надменност! Ти нито ще пробиеш земята, нито ще се въздигнеш колкото планините. (17: 37)
Не върви надменно, високомерно със странни маниери... Това не подхожда на вярващия човек. Недопустимо е рабът на Всемилостивия да се движи по този начин. В Свещения Коран Аллах Теаля е окачествил рабите Си така:
Рабите на Всемилостивия са онези, който ходят по земята с кротост ... (25: 63)
От човека се иска да се движи по земята с кротост, независимо дали пеш или на превозно средство...
Някои хора, когато се качат на колите си, се изживяват като господари на света. След като се качат на луксозната си кола, с която парадират, те не трябва да бъдат изпреварени, а и правилата за тях не важат. По пътя те се движат сякаш всичко им е позволено, сякаш летят.
Всеки, който си приписва подобни прийоми, е от надменно движещите се. За жалост голяма част от катастрофите са резултат именно от такова поведение.
Мюсюлманинът, който се е украсил с характера на Свещения Коран, спазва реда по пътното платно. Когато такъв се движи, той не изоставя кротостта, смирението. Той не се движи високомерно с надменност, защото и Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
"Онзи, който се възгордява и ходи с надменност ще открие насреща си Аллах разгневен." (Бухари) В следния айет Люкман заръчва на своя син:
И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.“ (31:18)
Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (109), Юни, 2002 година
Портал 
