Несправедливо отношение към децата при даването на подаръци
Някои хора се отнасят нарочно привилегировано към част от децата си, когато правят подаръци и дарения. Според разпространеното мнение това поведение е забранено, ако липсва законно основание за него, например заради болест, парични задължения или друга причина едно от децата да изпитва нужда, а останалите не, или като награда за това, че е научило Корана наизуст, поради безработица, многолюдно семейство или разходи по образованието. Бащата е длъжен, като възнаграждава със законно основание едно от децата си, да възнагради по същия начин и другото си дете, ако то има такава нужда, като тази, заради която се е отнесъл така към първото. Най-общото потвърждение на това са следните думи на Всевишния Аллах: „Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта! И се бойте от Аллах!" (Маида: 8). Друго доказателство, непосредствено свързано с въпроса, е дошло от Нуман ибни Башир (Аллах да е доволен от него!). Баща му го отвежда при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) и казва: „Аз дарих на този мой син един роб.“ Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) пита: „Дари ли същото на всичките си деца?" Когато бащата отговаря: „Не", Пратеникът на Аллах повелява: „Вземи си го обратно." В друго едно предание Мухаммед С.А.С. казва така: „Бойте се от Аллах, както подобава, и се отнасяйте справедливо към всичките си деца." Нуман ибни Башир довършва разказа си така: „Той (баща ми) се върна и си взе обратно това, което ми беше дарил. „В друго едно предание Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) изрича следното: „Тогава не ме призовавай за свидетел, защото аз не мога да свидетелствам за нещо, което е несправедливо."
Както при наследството, така и тук на мъжа се дава два пъти дяла колкото на жената. Такова е схващането на имам Ахмед (Аллах да го дари с милост!).
При наблюдение над някои семейства се вижда, че бащата, без да се бои от Аллах, с подаръците, които прави, изразява предпочитание към една част от децата си пред друга. По такъв начин е очевидно, че става причина те да се намразят помежду си. Сред тях се настаняват злоба и враждебност. Например бащата възнаграждава едното, защото прилича на чичо си, а този, който прилича на вуйчо си, не. Или пък на децата на една от съпругите си дава това, от което лишава децата на другата си съпруга. Изпраща в частно училище децата от едната си съпруга, а от другата – не. Това разграничение, което прави, ще му се върне. Защото в повечето случаи дете, което остава невъзнаградено, в бъдеще не се държи добре с баща си. На онзи, който прави разграничение между децата си в подаръците, Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал така: „Няма ли да се зарадваш, ако всички се държат еднакво добре с тебе?"
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (100), Юни, 2001 година